Р Е Ш Е Н И Е №105 София, 04.10.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 818 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Х. С. чрез пълномощника й адвокат Димитър Димитров против решение № 210 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 235 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е отменено решение № 238 от 29.05.2018 г. по гр.д. № 1419/2017 г. на Районен съд-Кърджали и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от В. Х. С. против З. В. М., М. Г. М., Д. В. С. и М. Г. С. иск за прогласяване нищожността на основание чл.75, ал.2 ЗН на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, обективиран в акт № * от *** г., том *, рег.№ *, нот.д. № */* г. на нотариус с рег. № *, евентуален иск за прогласяване нищожността на същия договор поради неспазване на предписаната от закона форма, ревадикационен иск против З. В. М. и М. Г. М. по отношение на 4/6 ид.ч. от южната част на масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от * кв.м. ведно с ½ ид.ч. от общите части на сграда и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** и ревандикационен иск против Д. В. С. и М. Г. С. по отношение на 4/6 от северната част на масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от * кв.м. ведно с ½ ид.ч. от общите части на сграда и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***. З. В. М., М. Г. М., Д. В. С. и М. Г. С. оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 264 от 23.05.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по исковете по чл.108 ЗС на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: за критериите, по които се преценява дали построеното е изцяло извън обема на учредено право на строеж /построен е изцяло различен обект от този, за който е учредена суперфицията/ или дали е надхъвърлен /частично извън/ обема на правото на строеж и кой придобива собствеността във всяка от двете хипотези. Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване, е относим към изводите на въззивния съд, който е приел за установено, че ищцата и съпругът й В. П. С. са придобили собствеността на поземления имот, за което е издаден нотариален акт от * г., като след смъртта на В. С. на 10.03.1996 г. съсобственици на имота са станали и децата им – ответниците Д. В. С. и З. В. М.. С вписано заявление № 61 от 4.01.1997 г. с нотариална заверка на подписите, В. Х. С. е учредила право на строеж по реда на чл.56, ал.3 З.-отм. на З. М. и Д. С. за извършване на строеж на сезонна постройка със застроена площ * кв.м. съгласно одобрен архитектурен проект. Процесната сграда е масивна двуетажна със застроена площ от * кв.м., състояща се от общо стълбище, сервизни помещения и четири стаи на всеки етаж и е законно построена въз основа на редовни строителни книжа, издадени на суперфициарите, като е въведена в експлоатация на 17.10.2012 г. С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот акт № */*** г., том *, рег. № *, нот. дело № */* г. на нотариус с рег. № * З. В. М. и М. Г. М. са придобили в дял и са станали собственици на южната част от масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ * кв.м., представляваща самостоятелно обособен обект с отделен вход, състоящ се от: първи етаж, включващ - стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи и втори етаж, включващ - сервизно помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот № *** по плана на новообразуваните имоти, а Д. В. С. и М. Г. С. - северната част от масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от * кв.м., представляваща самостоятелен обект с отделен вход, състоящ се от: първи етаж, включващ - стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи и втори етаж, включващ - сервизно помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот № *** по плана на новообразуваните имоти. При така приетите за установени факти Окръжен съд-Кърджали е формирал извод, че построената в съсобствения на страните поземлен имот жилищна сграда е в повече от учредения обем на правото на строеж за разликата от * кв.м. до * кв.м. за всеки от самостоятелните обекти. Изложил е съображения, че когато изграденото в повече представлява самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 ЗС, а когато не е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 ЗС. Счел е, че видно от техническото описание на жилищната сграда, изготвено от инж.Г. К. (л.97 от гр.д .№ 1419/2017 г. по описа на районния съд), както и от договора за доброволна делба, изграденото над * кв.м. до * кв.м., не представлява самостоятелен обект, поради което то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 ЗС. И тъй като двете части на жилищната сграда са построени по време на брака на суперфициарите, то те са станали съпружеска имуществена общност. По основанието за допускане на касационно обжалване: В практиката на ВКС /решение № 316 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 217/2012 г., II г.о., решение № 118/16.11.2016 г. по гр.д. № 766/2016 г., II г.о., решение № 173 от 20.06.2013 г. по гр.д. № 1273/2013 г., I г.о./ е дадено тълкуване, че обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора или административния акт за неговото учредяване. Построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект се придобива по приращение от собственика на земята, на основание чл.92 ЗС. Когато построеното извън обема на правото на строеж не е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 от ЗС. Преценката на съответствието на построеното с обема на правото на строеж се извършва чрез съпоставка на описанието на бъдещата сграда в акта за учредяване на суперфицията и индивидуализацията на реално изградената сграда. Ако липсва описание на бъдещата сграда, то правото на строеж е учредено за всичко, което може да бъде построено съобразно предвижданията на подробния устройствен план. Ако сградата е индивидуализирана, но е построена сграда, която не отговаря на тази индивидуализация, построеното е изцяло извън обема на правото на строеж и се придобива от собственика на терена. Само ако построената сграда съответства на индивидуализацията на бъдещата сграда, но са налице отклонения в някои от посочените параметри се преценява дали построеното в повече е самостоятелен обект и се придобива от собственика на терена или не е самостоятелен обект и се придобива от суперфициара. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, възивното решение е неправилно. Правото на строеж е учредено за сезонна постройка с площ * кв.м. съгласно одобрен архитектурен проект, т.е. за сграда за отдих и сезонно ползване. Изградена е двуфамилна двуетажна жилищна сграда-близнак на площ * кв.м., т.е. сграда, годна за целогодишно обитаване и с различно предназначение. След като изграденото не може да бъде квалифицирано като сезонна сграда за отдих, то реално построеното е изцяло извън обема на правото на строеж и е придобито по приращение от съсобствениците на терена. Ищцата притежава 4/6 ид.ч. /1/2 ид.ч. от прекратената съпружеска имуществена общност и 1/6 ид.ч. като наследник на починалия си съпруг В. П. С./. Неотносим към изхода на спора е доводът на ответниците по касационната жалба, свързан със законността на строителството, тъй като способите за придобиване на вещни права са уредени в закона и законността на построеното не се включва във фактическия състав на придобивното основание по чл.63, ал.1 ЗС, респ. чл.92 ЗС. Неотносим е и доводът, че ищцата е знаела за вида и параметрите на разрешеното строителство и се е съгласила с това, доколкото няма данни да е обжалвала разрешението за строеж, тъй като съгласието за промяна в обема на учреденото право на строеж следва да бъде обективирано във формата, изискуема за учредяване на суперфицията, а не с конклудентни действия. Заявеното от ответниците възражение за придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС е неоснователно. Същите не са добросъвестни владелци – извършили са строителството изцяло извън обема на учреденото им право на строеж, поради което не може да се приеме, че владеят построеното на годно правно основание. С оглед изложеното следва, че предявените ревандикационни искове са основателни и въззивното решение, с което са отхвърлени следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на исковете по чл.108 ЗС. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат на ищцата възстановяване на направените по делото разноски в размер на 3773.15 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 210 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 235 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Кърджали в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Х. С. ревадикационен иск против З. В. М. и М. Г. М. по отношение на 4/6 ид.ч. от южната част на масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от * кв.м. ведно с ½ ид.ч. от общите части на сграда и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** и ревандикационен иск против Д. В. С. и М. Г. С. по отношение на 4/6 ид.ч. от северната част на масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от * кв.м. ведно с ½ ид.ч. от общите части на сграда и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на З. В. М., ЕГН [ЕГН] и М. Г. М., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], вх.А, ет.5, ап.13, че В. Х. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.13 е собственик на 4/6 /четири шести/ ид. ч. от недвижим имот, представляващ южната част от масивна двуфамилна жилищна сграда с идентификатор **** на два етажа, със застроена площ от * кв.м., представляваща самостоятелен обект с отделен вход, състоящ се от: първи етаж, включващ стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи и втори етаж, включващ сервизно помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот № *** по плана на новообразуваните имоти, Зона за земеделско ползване № 27 в землището на [населено място], одобрен със Заповед № РД-09-242/03.12.2008г. на Областния управител на Област К., с площ * кв.м., при граници на имота съгласно скица: поземлен имот № ***, поземлен имот № *** и поземлен имот № *** и ОСЪЖДА З. В. М. и М. Г. М. да предадат владението на 4/6 ид.ч. от описания имот на В. Х. С.. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на Д. В. С., ЕГН [ЕГН] и М. Г. С., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.11, че В. Х. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.13 е собственик на 4/6 /четири шести/ ид. ч. от недвижим имот, представляващ северната част от масивна двуфамилна жилищна сграда с идентификатор **** на два етажа, със застроена площ от * кв.м., представляваща самостоятелен обект с отделен вход, състоящ се от: първи етаж, включващ стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи и втори етаж, включващ сервизно помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот № *** по плана на новообразуваните имоти, Зона за земеделско ползване № 27 в землището на [населено място], одобрен със Заповед № РД-09-242/03.12.2008г. на Областния управител на Област К., с площ * кв.м., при граници на имота съгласно скица: поземлен имот № ***, поземлен имот № *** и поземлен имот № *** и ОСЪЖДА Д. В. С. и М. Г. С. да предадат владението на 4/6 ид.ч. от описания имот на В. Х. С.. ОСЪЖДА З. В. М., ЕГН [ЕГН] и М. Г. М., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], вх.А, ет.5, ап.13 и Д. В. С., ЕГН [ЕГН] и М. Г. С., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.11 да заплатят на В. Х. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.13 направените в съдебното производство разноски в размер на 3773.15 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: