Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 141   София, 12 март 2010 година     В  ИМЕТО  НА   НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 март две хиляди и десета година, в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                               БЛАГА ИВАНОВА       при участието на секретаря  ........................ и в присъствието на прокурора ........................ изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 59/2010 година.       Производството е образувано по жалба на подсъдимия Д. Й. А. против въззивно решение № П-133/ 18.12.2009год. по в.н.о.х.д. № 128/2009 год. на военно-апелативен съд. В жалбата,............ поддържана и в съдебно заседание, са релевирани касационните основания по смисъла на чл.348, ал.1,т.1,т.2 НПК. Отправено е искане за отмяна на въззивното решение, с упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.-последно НПК. Пред касационната инстанция гражданският ищец М. на отбраната.................... изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за .................неоснователна.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение, в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт е изменена присъда № 155/ 29.10.2009год. по н.о.х.д. № 155/2009 год. на военене съд – София, като е преквалифицирано извършеното от подсъдимия деяние по смисъла на чл.212,ал.6, във вр. с чл.26,ал.1 НК, като му е наложено наказание „пробация”, с определяне на двете задължителни пробационни мерки за срок от една година и оправдан за разликата в инкриминираната сума от 563.25 лв. до 1200лв. и отхвърлен гражданския иск в тази част. С първоинстанционната присъда е признат подсъдимия А винновен по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл.26,ал.1 НК и осъден на една година лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 НК, с тригодишен изпитателен срок. Предявеният граждански иск е уважен изцяло. Жалбата на подсъдимия А е неоснователна. Решението на съда се основава на пълно, обективно и всестранно изследване на всички правно значими факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, в кръга, очертан от разпоредбата на чл.102 НПК и вярната им интепретация. Не са допуснати нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда, които да опорочават съдебния акт. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че предявеното обвинение на касатора с обвинитеилния акт не е ясно формулирано, което го лишава от възможността да реализира адекватно защитата си. В достатъчен обем представителят на обвинителната власт е посочил фактите, на базата на които са изведени правните изводи. Касационната инстанция счита, че при възприетите факти и обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият А. е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.212, ал.6 НК. Вън от всякакво съмнение, касаторът е използвал неистински документи, за да получи чуждо имущество, без правно основание, с намерение да го присвои. Инкриминираните документи – фактури и фискални бонове са послужили за създаване на невярна представа у съответните длъжностни лица, мотивиращи ги да извършат акт на имуществено разпореждане. Един от обективните признаци на измамата е имуществения предмет/ в случая изискуеми права/, да се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което последният има реална възможност да се разпорежда с него. Освен това, е необходима причинна връзка - настъпилата имотна вреда, да е пряко следствие от неправилната представа на измамения, относно основанието за разпореждането/ виж Реш. 29/90 на ОСНК на ВС на РБ/. Особеното при документната измама е, че неистинският или преправен документ, служи като средство за възбуждане и поддържане на заблуждение у лицето, което упражнява фактическа власт върху предмета на престъпно посегателство, относно основанието за изплащането му. Настоящият съдебен състав, намира че изводите на апелативния съд са съответните на Постановление № 8/71г на ПЛ на ВС и на Постановление №7/78 на Пленума на ВС на РБ. Правилно е посочено от въззивната инстанция, че опороченият документ, послужил като средство за въвеждане в заблуждение е „неистински” по смисъла на чл.93,т6 НК, защото представлява волеизявление на друго лице, а не на това, което го е съставило, а не такъв с невярно съдържание и че тази корекция свързана с правната прецизност на съдебния акт не нарушава процесуалните права на касатора. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимия Д следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакувания съдебен акт- в сила.     Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № П-133/ 18.12.2009год. по в.н.о.х.д. № 128/2009 год. на Военно-апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: