5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 365
София , 29 октомври 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Биляна Чочева
при секретар Кристина Павлова…........................................и в присъствието на прокурора Петя Маринова .................................... изслуша докладваното от съдията Елена. Авдева
наказателно дело № 1109 / 2015 г.
Производството по делото е образувано на основание чл.346, т .2 от НПК по жалба на подсъдимия Л. Р. К., подадена чрез неговия защитник адвокат Д. Т., против присъда № 145 от 28.04.2015 г. по внохд № 4445/2014 г. по описа на Софийския градски съд.
В жалбата и допълнението към нея се сочи, че присъдата е постановена при неправилно приложение на закона, но се излагат и доводи за неправилен анализ и превратно възприети от съда доказателства и доказателствени средства, т.е. релевират се касационните основания на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Акцентът на жалбата е върху оспорване авторството на деянието, тъй като според защитата подсъдимият Л. Р. не е участвал в извършването му под никаква форма на съучастие.
In fine се отправя искане за отмяна на осъдителната въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия.
В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения, а прокурорът оспорва основателността й поради тяхната неубедителност.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
Софийският районен съд, наказателно отделение, шестнадесети състав, с присъда от 17.05.2013 г. по нохд № 4954/2011 г. признал подсъдимия Л. Р. К. за невинен и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 234, ал.1 от НК.
Софийският градски съд, наказателно отделение, отменил първоинстанционния съдебен акт и вместо него постановил присъда № 145 от 28.04.2015 г. по внохд № 4445/2014 г., с която признал Л. Р. К. за виновен в това, че на 26.09.2010 г. на пазар в [населено място], С. община, държал акцизни стоки /тютюн/ без бандерол, изискуем по Закона за акцизите и данъчните складове, с общо тегло 10 129 грама, цена 2 430,96 лева, обща стойност на акциза 1316,77 лв. и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.234, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, търпими в затвор при първоначален строг режим, както и на глоба в размер на 2 430 ,96 лева.
Подсъдимият бил оправдан по обвинението да е продавал акцизни стоки без бандерол.
В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски.
Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения:
Преди всичко се налага уточняване на параметрите на касационната проверка, тъй като в жалбата и допълнението към нея, както и в пледоарията пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия излага и съображения за необоснованост, която, както е добре известно, не е касационно основание и не подлежи на коментар от третата инстанция по наказателни дела.
Останалите доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, макар и отнесени най-общо към оплакване за неспазване на материалния закон, са допустими, но неприемливи .
Основната теза на защитата се гради върху твърдението, че акцизната стока е държана от свидетелката И., а не от подсъдимия К. т.е. подкрепят се изводите на първата инстанция , която оправдала подсъдимия.
Версията е внимателно проверена от въззивния съд и правилно е отклонена поради липса на доказателствена подкрепа. За разлика от нея трайната фактическа свързаност на подсъдимия с инкриминираното количество тютюн е установена по несъмнен начин.
При полицейска проверка на пазара в [населено място] свидетелите Х., П. и В. забелязали подсъдимия Л. К. зад маса, на която били поставени двадесет и седем пакета с тютюн без бандерол. Заедно с К. била и свидетелката И., с която се намирали в близки отношения. Подсъдимият предал тютюна на проверяващите и казал, че е „техен” / негов и на И./.
Въззивният съд изградил тази фактическа обстановка, ползвайки депозираните в съдебното следствие показания на свидетелите – полицейски служители, поради което е безпредметно оспорването на протоколите от разпитите им в досъдебната фаза, върху чиято процесуална недопустимост разсъждава жалбоподателят.
В мотивите на проверявания акт подробно са обсъдени и показанията на свидетелката И.. Според нея подсъдимият не предлагал тютюн за продан, а само го пазел, а при проверката от полицаите съобщил личните си данни за протокола за доброволно предаване, защото И. нямала лична карта.Тези данни не са кредитирани не защото не се вписват в разумна житейска конструкция / първата инстанция правилно е отбелязала, че „не винаги доказателства, които изглеждат на съда нелогични, са недостоверни ”/, а защото влизат в конфликт с данните от останалите доказателствени източници - обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Х., П. и В., протокола за доброволно предаване /ценен единствено като документ/. Втората инстанция, при спазване на правилата за обективност, всестранност и пълнота на изследването, е констатирала, че твърденията на свидетелката И. са изолирани и опровергани от останалите доказателствени източници, които съдържат непротиворечива и взаимно допълваща се информация в подкрепа на обвинението.
Обобщено, причинно-следствената последователност на правилно установените факти категорично води до направените от съда изводи относно деянието и неговото авторство.
Оплакването на касатора за неправилно приложение на материалния закон също подлежи на отхвърляне, тъй като се обосновава единствено като релация на посочените нарушения на процесуалните правила относно формиране на съдийско убеждение по фактите, чиято несъстоятелност вече бе коментирана.
В тази връзка все пак е уместно да се отбележи по повод съображенията на въззивната инстанция, че макар неплатеният акциз да е имплицитна част от цената на предмета на престъплението по чл. 234, ал.1 от НК, точният размер на данъка не е от естество самостоятелно да определи съставомерността на деянието на плоскостта на разграничаване на маловажните от немаловажните случаи. Както е добре известно маловажен е този случай, при който степента на обществена опасност и морална укоримост са по-ниски в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Престъплението по чл. 234 от НК систематично е ситуирано в глава шеста от НК, посветена на престъпления против стопанството, в раздел втори , включващ престъпления в отделни стопански отрасли. Престъпленията против финансовата, данъчната и осигурителната системи са обединени в глава седма от НК и там са престъпните състави, регламентиращи посегателствата върху данъчните отношения. Налага се заключение, че обектът на увреждане по чл. 234 от НК надхвърля обществените отношения, регламентиращи правото на държавата да събере определен данък, и се разпростира върху сложната система на търговския оборот. Последният зависи от движението на стокови и парични потоци, намиращи се под прякото влияние на данъчното законодателство, но със самостоятелно значение извън необходимостта от попълване на фиска. В подкрепа на този ред на мисли е и обстоятелството, че предмет на престъплението по чл. 234 от НК са продаваните стоки, а не неплатеният акциз/ арг. от чл. 234, ал.2, т.3 и ал.3 от НК/. Ето защо предходната инстанция се е насочила правилно и към количеството и стойността на стоката, както и към обстоятелствата на нейното държане / очевидно ориентирано към включване в пазара/,за да стигне до точната правна квалификация на деянието.
В заключение настоящият състав намира, че при разглеждане на делото от въззивната инстанция не са допуснати нарушения на материалния наказателен закон и на процесуалните правила, поради което подадената касационна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 145 от 28.04.2015 г. по внохд № 4445/2014 г. по описа на Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2. |