Ключови фрази
допустимост на иск * етажна собственост * общи части * промяна на предназначение на общи части * разпределяне на ползването

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

294

 

София, 05.07.2010 година

 

            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година,в състав:              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева

ЧЛЕНОВЕ:             Светлана Калинова

         Зоя Атанасова

при секретар

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 283 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.

С определение ,постановено на 14.04.2020г. от Окръжен съд М. по ч.гр.д. №100/2010г. е оставена без уважение като неоснователна частната жалба на К. И. А. Г. против определение на РС М. от 11.02.2010г. по гр.д. №35/2009г.,с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска.

Определението е обжалвано от К. И. А. Г. с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за произнасяне по същество по предявеното искане. Поддържа,че разпределението на ползуването на общи части в сграда,етажна собственост с два обекта,следва да бъде извършено по реда на чл.32,ал.2 ЗС,тъй като в този случай не е възможно да се уреди и функционира общо събрание,което да вземе решение за управлението на общата вещ. Поддържа,че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на иска по чл.32,ал.2 ЗС в хипотеза,при която сграда в режим на етажна собственост се състои само от два обекта при наличие на противоречива практика с оглед представените с изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК актове на ВС и ВКС. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора.

В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. Ц. Г. и Т. Х. Ц. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните:

В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за допустимост на иска по чл.32,ал.2 ЗС като е приел,че предявеният иск е недопустим,тъй като с него се цели изменение на предназначението на коридора като обща част на етажната собственост,което е недопустимо при липса на съгласие на етажните собственици с предложената промяна в начина на ползуване. Прието е,че съгласието с предложената от един от етажните собственици промяна на предназначението на общата част не може да бъде заменено с решение по чл.32,ал.2 ЗС.

В представеното с изложението към частната жалба решение №1715/14.12.2000г. по гр.д. №747/2000г. на ІV ГО на ВКС е прието,че при сграда,етажна собственост с два обекта,споровете за управлението на общите части между двамата етажни собственици следва да се разгледат по реда на чл.32,ал.2 ЗС,а не от общото събрание на собствениците,тъй като в този случай не е възможно образуване на кворум. Аналогично становище е изразено и в определение №358/26.05.2005г. по ч.гр.д. №375/2005г. на ІV ГО на ВКС,като освен това в същото са изложени и съображения,че искът по чл.32,ал.2 ЗС е допустим щом не е постигнато съгласие между съсобствениците за ползуването на общата вещ и това съгласие не е материализирано в писмен документ,щом няма решение на съсобствениците,притежаващи повече от половината от съсобствената вещ или щом ползуването на съсобствената вещ не е установено с решение на съд по чл.32,ал.2 ЗС. В представеното с изложението решение №1419/12.06.1995г. по гр.д. №1603/1995г. на ІV ГО на ВС пък е прието,че предявяването на иска за разпределение на реалното ползуване от мнозинството на съсобствениците на съсобствения имот е достатъчно условие за допустимостта на съдебната администрация за определяне служенето с общата вещ,тъй като е указание за липса на възможност да се формира извънсъдебно такова решение.

С оглед на изразените в представените актове становища следва да се приеме,че е налице противоречива практика по въпроса за допустимостта на иска по чл.32,ал.2 ЗС в хипотеза,при която сградата в режим на етажна собственост се състои от два обекта,вкл. и когато отправеното до съда искане е свързано с промяна предназначението на вещта,чието ползуване е предмет на производството.

Настоящият състав приема за правилно становището,изразено в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1410/12.06.1995г. по гр.д. №1603/1995г. на ІV ГО на ВС,определение №358//26.05.2005г. по ч.гр.д. №375/2005г. на ІV ГО на ВКС и решение №1715/14.12.2000г. по гр.д. №747/2000г. на ІV ГО на ВКС,тъй като действително когато сградата в режим на етажна собственост се състои само от два обекта формирането на мнозинство на етажните собственици досежно начина на ползуване и управление на общите части е невъзможно. Ползуването и управлението на общите части на сградата може да се осъществява по общо съгласие на всички етажни собственици,но когато такова не е било постигнато,спорът следва да бъде разрешен по съдебен ред,вкл. и когато е свързан с предложена от единия съсобственик промяна в начина на ползуване на общите части дори тази промяна да е основана на промяна на предназначението им. Съдът следва да разреши спора,свързан с предлагания от единия съсобственик начин на ползуване на общите части и да се произнесе по същество налице ли е промяна в начина на ползуване и доколко тази промяна е съобразена с естеството и предназначението на вещта,вкл. и налице ли е съгласие на всички етажни собственици и необходимо ли е такова съгласие с оглед естеството на извършената или предложена промяна. По реда на чл.32,ал.2 ЗС следва да се прецени дали предлаганият от ищеца начин на ползуване на общата вещ съответствува на нейното предназначение и налице ли са предвидените в закона предпоставки за подобно ползуване,вкл. и съгласието на всички етажни собственици,ако такова е необходимо. Преценката на тези обстоятелства обаче следва да бъде извършена при разрешаване на повдигнатия спор по същество,доколкото преценката за необходимостта от съгласие на всички етажни собственици за предлагания начин на ползуване и управление на общата вещ се основава на анализ на установените по делото факти /досежно предназначението на вещта,естеството на предлаганата промяна/, т.е. касае съществото на правния спор.

Поради тези съображения настоящият състав приема,че постановеното от Окръжен съд М. определение,с което е прието,че не е налице правен интерес от предявяването на иск по чл.32,ал.2 ЗС след като с това се цели изменение предназначението на обща част на сградата без да е налице съгласие на всички етажни собственици за това е неправилно. Както вече беше отбелязано досежно възможността общите части да бъдат ползувани по начина,предложен от ищеца,съдът следва да се произнесе с решение и да разреши по този начин спора за начина,по който тези общи части следва да бъдат ползувани и управлявани. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество.

Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ДОПУСКА до касационно обжалване определението на Окръжен съд М. ,постановено на 14.04.2010г. по ч.гр.д. №100/2010г.

ОТМЕНЯ определението,постановено от Окръжен съд- М. на 14.04.2010г. по ч.гр.д. №100/2010г. и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. №№35/2009г. и за произнасяне по същество по заявеното от К. И. А.- Г. по реда на чл.32,ал.2 ЗС искане.

 

 

Председател:

 

Членове: