6 Р Е Ш Е Н И Е № 254 гр. София, 29.01.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 32/2012 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 697 от 02.10.2012 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1395 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 1327/2011 г. в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 23.12.2010 г. по гр. д. № 10089/2009 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Ф. Ф. М. - малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Й. Р. М., против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие причинената при пътно - транспортно произшествие на 14.12.2008 г. смърт на Ф. И. М. /баща на Ф. Ф. М./, и е оставен без разглеждане искът срещу евентуалния ответник Гаранционен фонд. В касационната жалба, подадената от Й. Р. М. в качеството й на майка и законен представител на малолетния Ф. Ф. М. от [населено място], обл. Б., се прави искане въззивното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и да се присъди претендираното с иска обезщетение в пълен размер. Излагат се касационни доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон - чл.51, ал.1 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, на решаващия извод на въззивния съд, че заченатото, но неродено към датата на увреждащото произшествие дете, няма право на обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ за неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на произшествието негов баща. Ответникът по касация ЗК [фирма] - [населено място], оспорва жалбата като неоснователна по съображения, развити от процесуалния му представител в писмен отговор по чл.287 ГПК и в откритото съдебно заседание по делото. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила в допуснатата до касационно обжалване част и претендира разноски. Евентуалният ответник Гаранционен фонд - [населено място], не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да отхвърли предявения от малолетния Ф. Ф. М., действащ чрез своята майка и законен представител Й. Р. М., иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 150 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищецът няма право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия при ПТП на 14.12.2008 г. негов баща Ф. И. М.. Неоснователността на исковата претенция е мотивирана със съображения, че след като е роден през 2009 г. и не е съществувал като правен субект към момента на настъпване на произшествието, Ф. Ф. М. не би могъл да търпи неимществени вреди, намиращи се в пряка причинно - следствена връзка с осъществения чрез произшествието деликт. Изложен е аргумент, че правото на обезщетение не произтича и от разпоредбата на чл.2, ал.1, б.”а” ЗН, признаваща на детето качеството на наследник на починалия преди раждането му баща, доколкото въведената с нея законова фикция се прилага само в изрично предвидените за това случаи и не може да се тълкува разширително. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие с казуалната практика в решение № 578 от 19.03.1962 г. по гр. д. № 176/61 г. на ВС, ІV г. о., при разрешаване на значимия за изхода на делото материалноправен въпрос за правото на заченатото, но неродено към момента на настъпване на пътно - транспортно произшествие дете, на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на произшествието негов баща. По поставения правен въпрос : В решение № 578 от 19.03.1962 г. по гр. д. № 176/61 г. на ВС, ІV г. о., постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, е прието, че заченатото, но неродено по време на настъпване на вредоносния резултат дете, веднага след раждането си започва да търпи имуществени и неимуществени вреди от това, че вследствие на противоправното и виновно поведение на едно лице или на особените свойства на дадена вещ неговият баща е починал и то е лишено от бащина закрила и издръжка в своя живот; Поради това, макар да са бъдещи от гледна точка на момента на настъпване на вредоносния резултат, тези вреди подлежат на обезщетяване, тъй като са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, и след раждането си детето има право да търси обезщетение за тях. В съответствие с правомощията по чл.291, т.1 ГПК настоящият състав на ВКС споделя така изразеното становище и намира за правилна практиката в посоченото решение. Причиняването на смърт при пътно - транспортно произшествие, което носи белезите на граждански деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на определен кръг лица, които поради близката си родствена /биологична/ или житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата му неблагоприятни последици, дефинирани от закона като имуществени и неимуществени вреди. Обективният критерий, според който се определят подлежащите на обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно - следствена връзка между смъртта на пострадалото лице и конкретните неблагоприятни последици, настъпили в правната сфера на засегнатите негови близки. А. за това разрешение се съдържа в разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД, която постановява, че при непозволено увреждане се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законодателят не обуславя обезщетяването на вредите от изискване за едновременното им проявление с осъществяването на увреждащото действие или бездействие, респ. с настъпването на смъртта на пострадалия. Единственото условие, с което чл.51, ал.1 ЗЗД обвързва обезщетяването на дадена имуществена или неимуществена вреда, е тя да съставлява пряк и непосредствен резултат от деликта, в каквато насока са и разясненията в т.1 от ППВС № 4/1968 г. Кръгът от лица, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл.45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. В цитираните постановления е прието, че правото на обезщетение следва да се признае в полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или неимуществени вреди от неговата загуба. Сред лицата с право на обезщетение са и децата на починалия, които в най-висока степен са засегнати от смъртта му, бидейки лишени завинаги от неговата родителска обич и морална подкрепа, а до определена възраст - и от дължимата по закон финансова подкрепа под формата на издръжка. Макар да не е изрично уредено в закона, правото на обезщетение принадлежи както на децата, които са били родени и живи към момента на смъртта на родителя, така и на заченатите, но все още неродени към този момент негови деца. В последната хипотеза, при условие, че детето се роди живо и жизнеспособно, правото на обезщетение по чл.45 ЗЗД възниква в момента на раждането, от който детето придобива гражданска правосубектност /чл.1 ЗЛС/ и започва да търпи в правната си сфера неблагопрятните последици от непозволено причинената смърт на своя родител. От гледна точка на въведения в чл.51, ал.1 ЗЗД обективен критерий, връзката между противоправно причинената смърт и търпените от детето неблагоприятни последици е пряка и непосредствена, тъй като непозволеното отнемане на живота на родителя препятства възможността детето да получи полагащите му се по закон и справедливост родителска любов, закрила и подкрепа. След като от момента на своето раждане, поради нормално присъщото на биологичната връзка помежду им съдържание, детето най-осезателно и най-интензивно понася отрицателните последици от безвъзвратната загуба на родителя си, няма основание да се отрече на заченатото, но все още неродено към момента на деликта дете, правото на обезщетение по чл.45 ЗЗД за неимуществените /и имуществени/ вреди от причинената при пътно - транспортно произшествие смърт на неговия родител. Отричането на правото на обезщетение с аргумент, че проявлението на вредите е последващо спрямо настъпването на смъртта, е крайно несправедливо и същевременно несъвместимо с правилото на чл.51, ал.1 ЗЗД, според което всички вреди, произлезли пряко и непосредствено от нарушаването на забраната за непозволено увреждане, подлежат на обезщетяване от техния причинител и/или от отговорните наред с него или вместо него лица. Предвид изложеното, отговорът на поставения материалноправен въпрос е : Заченатото, но неродено към момента на настъпване на пътно - транспортно произшествие дете, има право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на произшествието негов родител /баща/; Правото на обезщетение възниква от момента на раждането, ако детето е родено живо и жизнеспособно. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. В хода на делото е доказано, че при пътно - транспортно произшествие на 14.12.2008 г., реализирано виновно и противоправно от водач на превозно средство със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗК [фирма], е причинена смъртта на Ф. И. М.. От неоспореното заключение на съдебно - медицинската експертиза и от представеното удостоверение за раждане се установява, че към момента на произшествието съпругата на пострадалия - Й. М., е била бременна в ІV лунарен месец, както и че впоследствие, на 02.05.2009 г., тя е родила детето Ф. Ф. М.. От момента на своето раждане детето е започнало да търпи неблагоприятните последици от настъпилата по-рано смърт на биологичния си баща, тъй като е лишено изначално и завинаги от исконните си човешки права да познава последния, да бъде обичано и обгрижвано от него и да получава любовта, закрилата и подкрепата, която само той би могъл да му осигури. Посочените неблагоприятни последици несъмнено съставляват неимуществени вреди за детето, които се намират в пряка причинно - следствена връзка с поведението на виновния водач и поради това подлежат на обезщетяване по силата на чл.45 във вр. с чл.51, ал.1 ЗЗД от него, а съгласно чл.226, ал.1 КЗ - и от ответника ЗК [фирма] в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност”. Като е отрекъл правото на обезщетение и е отхвърлил иска по чл.226, ал.1 КЗ, Софийски апелативен съд е нарушил разпоредбите на чл.45 ЗЗД, чл.51, ал.1 ЗЗД и чл.226, ал.1 КЗ и е постановил неправилно решение. Поради това решението следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част и спорът да се разреши по същество от настоящата инстанция като се присъди на ищеца пълния размер на претендираното с иска обезщетение - 150 000 лв. Посочената сума съответства напълно на закрепения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост като се имат предвид степента на родствена близост между детето и пострадалия, продължителността и интензитета на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди и техния необратим характер. Върху обезщетението следва да се присъди и законна лихва, но не от момента на произшествието, както е поискана, а от момента на раждането на ищеца - 02.05.2009 г., когато е възникнало вземането за обезщетение. С оглед изхода на делото ответникът ЗК [фирма] дължи върху уважения иск държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК в размер на 6 000 лв., както и адвокатско възнаграждение по чл.36 ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА в полза на процесуалния представител на малолетния ищец адв. С. Д. в размер на 3 450 лв., изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Част от таксата - 1 600 лв., и от възнаграждението - 1 250 лв., са присъдени с първоинстанционното решение, което в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това с настоящото решение следва да се присъди само разликата до пълния размер на таксата и на адвокатското възнаграждение, а именно - сумите 4 400 лв. и 2 200 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1395 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 1327/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 23.12.2010 г. по гр. д. № 10089/2009 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Ф. Ф. М. - малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Й. Р. М., против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 150 000 лв., вместо което постановява : ОСЪЖДА ЗК [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ на Ф. Ф. М. с ЕГН [ЕГН] - малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Й. Р. М., от [населено място], обл. Б., сумата 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие причинената при пътно - транспортно произшествие на 14.12.2008 г. смърт на Ф. И. М., ведно със законната лихва от 02.05.2009 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати по сметката на Върховен касационен съд държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК в размер на 4 400 лв. /четири хиляди и четиристотин лв./. ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на адв. С. Д. от САК със служебен адрес [населено място], [улица], ет.2, сумата 2 200 лв. /две хиляди и двеста лв./ - адвокатско възнаграждение по чл.36 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1395 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 1327/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението по гр. д. № 10089/2009 г. на Софийски градски съд в частта за оставяне без разглеждане на предявения от Ф. Ф. М. - малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Й. Р. М., против евентуалния ответник Гаранционен фонд иск за сумата 150 000 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :