Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр. София, 05.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на звадесет и пети януари двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Жанина Начева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Л.Методиева н.дело № 2303/2012 год. Производството по чл. 423 ал.1 НПК е образувано по искане на осъдената С. П. Р. за проверка по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 29 от 18.01.2011 год. постановена по НОХ дело № 3059/2010 год. на Плевенския районен съд. В искането и в съдебно заседание от осъдената и служебно назначения й защитник се поддържа довод, че не е знаела за наказателното преследване срещу нея, което е основание за възобновяване производството по делото и за отмяна на постановената осъдителна присъда. Частният обвинител и граждански ищец предоставя на съда да вземе решение по основателността на искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 29 от 18.01.2011 год. постановена по НОХ дело № 3059/2010 год. Плевенският районен съд е признал подсъдимата С. П. Р. за виновна в това, че на неустановена дата в периода 06 – 08.12.2009 год. в гр.Пл. противозаконно присвоила чужда движима вещ – преносим компютър и чанта за него на обща стойност 825 лв., собственост на С. М. И., които владеела, поради което и на основание чл. 206 ал.1 във вр. с чл. 54 НК я е осъдил на една година лишаване от свобода, което за изтърпи в затвор при първоначален общ режим. С присъдата съдът е осъдил подсъдимата да заплати на С. М. И. сумата 825лв обезщетение за претърпяни имуществени вреди и сумата 200лв. направени по делото разноски. С въззивно решение № 116 от 10.03.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 132/2011 год. Плевенският окръжен съд е изменил присъдата, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, а я е потвърдил в останалата обжалвана част. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в шестмесечния срок от узнаване от задочно осъдената за постановената срещу нея осъдителна присъда и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. С разпоредбата на чл. 423 ал.1 от НПК е предоставена възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на въобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. По този начин се гарантира прокламираното от чл.5 т.3 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи и от чл. 55 от НПК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда в процеса на вземане на решението за осъждането му. По този начин той може да осъществи в пълен обем правото си на защита. Упражняването на правото на задочно осъдения да поиска отмяна на постановената срещу него присъда зависи от волята му и не е свързано с пороци при постановяване на съдебния акт. Необходимо и достатъчно е да не е знаел, че срещу него се провежда наказателно преследване, включително и че има постановена осъдителна присъда. Целта на този инситут е не във всички случаи на задочно осъждане да се възстанови правото на лично участие в процеса, а само когато това право е нарушено по причини извън процесуалното му поведение. Изключение е допустимо само в хипотезата по чл. 423 ал.5 от НПК когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България за изтърпяване на наказанието, при предоставени гаранции за възобновяване на делото. Във всички останали хипотези съдът е длъжен да изследва дали осъденият не е знаел за наказателното производство и поради какви причини е ограничено правото му на участие в него. В конкретния случай, видно от данните по делото, причината подсъдимата да не участва в съдебната фаза на процеса е нейното процесуално поведение. Видно от данните по приложеното дело, след събирането на достатъчно доказателства е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено в периода 01-31.12.2009 год. в гр.Пл. престъпление по чл. 206 ал.1 от НК. След установяването на авторството на деянието и издирването на дееца, с постановление от 8.04.2010 год. С. Р. е привлечена към наказателна отговорност в качеството на обвиняема. Разяснени са и същността на обвинението и процесуалните права, взета е мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500лв и е определен петдневен срок за нейното внасяне, осигурена й е възможност да осъществи правото си на защита в пълен обем. На същата дата е разпитана като обвиняема, не се е признала за виновна и е отказала да даде обяснение по обвинението. Непосредствено след това разследващият орган е пристъпил към предявяване материалите по делото, при което е декларирала, че няма искания, бележки и възражения относно начина на воденето му. В досъдебното производство е посочила постоянен адрес в гр.Р.,[жк]бл......, ет....., ап.... . Този адрес е посочен в обвинителния акт и в разпореждането на съдията докладчик. На него подсъдимата не е намерена, поради което съдът не е дал ход на делото в съдебно заседание на 19.11.2010 год., обявил я е за общодържавно издивране с оглед установяване местонахождението и адреса. Обявена е за издирване с тел. № 527098 от 2.12.2010 год., като от проведените издирвателни мероприятия местонахождението й не е установено. Събрани са доказателства, че има постоянен и настоящ адрес в гр.С., район 13 Н.,[жк]бл. ..., вх....., ет...., ап.... . Изпратената на този адрес призовка е върната в цялост с отбелязване, че не живее там от 1997 год. Събрани са доказателства, че не се намира в арестите на страната и не търпи наказание лишаване от свобода. При тези данни първоинстанционният съд правилно е дал ход на делото в съдебно заседание на 18.01.2011 год. в присъствието на назначен служебен защитник, при условията на чл. 269 ал.3 т.2 от НПК., като е приел, че местоживеенето й не е известно и след щателно издирване не е установено, и че разглеждането на делото в нейно отсъствие няма да попречи за разкриване на обективната истина. Разглеждането на делото в отсъствиено на подсъимия е допустим способ за решаването му, когато са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения да осигури упражняването правото на подсъдимата да участва в процеса при вземане на решение за нейната наказателна отговорност. Това обаче е било невъзможно поради процесуалното й поведение. Досъдебното производство е проведено с нейно участие и е узнала в извършването на какво престъпление се обвинява. При наличието на мярка за неотклонение е поела задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на надлежните органи. Сама признава и в искането, послужило като онсование за образуване на настоящото производство, че е знаела за наказателното преследване и се е отклонила от адреса, на който е могла да бъде намерена, като не е посочила адрес за призоваване и за връчване на книжата. Това нейно поведение е възпрепятствало изпълнението на процедурата по чл. 254 ал.4 от НПК и е довело до постановяване на присъда в нейно отсъствие. Сама се е лишила от правото си на участие в съдебната фаза на процеса и не може да черпи права от недобросъвестното си процесуално поведение. Освен, че не е подкрепено с никакви доказателства, твърдението в искането и в съдебно заседание пред касационната инстанци, че се е намирала извън пределите на страната изпълнявайки “полицейска работа със знанието на висши държавни служители” е без правно значение. Сочената от нея дата, на която твърди, че е напуснала страна 29.03.2011 год. е след влизане на присъдата в сила. Сама не сочи наличието на някаква обективна причина, която да е възпрепятствала участието и в в съдебното производство по образуваното на 7.10.2010 год. наказателно дело, приключило в постановяване на въззивното решение на 10.03.2011 год. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдената е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдената С. П. Р. за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 29 от 18.01.2011 год. постановена по НОХ дело № 3059/2010 год. на Плевенския районен съд, изменена с въззивно решение № 116 от 10.03.2011 год. по ВНОХ дело № 132/2011 год. на Плевенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: