3 Р Е Ш Е Н И Е № 255 [населено място], 13.11. 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Анжела Богданова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №5893 по описа за 2013 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. С. Е. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 22.07.2013г., постановено по гр.д.№1946/2013г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение от 23.05.2013г. по гр.д.№2934/2013г. на Районен съд - Варна за отхвърляне на предявените от С. С. Е. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и чл.128 КТ. Касационното обжалване е допуснато в частта, с която е потвърдено решение от 23.05.2013г. по гр.д.№2934/2013г. на Районен съд - Варна за отхвърляне на предявените от С. С. Е. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №347 от 06.03.2014г. на основание чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: „относно последиците от обявена недействителност на трудов договор”, който въпрос е разрешен с въззивното решение в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение №251 от 25.05.2011г. по гр.д.№255/2009г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че ако работникът е действал добросъвестно при сключване на договора, законодателят приравнява отношенията между него и работодателя на тези, които биха били възникнали, ако трудовият договор бе действителен – чл.75 ал.1 от КТ. Работникът е добросъвестен по смисъла на цитираната разпоредба, когато условията по трудовия договор са му известни, той ги е приел и е изпълнил добросъвестно своята престация, изразяваща се в предоставяне на работна сила. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по съображения в жалбата, с искане да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмени бележки. Ответникът по касационната жалба Женя Г. Г., действаща като [фирма], не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С обжалваното въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на С. С. Е., извършено със заповед №131/08.02.2013г. и за заплащане на обезщетение по чл.325, ал.1 КТ. С влязлата в сила като необжалвана част на първоинстанционното решение, трудов договор №148/23.11.2012г. със страни С. С. Е. и Женя Г. Г., действаща като [фирма], е обявен за недействителен на основание чл.74, ал.1 КТ като противоречащ на закона поради липса на изразено съгласие в предвидената форма. В посочената задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос относно последиците от обявена недействителност на трудов договор, е прието, че ако работникът е действал добросъвестно при сключване на договора, законодателят приравнява отношенията между него и работодателя на тези, които биха били възникнали, ако трудовият договор бе действителен – чл.75 ал.1 от КТ. Работникът е добросъвестен по смисъла на цитираната разпоредба, когато условията по трудовия договор са му известни, той ги е приел и е изпълнил добросъвестно своята престация, изразяваща се в предоставяне на работна сила. Такъв е и конкретният случай. Изводът на въззивният съд за законосъобразност на уволнението на С. С. Е., извършено със заповед №131/08.02.2013г. на основание чл.71, ал.1 КТ, е правилен, но по други съображения, а именно, че: Обявяването на трудовия договор за недействителен няма обратно действие, когато работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му. В този случай и съгласно чл. 75, ал. 1 КТ когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор /решение по гр.д.№1743/2010г. на ВКС, ІІІг.о./. В случая срокът за изпитване е шестмесечен в полза на двете страни и прекратяването на трудов договор за изпитване може да бъде извършено по всяко време в рамките на уговорения срок за изпитване от всяка от страните по трудовия договор. Прекратяването на трудовия договор за изпитване е извършено от работодателя в рамките на шестмесечния срок за изпитване, без да се мотивира, тъй като такова задължение не е предвидено в закона. Като е приел уволнението за законосъобразно на приложеното от работодателя основание, въззивният съд правилно е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от С. С. Е. искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението и за присъждане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК решението следва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.07.2013г., постановено по гр.д.№1946/2013г. на Окръжен съд - Варна, в допуснатата до касационно обжалване част, с която е потвърдено решение от 23.05.2013г. по гр.д.№2934/2013г. на Районен съд - Варна за отхвърляне на предявените от С. С. Е. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: