Р Е Ш Е Н И Е № 287 София, 01.02.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Ани Давидова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1798 по описа за 2016г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК по касационната жалба на [фирма] София, подадена чрез юрисконсулт Св.К., срещу въззивното решение на СГС от 22.Х.2015г. по гр.д. № 6272/2015г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 578/29.VІ.2016г. по въпроса за задължението на съда да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните в противоречие със задължителната практика на ВКС. Ответникът по касационната жалба Ж. П. А. от София не е заявил становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С решението си в обжалваната му част СГС е отменил решението на СРС от 21.ІІІ.2015г. по гр.д № 51256/2014г. в отхвърлителните му части по исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и по т.3 частично и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от Ж. П.А. срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ и е присъдил в тежест на ответника държавна такса. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „оператор склад” в склад „Мобилни продукти”, екип „складиране и дистрибуция” в отдел „Управление складове и дистрибуция” поради съкращение е незаконно. От щатните разписания /от 01.ІІІ.2014г. и от 21.VІІ.2014г./ се установява, че не е налице реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност – с изменението на щатното разписание от наличните 9бр. за тази длъжност са съкратени само 4бр. С оглед съдебната практика при съкращаване на част от повече длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор, доказателства за каквото ответникът, чиято е била тежестта, не е представил. Като ирелевантно с оглед основанието за уволнението е оценено оплакването на ищеца във въззивната му жалба по приложението в случая на чл.123 ал.1 т.7 КТ. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ споделя напълно трайната и непротиворечива практика, възприета и в решения на негови състави по гр.д. № 1783/2009г. ІV ГО и по гр.д. № 1084/2011г. ІІІ ГО, за задължението на съда да разреши спора по делото, като подложи на преценка съобразно предвидените в закона процесуални правила доводите на страните и събраните по делото доказателства. Касационната жалба е основателна. В противоречие с тази практика въззивният съд е основал решението си на извод, че уволнението на ищеца е незаконно поради липса на реално съкращаване на заеманата от него длъжност, защото с изменението на щатното разписание от наличните 9 бр. за длъжността са съкратени само 4 бр. и е следвало, но не е извършен подбор. В исковата си молба ищецът не е основал претенциите си на такова твърдение. Твърденията в исковата молба са, че съкращението не било реално, а било налице заобикаляне на закона, защото дейността по управление на складовете работодателят предоставил с договор на трето лице в нарушение на чл.123 ал.1 т.7 КТ без запазване на трудовите правоотношения, и че е следвало да бъде извършен подбор, тъй като трудовата функция, включена в длъжността „оператор склад”, са изпълнявали до уволнението на А. шест лица. Първоинстанционният съд е приел, че с решение на УС на дружеството от 29.V.2014г. относно структурата на Екип „Складиране” поради сключването на договор с [фирма] за извършване на услуги по складиране и съхраняване на стоките на ответника са съкратени всички щатни бройки за позициите „старши специалист”, „специалист”, „началник склад”, „стоковед, „оператор склад”, „общ работник”; останали са 5 броя служители „оператори склад”, на които са отправени предизвестия за прекратяване на трудовите договори и са прекратени тези с три лица, като не са прекратени единствено договорите с В.С., ползваща отпуск по чл.163 ал.1 КТ, и с К.Ц., ползващ отпуск по чл.167а ал.1 КТ. Като неоснователно е оценено и твърдението за незаконност на уволнението поради нарушение на чл.123 ал.1 т.7 КТ. Във въззивната си жалба ищецът е навел оплаквания само срещу извода на първоинстанционния съд по приложението на чл.123 ал.1 т.7 КТ с обосновка, че всички дейности по складиране и дистрибуция са преминали към [фирма] и че е взето решение за закриване на съответните звена при ответника от 20.VІІ.2014г., при което двете дружества извършили организирано групиране на ресурси /преместване на стоки и материали срещу заплащане, вкл. и за в бъдеще/, позовавайки се на Директива 2001/23/ЕО от 12.ІІІ.2001г. При това положение и по силата на чл.269 ГПК съдът не е следвало да преценява реалността на съкращението съобразно щатното разписание, нито твърдението за неизвършен подбор. Като е сторил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановеното въззивно решение в уважителните му части и в частта за разноските и за разрешаването на спора по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. ВКС намира за неоснователно твърдението за незаконност на уволнението, тъй като липсвало реално съкращение поради прехвърлянето на дейността по управление на складовете на трето за спора лице в нарушение на чл.123 ал.1 т.7 КТ. Несъмнено и безспорно установено е по делото с представения договор, че [фирма] е възложил на [фирма] срещу възнаграждение да му предостави складова база за съхраняване на стоки /негови или наети от него/, да му предостави услуги по вътрешно и външно складиране, да извърши дейностите по преместване на складовите наличности от помещенията на ответника в складовата база на изпълнителя, да приема стоки от доставчиците на възложителя, да ги регистрира чрез системата за управление на складовете, като проверява количеството и окомплектоването им, да осигури за своя сметка съхранението и охраната им, да ги поддържа в състояние и вид по изрична заявка на възложителя и да ги предава/доставя по изричната му заявка на посочен от него получател, извършвайки цялата необходима подготовка за тяхното транспортиране. Тълкуването на договора налага извод, че с него работодателят е предоставил срещу възнаграждение цялата дейност по складиране и съхранение на стоки на външен изпълнител, извършвана с материална база и персонал на последния. Трудовото право допуска безвиновно прекратяване на трудово правоотношение по икономически, технически или организационни причини, налагащи промени в работната сила. Това следва и от чл.4.1 изр.2 на Директива 2001/23/ЕО от 2001г., приета с оглед гарантиране правата на работниците/служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от такива. По силата на чл.1.1а и 1б от Директивата за прехвърляне на дейност се касае във всички случаи, когато има юридическо прехвърляне или сливане на стопански субект, който запазва своята идентичност, което означава организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност. Съдържанието на това определение е вложено в чл.123 ал.1 КТ, включително и в хипотезата по т.7 /виж в тази насока ТР № 2/2010г. на ОСГК/. Приложението на тази разпоредба е в зависимост от предмета на договора между предприятието прехвърлител и предприятието приобретател. Сключеният в разглеждания случай договор не е за прехвърляне на стопански субект, запазващ своята идентичност, тъй като това предполага освен прехвърляне на дейност предоставяне и на съответните материални активи, с които дейността е била и ще бъде и занапред извършвана. При това положение с договора не е осъществена промяна на работодателя по смисъла на чл.123 ал.1 т.7 КТ. П. от него е приключване на цялата дейност при ответника по складирането, съхранението и управлението на стоки и, респективно, отпадането на необходимостта от персонал за извършването й. Това обосновава извод за наличието на реално извършено съкращение на всички щатове за длъжността, изпълнявана от ищеца, при което работодателят не е бил длъжен да извършва подбор. Ето защо уволнението на това основание е законно, поради което предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. На основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 943.86лв., включително 720лв. юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на СГС ГО ІІ-Д въззивен състав № 7145/22.Х.2015г. по гр.д. № 6272/2015г. в уважителните му части и в частта за разноските и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. П. А. от София срещу [фирма] София искове за признаване за незаконно и отменяване на уволнението му със заповед № 6491/03.VІІ.2014г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „оператор склад” в склад „Мобилни продукти”, сектор „Складиране и дистрибуция”, и за присъждане на 6692.60лв. обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение през периода 21.VІІ. – 17.ХІІ.2014г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска. ОСЪЖДА Ж. П. А. от София да заплати на [фирма] София 943.86лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: