6 Р Е Ш Е Н И Е № 460 София, 15 ноември 2010 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Красимир ХАРАЛАМПИЕВ Кети МАРКОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.дело № 464/2010год. Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител В. П. К. срещу въззивна присъда на С. окръжен съд от 10.05.2010 г., по в. н. ч. х. д. № 182/2010 год. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че въззивният съдебен състав не е изпълнил задължението си да изгради вътрешното си убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, включени в предмета на доказване. В допълнението към жалбата, прието по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК са подкрепени с подробно развити доводи за допуснати от въззивната инстанция нарушения по чл. 107, ал. 3 и 5 НПК, свързани с дейността й по оценката и анализа на събраната доказателствена съвкупност, както и за игнориране на доказателства, подкрепящи тезата на обвинението. В резултат на неизпълнени от въззивния съд задължения по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК, той е стигнал до фактически и правни изводи, които не се основават на надлежно проверена доказателствена основа. Като е приел авторството на деянието от страна на М. за недоказано и несъставомерно, съдът е приложил неправилно закона оправдавайки подсъдимия по повдигнатото му обвинение. С жалбата се иска да бъде отменена оправдателната въззивна присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на С. окръжен съд. Постъпило е писмено възражение от Г. М., в което той изразява становището си, че жалбата на тъжителя, като неоснователна, следва да се остави без уважение, тъй като не са налице визираните в нея нарушения, водещи необходимостта от отмяна на обжалвания съдебен акт. Изложени са съображения, че инкриминираната с тъжбата статия не съдържа неистински позорящи или уличаващи К. факти, а те са такива от обективната действителност. В представените от защитата писмени бележки това становище се отстоява и се акцентира на обстоятелството, че М. не е автор на статията разпространена в мрежата на И. и второ, че статията е коментарна и съдържа журналистическо мнение, а не неверни, позорящи К. факти, които да изпълват фактическия състав на престъплението клевета. В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на жалбоподателя пледира за уважаването на жалбата по изложените в нея съображения. В представеното писмено становище и лично, защитата намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна. Представителят на ВКП също счита, че жалбата е неоснователна. За да се произнесе Върховният касационен съд, трето н.о., в този състав съобрази следното: С присъда № 130 от 04.02.2010 год. по нчхд № 472/2009 год. на С. районен съд подсъдимият Г. И. М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т.т. 1, 2 и 3, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК за това, че на 02.03.2009 год. разпространил публично чрез печатно произведение-регионален вестник „С. днес и утре” и по друг начин-чрез електронна и информационна медия „С.инфо.ком” унизителни за В. П. К. лично и в качеството му на длъжностно лице-управител на телевизия „К. и Т.” неверни позорящи обстоятелства в статията „Момчето с пистолета си отива от телевизията”, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба” в размер на хиляда и петстотин лева. Подсъдимият е осъден да заплати на В. П. К. сумата от седем хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането-02.03.2009 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските в размер на петстотин лева, представляващи адвокатски хонорар. В останалата част до първоначално предявения размер от сто хиляди лева, искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск, която присъдил подсъдимият да заплати. С обжалваната присъда е отменена първоинстанционната присъда на С. районен съд № 130 от 04.02.2010 год. по нчхд № 472/2009 год. и подсъдимият Г. И. М. е признат за невинен в това, че на 02.03.2009 год. и на 04.03.2009 год. чрез електронна и информационна медия „С.инфо.ком” и чрез печатно произведение-бр. 7, год. V. от 11-17.03.2009 год. на регионален вестник „С. днес и утре” разпространил публично унизителни за В. П. К. лично и в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му-управител на телевизия „К. и Т.” ООД-С. неверни позорящи обстоятелства в статия „Момчето с пистолета си отива от телевизията”, като М. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т.т. 1, 2 и 3, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК, а предявеният от К. иск за неимуществени вреди в размер на сто хиляди лева е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. В. П. К. е осъден да заплати на Г. П. М. направените от него разноски по делото в размер на четиристотин деветдесет и осем лева и петдесет стотинки. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за основателна. По делото са приети за установени следните фактически положения: Подсъдимият е създал информационния сайт „С.инфо” /sliveninfo.com/, регистриран през 2006 год. в „Хостбългария.ком” /www.hostbulgaria.com/. Администратор на сайта е ЕТ „М. консулт-Г. И.”. Тъжителят К. от края на м. януари 2000 год. е упълномощен от И. директор на „Телекабел”АД-гр. П. да го представлява пред всички институции, служители на „К.& и Т.” ООД-гр. С. и където е необходимо като управител на последното дружество. На 02.03.2009 год. и на 04.03.2009год. в сайта „С.инфо” била публикувана статия „Момчето с пистолета си отива от телевизията”. Под статията е записано името на подсъдимия-Г. М.. Същата статия е била публикувана и в седмичния регионален вестник „С. днес и утре”, бр. 7, от 11-17.03.2009 год. , стр. 2 в рубриката коментар. В посочения материал, според тъжителя, се съдържали твърдения, които той възприел като клеветнически и които касаели не само неговата личност, а и качеството му на управител на „К. и Т.”-ООД гр. С.. Разпространяването на неистински факти и обстоятелствата чрез статията са възприети от тъжителя като позорящи името и честта му, което го е мотивирало да предяви срещу М. тъжба с обвинение за извършено от него престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1, т.т. 1, 2 и 3, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК. Съгласно чл. 339, ал. 3, във връзка с чл. 305 НПК съдържанието на постановената от въззивния съд нова присъда трябва да съответства на законовите изисквания за първоинстанционна присъда и отговори на въпросите по чл. 301 от НПК в посочената последователност-има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление, каква е правната му квалификация и подлежи ли подсъдимият на наказание и какво следва да бъде то. В случая, анализът на доказателствата, на чиято основа са направени фактическите констатации обусловили оправдаването на подсъдимия М., не съответства на предписанията по чл. 305, ал. 3 НПК, а те по същество съставляват конкретизация на принципното правило по чл. 14, ал. 1 НПК, относно начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. На лист 9 от мотивите, по най-съществените обстоятелства, вместо да отрази недвусмислено собствените си констатации въззивният съд е посочил противоречивите показания на различните групи свидетели-от една страна на С., С., С., Кебеджиева, А., Т., П., П., К., М. Д., М. С., Х., Ц. и К., които подкрепят тезата на обвинението, а от друга страна на свидетелите Н., В., С., А., С., Д., М., П. Д., В., С., В., Ж., А. С., К. и М., които изложили пред съда как е възникнала идеята за процесната статия, как е събирана и проверявана информацията за нея и механизмът на публикуване в електронния вестник. Показанията на втората група свидетели съдът е възприел, без да посочи ясно по какви съображения ги кредитира като е отбелязал, че показанията им кореспондират с обясненията на подсъдимия. Същевременно, съдът е направил констатацията, че част от първата група свидетели са били подчинени на тъжителя в „К.&и Т.”ООД-гр. С., а свид. К. е съпруга на тъжителя, т.е. тя е заинтересована от изхода на делото, който аргумент, обаче, може да се противопостави и по отношение показанията на свид. М., която, от своя страна, е съпруга на подсъдимия. В мотивите на новата присъда въззивният съд изложил правно-релевантната фактическа обстановка, на чиято основа се е произнесъл, за невиновността на подсъдимия по обвинението, поради недоказаното авторство на М. на публикуваната статия и авторството му при публикуването й, без да направи необходимия обективен, всестранен и пълен анализ на всички събрани по делото доказателства, като се е задоволил да отбележи, че статията в сайта му е публикувана от неговата съпруга-свид. М.. Анализът на доказателствените материали извършен от въззивния съд е не само необективен, но и непълен. Вън от вниманието на съда са останали обясненията на подсъдимия от проведеното на 28.10.2009 год. пред първоинстанционния съд следствие, където той обяснил подробно за знанието му на съдържанието на процесната статия и участието си в нейното съставяне, както и за начина на нейното публикуване в И.-пространството, в личния му сайт, след проведен разговор по телефона със съпругата си, на която предоставил потребителското си име и парола в сайта. Тези негови обяснения, освен като средство на защита, представляват и източник на доказателства към предмета по чл. 102 от НПК, като по съдържание те напълно се припокриват с показанията на М., депозирани от нея пред съда на 10.06.2009 год. В конкретния случай, съдът не е извършил разграничение кой фактически е автор на статията и кой е техническият изпълнител при работата с компютърната система, чрез която в компютърната мрежа са разпространени компютърни данни, съдържащи факти и информация. Не може да се сподели виждането на въззивния съд, че автор на инкриминираната с тъжбата статия е съпругата на подсъдимия, защото тя само е извършила коректорска дейност по редактирането й, а след това със знанието и съгласието на М. я е вложила в информационния сайт на подсъдимия, при ясното му съзнание, че като журналистически материал статията ще стане обществено достояние. Отговорът за авторството на публикацията на статията в И.-страницата е първо необходимо условие за последващата преценка от страна на съда за субективната страна на престъплението-за съставомерността на деянието и дали то представлява журналистическо мнение или съдържа неверни факти и обстоятелства интерпретирани с цел разпространяване на неистински позорни обстоятелства. Липсата на съпоставка и анализ на доказателствените източници поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени средства като подход прави обективно невъзможна касационната проверка за точното прилагане на закона, защото не отразява изцяло онези фактически положения, които съдът постановил оправдателната присъда е приел за доказани. Категорично е заключението на настоящата инстанция, че формирането на вътрешното убеждение на съда, постановил новата оправдателна присъда, е опорочено от гледна точка на изискванията по чл. чл. 13 и чл. 14, ал. 1 НПК. Тези процесуални нарушения са съществени, защото са ограничили тъжителят при упражняване на функцията му да изисква осъждане на лице, за което е установено, че е извършило престъпление от частен характер. Налице са предпоставките за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Необходима е повторна второинстанционна проверка на постановената от първата инстанция осъдителна присъда, при която доказателствата трябва да се анализират всестранно, пълно и обективно. Поради това и на основание чл. 354, ал. 3, т.2, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 3, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда на С. окръжен съд от 10.05.2010 г., по в. н. ч. х. д. № 182/2010 год. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на настоящото решение указания и отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: