8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 286
С. 19.11.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 9 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 560/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 73, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Закона частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.
Образувано е по жалба на Министерството на правосъдието чрез пълномощника мл. юрисконсулт Г. Н., срещу решението на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България, от 24.01.2012г. по дисц. дело № 7/2011г., с което е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ И. Т. Ч., вписан под № 783 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, за нарушения, допуснати във връзка с образуването и движението на изп. дело № 20117830400316. Жалбоподателят претендира разноските по делото за защита от юрисконсулт.
Ответникът по жалбата ЧСИ И. Т. Ч. излага оплаквания за недопустимост на решението на комисията, тъй като към датата на постановяването му е изтекла погасителната давност по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, а по същество счита решението за правилно.
К. на частните съдебни изпълнители не е изразила становище.
Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, от легитимирано да обжалва решението лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да отхвърли искането на министъра на правосъдието за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ И. Т. Ч., за допуснати нарушения във връзка с образуването и движението на изп. дело № 20117830400316, Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители е приела, че с действията и бездействията си, посочени от министъра на правосъдието в искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител не е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ.
Комисията е приела, че ЧСИ е бил сезиран с молба за започване на изпълнение, която отговаря на всички изисквания, поставени от процесуалния закон - по чл. 426, ал. 1 вр. с чл. 127 ГПК. В молбата е бил посочен избрания от взискателя начин на изпълнение, по смисъла на чл. 426, ал. 2 ГПК, и същата е била придружена от изискуемите съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 128 ГПК документи. Приложеното към молбата за започване на изпълнение адвокатско пълномощно не страда от порока, посочен в искането. Действително върху подписа на управителя на дружеството-взискател [фирма], ЕИК[ЕИК] - В. С. В., не е положен печата на дружеството, но печатът не е задължителен реквизит нито за упълномощителната, нито за доверителната сделка, а следователно и не може да се изисква да бъде поставен, още по-малко - да се твърди, че като не е поставен сделката е недействителна. Писменото адвокатското пълномощно е надлежно издадено, ако съдържа реквизитите по чл. 33, изр. 2 ГПК - трите имена, точния адрес и телефона на пълномощника. Не е необходимо, също така, адвокатското пълномощно да се придружава от доказателства за представителната власт на упълномощителя и това е видно от текста на разпоредбата на чл. 33 ГПК.
Относно твърдението, че ЧСИ Ч. е допуснал нарушение на чл. 428, ал. 4 ГПК, като не е изпратил на длъжника - Столична община, съобщение за преминаване към друг начин на изпълнение във връзка с наложения запор на 1250 броя безналични акции в [фирма], собственост на длъжника, комисията е приела, че посочените от взискателя начини за изпълнение са разновидност на един единствен способ за принудително изпълнение, а именно „изпълнение върху вземане на длъжника" . ЧСИ Ч. е пристъпил към изпълнение с оглед на така посочения от процесуалния представител на взискателя изпълнителен способ - наложил е запор върху притежаваните от длъжника 16 417 броя безналични акции, всяка една с номинал от по 10 лева от капитала на [фирма], и върху вземанията на длъжника по всички извънбюджетни сметки на Столична община в [фирма], [фирма] и [фирма]. В случая не е налице преминаване от един начин на изпълнение към друг, което да задължава ЧСИ да изпрати съобщение на длъжника за наложения запорили възбрана. От съдържанието на молбата за образуване на изпълнително дело, както и от съдържанието на разпореждането на ЧСИ за образуването на такова, както и от всички събрани по делото доказателства, е видно, че единствения способ на принудително изпълнение, който взискателят е посочил, това е принудителното изпълнение върху вземания на длъжника. Този способ не е бил променян в хода на изпълнителното производство, за да е било възникнало задължение за ЧСИ да уведомява длъжника отново, освен чрез връчената му покана за доброволно изпълнение. Този извод не се променя от факта, че първоначално е бил наложен запор на безналични акции, т.е. на вземането, което длъжникът има по тези безналични ценни книги, на [фирма], а след това, отново след нарочно искане на взискателя, е бил наложен запор на такива и от [фирма].
За неоснователно комисията е приела и искането по пункт трети, в който се твърди, че издаденото от ЧСИ Ч. постановление от 13.06.2011 г. е в нарушение на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, поради това, че искането за изпълнение не е направено от частния правоприемник [фирма], който е конституиран на мястото на взискателя по изп. дело 20117830400316 по описа на ЧСИ И. Ч., а е направено от взискателя по делото; в нарушение на разпоредбата на чл.429, ал.1, изр.2 ГПК представените договори за цесия не доказват валидността на частното правоприемство, тъй като не са налице доказателства за представителната власт на страните по договорите, съгласно чл. 30 ГПК, както и доказателства за валидността на договорите, с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, съгласно която предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането, което има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Комисията е приела, че адв. Н. Б. не се явява едновременно процесуален представител на взискателя [фирма] (видно от представеното по делото адвокатско пълномощно) и представляващ частния правоприемник - [фирма] като член на управителен орган на дружеството. Поради това не е било необходимо второ волеизявление, обективирано в отделна молба, което да бъде направено от същото физическо лице, но с уточнението, че действа в друго процесуално качество, съдържащо претенцията по чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК. Макар в молбата от 10.06.2011 г. да е посочено, че изявлението си адв. Б. прави в качеството си на процесуален представител на взискателя, то от съдържанието й е видно, че молбата съдържа две изявления - искане за процесуална субституция, направено по реда на чл. 429, ал. 1, изр. 1 ГПК, и съгласие от страна на процесуалния представител на взискателя за встъпване в правата му. Следователно, лицето, представляващо частния правоприемник е направило искане за конституиране в правата на взискателя, макар и да не е упоменало изрично, че прави изявлението в съответното процесуално качество.
По пункт четвърти от искането за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Ч., в който се твърди, че постановлението от 13.06.2011 г. е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 438 ГПК, поради предприемане на действия по изпълнението въпреки спирането на изпълнителното производство от съда, комисията е приела, че представеният препис от електронна кореспонденция не представлява доказателство, по смисъла на чл.184, ал.1 ГПК. Т. за изпратено на електронната поща на ЧСИ И. Ч. електронно писмо не е част от доказателствения материал по изп.дело №20117830400316 по описа на ЧСИ Ч., и както по изпълнителното, така и по настоящото дисциплинарно дело липсват сигурни доказателства твърдяното за изпратено на ЧСИ електронно писмо действително да е било изпратено на адреса, посочен в представения препис. Освен това лицето И. П., сочен като автор на електронната кореспонденция, не е сред лицата, упълномощени от някоя от страните по изпълнителното дело да упражнява процесуално представителство, респ. - няма правомощия да ангажира с изявленията си ЧСИ. Освен това уведомяването по електронна поща, с електронно писмо, не е сред способите, предвидени в процесуалния закон (чл. 37 - 54 ГПК) и в Наредба № 4 към ЗЧСИ (чл. 6) за надлежно уведомяване на СИ със съобщения и книжа. В конкретния случай от материалите по изпълнителното дело не е видно ЧСИ Ч. въобще да е бил надлежно уведомен за постановения съдебен акт по реда на чл. 438 ГПК.
Комисията не е намерила нарушение и по изложените в пункт пети от искането твърдения, че издаденото от ЧСИ Ч. постановление от 13.06.2011 г. е в нарушение и на разпоредбата на чл. 516, ал. 6, т. 1 ГПК, тъй като молбата по чл. 516, ал. 6 ГПК е подадена от процесуалния представител на първоначалния взискател, вместо от конституирания на негово място взискател по изпълнителното дело [фирма], съгласно разпореждането на ЧСИ от 13.06.2011 г.; и че постановеното от ЧСИ разпореждане не е в съответствие и съобразно смисъла, който е вложен в разпоредбата на чл. 516, ал. 6, т. 1 ГПК - вместо вземания по безналични ценни книжа, са възложени самите 1250 броя безналични акции. Приела е, че от съдържанието на депозираната молба от адв. Б. (от 10.06.2011 г.) до ЧСИ става ясно, че същата инкорпорира изявленията му в две процесуални качества - като процесуален представител на взискателя [фирма], и като представляващ частния правоприемник - [фирма]. Разпоредбата на чл. 516, ал. 6 ГПК дава право след налагането на запора взискателят да поиска възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане или, алтернативно - извършване на публична продан. В конкретния случай взискателят е поискал да се удовлетвори посредством първият от визираните в чл. 516, ал. 6 ГПК начини за изпълнение - възлагане на вземането по ценните книги по номинал на безналични ценни книги (акции), представляващи 1250 безналични ценни книги (акции) с номинал от по 10 лева всяка или общо на стойност 12 500 лева от капитала на търговско дружество [фирма], притежавани от длъжника Столична община, по наложения запор от 10.06.2011 г., вместо плащане на пропорционална част от вземането по изпълнението, равняваща се на номиналната стойност на ценните книги (акции), в полза на [фирма]. В този смисъл и издаденото на 13.06.2011 г. постановление от ЧСИ Ч. за възлагане на вземането по ценните книги - акции, е било съобразено изцяло с обвързващото ЧСИ волеизявление на процесуалния представител на взискателя. Комисията е приела, че постановлението на ЧСИ от 13.06.2011 г. не е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 516, ал. 6, т. 1 ГПК, доколкото безналичните ценни книжа са документи с установени от закона форма и съдържание, които материализират имуществени права (освен лични такива), от които да се удовлетвори взискателят. В искането на Министъра на правосъдието е допуснато смесване на различните начини, предвидени в чл.516 от ГПК, за удовлетворяване на взискателя, като е прието, че съставеното постановление от 13.06.2011г., представлява прехвърляне на самите ценни книги (каквото би било налице ако бе приложен предвидения в чл. 516, ал. 6, т. 2 вр. с ал. 7 на същия член от ГПК начин) и неговата правна последица е прехвърляне на всички материализирани чрез тях права. ЧСИ не е бил сезиран с искане по чл. 516, ал. 6, т. 2 ГПК и взискателят не е поискал да се удовлетворява от паричната стойност на имуществените правата по безналичните ценни книжа, какъвто би бил случая с извършването на публична продан на същите и то по реда на ал. 7 от същия член, където пък е посочен единствено възможния начин на продажба (бил той и публична продан) на безналични ценни книжа. И в случая, ГПК е предвидил конкретния начин на осъществяване на публичната продажба на тези безналични ценни книжа чрез банка инвестиционен посредник, така както е дал и изрично указание в чл.515, ал. 4 ГПК относно, начина на провеждане на публичната продан на налични ценни книжа, а именно по реда на публична продан на недвижим имот. Видно от самото съдържание на Постановлението от 13.06.2011 г., същото няма и не може да има друга правна последица освен „възлагане вземането по безналичната ценна книга вместо плащане" (т.е. „даване вместо плащане"), а не прехвърляне на безналичните ценни книжа по смисъла на чл. 127, ал. 3 З. вр. с чл. 2 З., съгласно който безналичните ценни книжа са прехвърлими права (имуществени и неимуществени), регистрирани по сметки в Централния депозитар. За да е налице прехвърляне на всички права по безналичната ценна книга, включително и тези които имат неимуществен характер, което пък от своя страна ще доведе до промяна на самият акционер в съответното дружество, чийто капитал представлява безналични акции, както се твърди в искането на министъра на правосъдието, следва да е проведена публична продан съгласно чл. 516, ал. 6, т. 2 ГПК и то чрез банка - инвестиционен посредник, така както императивно разпорежда чл. 516, ал. 7 ГПК, каквото процесуално действие ЧСИ не е извършвал, видно от доказателствата по делото.
Комисията е приел за неоснователно и последното твърдение в искането, в което се сочи, че ЧСИ Ч. е допуснал нарушение на чл. 50, ал. 4 ГПК, като не е извършил връчването на препис от жалбата на Столична община, подадена на 17.06.2011 г. срещу действията на ЧСИ, чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на адреса на [фирма] и по този начин е създал предпоставка за прекомерно забавяне на администрирането на същата - по аргумент от чл. 436 ГПК. Д. състав е приел, че правната възможност за връчване на съобщения и книжа на юридически лица, чрез залепване на уведомление по чл.47, ал. 1 ГПК, уредена в чл. 50, ал.4 ГПК, представлява изключение от установения ред за връчване на книжа, а не правило. Поради това и тази възможност следва да се прилага единствено при наличието на предпоставките, визирани в чл. 50, ал. 4 ГПК- липса на достъп до канцеларията на юридическото лице или липса на лице, което да е съгласно да получи съобщението, и то - като санкция за недобросъвестното процесуално поведение на лицето, на което се дължи връчване. В конкретния случай предпоставките по чл. 50, ал. 4 ГПК не са били налице, доколкото, видно от направената на 24.06.2011 г. отметка от връчителя, същата е получила достъп до канцеларията на взискателя и информация за причината, поради която г-н Б. не се намира на адреса.
Срещу така постановеното решение министерство на правосъдието прави оплаквания за материална незаконосъобразност. Поддържа изразеното в искането становище по всеки от пунктовете, по изложените в него съображения.
ВКС намира доводите на ответника ЧСИ И. Ч. за погасяване на дисциплинарната отговорност за неоснователни. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението. За нарушението е постъпил сигнал на 28.06.2011г. от Столична община и по заповед от 26.07.2011г. на министъра на правосъдието е извършена проверка, приключила със справка /„Информация за извършена проверка по реда на чл. 76 ЗЧСИ по преписка № 06-00-145/11/, в която са посочени нарушенията, описани в искането на министъра на правосъдието. Откриване на нарушението е моментът на узнаване на нарушението в неговите съществени обективни и субективни елементи от органа по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ. Решението на дисциплинарната комисия е постановено на 24.01.2012г. – в шестмесечния срок от откриване на нарушението. Предвидените в чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ давностни срокове нямат отношение към момента на постановяване на решението от Върховния касационен съд по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ – в този смисъл решение № 16/2.05.2011г. по гр.д. № 1267/2010г. ІV г.о. ВКС.
Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
ВКС споделя правните изводи на дисциплинарната комисия относно искането на министъра на правосъдието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ И. Ч., с изключение на тези по п. 5 от искането, относно извършеното с постановление от 13.06.2011г. възлагане на взискателя на вземането по номинал на безналични ценни книги /акции/ вместо плащане. Действително чл. 516, ал. 6, т. 1 ГПК дава възможност след налагане на запора взискателят да поиска възлагане на „вземането” по ценната книга вместо плащане. Такова вземане обаче не е по номиналната стойност на акцията. С посочената в акцията номинална стойност притежателят й участва в капитала /чл. 175, ал. 1 ТЗ/. Т.е. номиналната стойност на акцията, която е константна величина, отразява връзката на акцията с капитала. Реализираните печалби от дружеството увеличават имуществото му, което води до увеличаване на действителната стойност на акциите. При изпълнение върху акции на длъжника от значение е действителната им, пазарна цена. При разпореждане с безналични акции цената на акцията се определя от пазара. Като е извършил възлагане по номинал на безналични акции на длъжника вместо плащане, ЧСИ е нарушил разпоредбата на чл. 516, ал. 6, т. 1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 от Закона за частните съдебни изпълнители решението на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители следва да се отмени и на частния съдебен изпълнител И. Ч. да се наложи дисциплинарно наказание. Като съобрази тежестта на нарушение и последиците за длъжника, както и обстоятелството, че на И. Ч. не са налагани други дисциплинарни наказания, ВКС определя наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – глоба в размер на 8000 лв. На жалбоподателя Министерство на правосъдието следва да се присъдят разноски по делото в размер на 200 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България, от 24.01.2012г. по дисц. дело № 7/2011г., с което е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ И. Т. Ч., вписан под № 783 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на частен съдебен изпълнител И. Т. Ч., вписан под № 783 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, дисциплинарно наказание ГЛОБА в размер на 8000 лв. за нарушения, допуснати във връзка с образуването и движението на изп. дело № 20117830400316.
ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител И. Т. Ч. да заплати на Министерство на правосъдието 200 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове:
|