Р Е Ш Е Н И Е № 211 София, 20 април 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми април 2011 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Ив. Илиева............................ и в присъствието на прокурора от ВКП .........Р. К.................., като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 1232/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимата Е. С. К. срещу въззивно решение № 449 от 11.01.2011 г., постановено от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 700/2010 г. , с което е била потвърдена първоинстанционна присъда № 8 от 29.03.2010 г., постановена от К. окръжен съд. С първоинстанционната присъда, постановена по НОХД № 502/2008 г., подс. Е. К. e била призната за виновна по обвинението по чл. 343а ал.1 б.Б вр. чл. 343 ал.1 б.В от НК, за това , че на 09.04.2008 г. в[населено място] баня, обл. Кюстендил при управление на МПС – л.а. „Ф. Ф.” с ДК № КН 41 89 АН нарушила правилото за движение по 20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Д. Дикниколова, за което на осн. чл. 55 ал.1 т.2 б.Б от НК й е било наложено наказание пробация с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по шест месеца, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на гражданските ищци Т. Й. Ш. и Р. Й. С. обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на майка им в размер на по 20 000 лева за всяка от тях. Касационната жалба релевира касационни доводи по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. В обхвата на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, се излагат съображения за липса на виновно поведение, тъй като причина за ПТП е неправомерното поведение на пострадалата на пътното платно, което при съобразеното с правилата за движение управление на МПС от страна на подсъдимата, е единствената причина за настъпването на произшествието. „Явната несправедливост” на решението се обосновава с факта, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалата и отношенията между нея и гражданските ищци преди смъртта й. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция защитата на подс. К. поддържа жалбата с всички изложени съображения в нея, както и искането си за отмяна на въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители счита, че жалбата следва да се остави без уважение, тъй като е доказано, че подсъдимата е управлявала МПС с несъобразена скорост, която е причината за ПТП. Намира, че при отмерване на присъдените обезщетения по гражданските искове са били отчетени от предходните съдебни инстанции състоянието на пострадалата и нейното съпричиняване на общественоопасния резултат. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност жалбата, като счита, че не се констатират твърдените в нея нарушения. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подсъдимата е неоснователна. 1. По отношение на твърдяното в жалбата нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не намира да са допуснати твърдените нарушения на материалноправните разпоредби на НК. Не е налице основание да се приеме, че настъпилото ПТП, причинило смъртта на В. Дикниколова, е резултат от „случайно деяние”, поради което липсва виновно поведение на подсъдимата и тя да бъде оправдана на осн. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. /Т. искане не се прави с касационната жалба, но то е изводимо от наведените доводи, а с такова правомощие разполага и касационната инстанция в случай, че констатира наличие на основания за това/. Безспорно е установено, че подс. К. се е движила в тъмната част на денонощието със скорост от 64 км/час на къси светлини. Те са й осигурявали възможност да наблюдава случващото се на платното за движение на разстояние от 35 метра. При това положение /движение на къси светлини/, за да може да спре в осветяваната зона от фаровете на автомобила си, подсъдимата е следвало да съобрази и скоростта си на движение, която да е не по-висока от 44 км/ч. Само при такава скорост, съобразена с всички обстоятелства по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, подс. К. е имала възможност да възприеме опасността на пътя – бутащата натоварена с клони количка пострадала, която се е движела попътно в дясната част на пътното платно, и да спре, без да настъпи удар. Вместо това тя е избрала да се движи със скорост 64 км/ч, която в случая, макар и законосъобразна /доколкото подсъдимата все още не е била навлязла в населеното място/, очевидно се е оказала несъобразена с конкретните условия на видимост. При това положение сама подсъдимата се е поставила в положение да не може да спре, за да избегне удара в момента, в който препятствието на пътното платно /в случая пострадалата/ бъде осветено от фаровете на автомобила. Възможността подсъдимата да се възползва от нормата на чл. 15 от НК и да бъде оправдана би съществувала само в случай, че тя е управлявала правомерно своя автомобил. След като подсъдимата сама се е поставила в състояние на управление на МПС в нарушение на законови разпоредби, не би могла да претендира, че нито е бил длъжна, нито е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Поради това липсват основания за оправдаването на подс. К., тъй като деянието в никакъв случай не представлява „случайно” такова и няма основания за приложението на чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. Като законосъобразно е отказал да приложи чл. 15 от НК и е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия по обвинението по чл.343а ал.1 б. Б вр. чл.343 ал.1 б. В от НК вследствие на нарушение на правилото по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, което да е касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. 2. По отношение на твърдението на жалбоподателката за явна несправедливост на отмерените обезщетения по гражданските искове. Недоволството на жалбоподателката от присъдените размери на обезщетенията от първоинстанционния съд и потвърдени от въззивния съд не намира опора в материалите по делото. В същото безспорно е установено, че в резултат на действията на подсъдимата – водач на МПС, нарушил правилото за движение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, е била причинена по непредпазливост смъртта на В. Дикниколова – майка на гражданските ищци Т. Ш. и Р. С.. По делото не се спори пред инстанциите по фактите, че за настъпването на съставомерния резултат е бил налице и принос на самата пострадала, която се е движила по пътното платно на непредназначено за това място, лъкатушела е, бутайки количката натоварена с клони, както под въздействието на тежестта й, така и повлияна в значителна степен от алкохол / с алкохолна концентрация от 1,4 промила/. При така установените факти обосновано К. окръжен съд и С. апелативен съд са приели, че са налице условията за ангажиране на гражданската отговорност на подс. К. на осн. чл. 45 от ЗЗД. О. първоинстанционният е посочил, че при определяне на конкретните размери на обезщетенията отчита съпричиняването на престъпния резултат от страна на пострадалата, като то е било потвърдено и от въззивния съд, който въз основа на доказателствата е приел, че не са налице основания нито за увеличаване на обезщетенията /по искане на гражданските ищци/, нито за намаляване на техните размери /по искане на подсъдимата/. По същество във въззивното решение съдът е приел като действия по съпричиняването на престъпния резултат същите, които е приел и първоинстанционния съд като елементи от фактическата обстановка на деянието. Този извод почива на доказателствената съвкупност, неоспорена от страните по делото. Съотношението, в което е редуцирано обезщетението, присъдено в полза на гражданските ищци, е обосновано с доказателствата по делото, намира опора в разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД и не е несправедливо. В тази насока въззивният съд е извършил вярна и обективна оценка на факторите, влияещи на гражданската отговорност, поради което и присъденото с присъдата обезщетение за неимуществени вреди на всеки от гражданските ищци е изцяло справедливо. Размерът от по 20 000 лева за претърпените неимуществени вреди от дъщерите на починалата са тези суми, които ще репарират понесените от тях болки и страдания от загубата на тяхната майка, и в същото време са съответни на виновното поведение и на подсъдимата, и на пострадалата. Поради това присъдените обезщетения по гражданските искове срещу подсъдимата не са несправедливи. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на правомощията на касационната инстанция и с оглед предоставените й процесуални възможности не се налага ВКС да упражни правомощията си за отмяна или изменение на постановения въззивен съдебен акт. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 449/11.01.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 700/2010 г. ОСЪЖДА подс. Е. С. К. да заплати на Т. Й. Ш. и Р. Й. С. направените от тях разноски за възнаграждение на повереник пред настоящата инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.