Р Е Ш Е Н И Е № 481 гр.София ,15 декември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петър Долапчиев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1548/2014 г. и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от адв.Ч., служебен защитник на подсъдимия Д. К. К. и от адв.Г., служебен защитник на подсъдимия С. В. Ц. срещу решение №258/08.07.2014 г., постановено по внохд №385/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, Релевираното и в двете касационни жалби основание е по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Твърди се ,че наказанието е явно несправедливо поради завишения му размер, несъответстващ на личната обществена опасност на подсъдимите. Досежно подсъдимия К. се посочва,че не е отчетено наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства-ниския образователен ценз, незавидния социален статус и тежкото семейно положение, влошеното здравословно състояние на родителите му, не високата степен на агресия при използването на сила,както и това ,че на пострадалия не са причинени никакви травматични увреждания, добросъвестното процесуално поведение, желанието му да възстанови причинените имуществени вреди,признатата вина и изразеното съжаление към извършеното.По отношение подсъдимия Ц. посочените аргументи за намаляване на наказанието му са младата възраст, влошеното материално състояние, ниския образователен ценз, съжалението и критичността към деянието.Моли се да бъде изменено въззивното решение и да бъде намален размера на наложеното на подсъдимите наказание. В съдебното заседание пред ВКС ,защитникът на подсъдимия С. Ц. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и с направеното в нея искане. Защитникът на подсъдимия Д. К. счита,че е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като поддържа изложените в жалбата съображения и моли за нейното уважаване. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли касационните жалби да бъдат оставени без уважения,тъй като наложеното на подсъдимите наказание не е явно несправедливо.Посочва ,че подробно са били обсъдени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,като преценката на съда за това ,че не са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК е правилна. В последната си дума подсъдимите Д. К. К. и С. В. Ц. молят за намаляване на размера на наказанието им. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №83 от 31.03.2014 г.,постановена по нохд №724/2014 г., Софийски градски съд е признал подсъдимите С. В. Ц. и Д. К. К. за виновни за това, че на 20.09.2013 г., около 21.40 часа, в [населено място],[жк], ул. „име”№/номер/, в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 445 лв. от владението на И. Н. К., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив ,поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” от НК-за Ц. и във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” от НК - за К. и чл.58а ал.1 от НК ги е осъдил на лишаване от свобода за срок от по пет години и четири месеца,при първоначален строг режим на изтърпяване,в затвор. На основание чл.59 от НК е зачетено времето на предварителното задържане на подсъдимите. В тежест на подсъдимите К. и Ц. са възложени и направените по делото разноски. По жалби на подсъдимите Д. К. и С. Ц. пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №385/2014 г., приключило с решение №258 от 08.07.2014 г.,с което е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Определеното на жалбоподателите наказание лишаване от свобода в размер на по осем години /след редукцията по чл.58 а ал.1 от НК- по пет години и четири месеца/ отговаря на обществената опасност на деянието /с оглед характера и степента на засегнатите с него обществени отношения/ и на дейците. За престъплението по чл.199 ал.1 т.1 във вр.с чл.198 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл.ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като съгласно ал.4 на чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК , съдът прилага само чл.55 , ако е по-благоприятен за дееца. В настоящият казус обаче, както правилно са преценили решаващите съдилища не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко. При отмерване на наказанието ,което подсъдимите следва да понесат, от преценката на съда не са убягнали нито завишената степен на обществена опасност на деянието ,нито пък тази на дейците. Правилно въззивният съд е изключил от кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства „младата възраст” на подсъдимия Ц., независимо, че преценката му за пълна липса на смекчаващи обстоятелства ,касателно и двамата жалбоподатели, е невярна. И това е така ,тъй като изказаното от подсъдимите съжаление по отношение на извършеното и признаването на вина следва да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства. Сочените от защитата на подсъдимите обстоятелства като смекчаващи – нисък образователен ценз , незавиден социален статус ,а по отношение на К. и наличието на родители с влошено здравословно състояние, са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция /л.45 от съд.дело/ , която аргументирано ги е отхвърлила. На следващо място защитата на подсъдимия К. акцентира на това , че тъй като упражнената спрямо пострадалия принуда не била с голям интензитет ,то тя следвало да се отнесе към кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства.Това виждане не може да бъде споделено. И това е така,тъй като за съставомерността на деянието по чл.198 от НК е необходимо упражняването на принуда-сила или заплашване дори и с минимален интензитет.Само когато принудата е значителна и се характеризира с бруталност, арогантност или жестокост и излиза извън рамките на обичайните случаи на употреба на сила или заплашване, с цел отнемане на вещите, тя би могла да се отчита,но като отегчаващо отговорността обстоятелство.Добросъвестното процесуално поведение, сочено от адв.Ч. като смекчаващо отговорността обстоятелство, няма отношение към реализацията на наказателната отговорност ,а единствено към изпълняваните мерки за процесуална принуда, обезпечаващи нормалния ход на провеждане на производството.За разлика от действителното /реално/ възстановяване на вредите, желанието за тяхното възстановяване е ирелевантно към отмерване на наказанието. По-нататък както първоинстанционният съд ,така и въззивната инстанция в пълнота са отчели наличните отегчаващи отговорността обстоятелства, като с относително най-голяма тежест са осъжданията на подсъдимите, стоящи вън от правната квалификация „опасен рецидив”, налична и за двамата. Обремененото съдебно минало на К. и Ц. сочи на трайна престъпна упоритост и липса на какъвто и да е било поправителен ефект от търпените до този момент наказания лишаване от свобода. С оглед на горното, касационната инстанция не намира основания за допълнително смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимите Д. К. и С. Ц.,поради което счете,че касационните им жалби следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл.354 ал1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №258 от 08.07.2014 г.,постановено по внохд №385/2014 г. по описа на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/