6 Р Е Ш Е Н И Е № 195 гр.София, 23 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Румен Петров при участието на секретаря Даниела Околийска и на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 387 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите Н. Б. Г., чрез защитника му адвокат К. Д. от АК – [населено място] и К. С. Г., чрез защитника му адвокат А. С. от същата АК, срещу решение № 172 от 09 януари 2014 година на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри състав, по внохд № 251 / 2013 година, с което е потвърдена присъда № 52 от 13 май 2013 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 148 / 2013 година по описа на този съд. Двете касационни жалби съдържат позоваване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. И с двете жалби се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения или (в жалбата на подсъдимия Г.) – изменяване на решението и определяне на наказания „пробация” или „обществено порицание” при условията на чл. 55 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция непълнолетните подсъдими Н. Г. и К. Г. участват лично, със съгласието и при участието на техните родители и законни представители Б. и Л. Г. и С. и Й. Г.. Подсъдимите участват и със защитниците си - адвокати Д. и С., които поддържат подадените касационни жалби при направените в тях оплаквания и отправени до съда искания. В рамките на упражненото право на лична защита подсъдимите и техните родители и законни представители поддържат становищата и доводите на защитниците. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваното въззивно решение е потвърдена първоинстанционната присъда, с която подсъдимите К. С. Г. и Н. Б. Г., като непълнолетни, но разбиращи свойството и значението на извършеното и можейки да ръководят постъпките си, са признати за виновни както следва: - подсъдимият Г. за това, че на 18. 07. 2012 година, в [населено място], Пловдивска област, при управление на мототриколка „Ш.” в нарушение на правилата за движение – чл. 132, т. 2 и чл. 134, ал. 1 от ЗДП, по непредпазливост е причинил смъртта на А. Д. Т., настъпила на 19. 07. 2012 година, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б” във вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. чл. 63, ал. 1, т 4 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от една година от влизане на присъдата в законна сила; - подсъдимият Г. за това, че на същата дата и същото място, е нарушил правилата за движение – чл. 102 от ЗДП, като е предоставил мототриколка „Ш.” на неправоспособния като водач на МПС подсъдим Г. и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Д. Т., настъпила на 19. 07. 2012 година, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от една година от влизане на присъдата в законна сила. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимите, лично и със съгласието на техните родители и законни представители. Съдът се е разпоредил надлежно и с приложеното по делото веществено доказателство. Жалбите на подсъдимите Г. и Г. съдържат идентични възражения и доводи в тяхна подкрепа, което позволява съвместното им разглеждане и обсъждане. ВКС намира жалбите на двамата подсъдими за неоснователни. Необходимо е да се отрази констатацията, която ВКС прави, че по своето съдържание жалбите са напълно идентични с подадените въззивни такива. Това би било обяснимо, ако въззивното решение не съдържаше подробни, аналитични и убедителни отговори на наведените пред съда доводи и съображения, какъвто не е настоящият случай. На следващо място е необходимо да се посочи, че общо формулираното оплакване за необоснованост на съдебния акт няма как да бъде обсъждано от касационната инстанция, ако се държи сметка за рамките на нейните правомощия и при положение, че не се сочат конкретни нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ненадлежно формиране на изводите за правнорелевантните факти, както те са приети от предходните съдебни инстанции. И не на последно място в тази връзка следва да се акцентира върху безспорното принципно положение, че касационната инстанция не е такава по установяване на факти, а и в конкретния случай приетите факти на практика не са оспорени с подадените касационни жалби. Внимателният прочит на жалбите дава основание за извода, че недоволството на подсъдимите и тяхната защита от атакувания съдебен акт касае дадената от съдилищата правна оценка на установените по делото факти, които те не възразяват. При това положение, касационната проверка се свежда до съответствието на правните изводи на съда с приетите по делото факти и до справедливостта на наложените наказания. Съответни на тази констатация са и отправените до ВКС искания за оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения или за смекчаване на наказателно-правното им положение чрез определяне на друго по вид и по-леко наказание на всеки от тях. Съдържанието на атакувания съдебен акт позволява на страните и на контролната инстанция да проследят начина на формиране на вътрешното убеждение на съда и той не разкрива недостатъци в доказателствената му дейност. Изложените на л. 5-7 от решението съображения по анализа и оценката на доказателствените източници са подробни и убедителни и няма причини да не бъдат споделени. Към надлежно установените по делото факти са приложени съответните материалноправни норми, което обуславя законосъобразността на атакуваното решение. Основният и единствено спорен по делото въпрос е този за наличието на пряка причинна връзка между допуснатите от всеки от подсъдимите нарушения на правилата за движение и причинения вредоносен резултат. В подкрепа на тезата си защитата, най-общо, твърди, че резултатът изцяло е предизвикан от поведението на пострадалия Т., който е скочил от превозното средство по време на движението му, а от това е последвал ударът на главата му в пътната настилка и тежката черепно-мозъчна травма, довела до смъртта му. Настоящият съдебен състав намира тезата за несъстоятелна. Поведението на пострадалия Т. несъмнено е неправомерно и е съпричинило в значителна степен вредоносния резултат. То обаче е предхождано от действия на всеки от двамата подсъдими, без които този резултат не би се случил, а именно: предоставянето на мототриколката от страна на подсъдимия Г. на 14-годишния тогава и очевидно неправоспособен като водач на МПС подсъдим Г., в нарушение на разпоредбата на чл. 102 от ЗДП и управляването й от подсъдимия Г. в нарушение на изискването по чл. 132, т. 2 от ЗДП и забраната по чл. 134, ал. 1 от ЗДП – да се убеди, че са налице условия за безопасното превозване на пътниците и да не превозва пътници в товарния кош на мототриколката. Действията на двамата подсъдими, в тази последователност, са поставили началото на причинно-следствения процес, завършил със скачането в движение на пострадалия Т., причиняването на тежката травма и настъпването на смъртта му. Изложените в тази връзка подробни съображения в решението на въззивния съд (л. 11-12) са съответни на доказателствата по делото, на закона и на утвърдената съдебна практика, поради което няма причини да не бъдат приети и не се налага да бъдат повтаряни. ВКС намира за необходимо единствено да добави следното в отговор на претендираното в касационните жалби наличие в конкретния случай на хипотезата на чл. 15 от НК. Случайно деяние по чл. 15 от НК, при което наказателната отговорност отпада поради липсата на вина е налице, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици от деянието. Посочените две законови материалноправни условия, изключващи вината, а поради това и наказателната отговорност означават, на първо място, обективно да не са съществували никакви общоизвестни или създадени по съответен ред разпоредби, правила, ограничения, разрешения и пр. в съответната област, които деецът да е бил длъжен да знае и да спазва и, на следващо място, ако обективно такива правила са съществували, деецът да ги е спазил, но въпреки това общественоопасните последици да са настъпили - при наличието или под въздействието на други обстоятелства, които деецът нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди. Или иначе казано, общественоопасните последици да са настъпили по причини, стоящи изцяло извън съзнателните възможности на дееца. В конкретния случай безспорните факти, както бяха посочени по-горе, изобщо не дават основание за извод за наличието на такава хипотеза, напротив – съответните правила за управление на МПС, в частност от вида на инкриминираното, са налице и те се съдържат в посочените разпоредби на ЗДП, но са били пренебрегнати от двамата подсъдими, като подс. Г. е предоставил мототриколката за управление на неправоспособно лице, а управляващият я подсъдим Г. е допуснал превозването на пътници в товарния й кош, при това абсолютно необезопасени. Така че, основният спорен по делото въпрос – за наличие на допуснати нарушение на правилата за движение от подсъдимите по делото и за тяхната пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е решен правилно от съда. Същественото в случая е, че подсъдимите са игнорирали елементарни правила за движение и управление на превозното средство, като са били длъжни и са могли да предвидят настъпването на общественоопасните последици от действията си, макар и при липсата на конкретни представи за престъпния резултат и без той да бъде целен и предвиждан, както е при небрежността като форма на вината. В тази връзка на л. 9-10 от решението си въззивният съд е изложил подробни съображения, които настоящият състав преценява като правилни и законосъобразни. При изложените съображения за надлежността на доказателствената основа и правилното приложение на закона, искането за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения няма как да бъде удовлетворено, защото хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК не е налице. Алтернативно направеното оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания също е неоснователно. При индивидуализиране на наказанията съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК и правилно е приел наличие само на смекчаващи отговорността им такива. Затова и е определил наказания лишаване от свобода в размер, близо до минимално предвидения за този вид наказание и е отложил изтърпяването им също за минимален изпитателен срок. Независимо от това, тези обстоятелства не позволяват дефинирането им като многобройни или изключително смекчаващи отговорността на подсъдимите по смисъла, вложен в чл. 55 от НК. Непълнолетието им е съобразено от законодателя при редуциране на предвидените за това престъпление наказания, а сериозното съпричиняване на резултата от страна на пострадалия Т. е намерило отражение в определените минимални срокове на наложените наказания и изпитателен срок за тях. Така определени, наказанията удовлетворяват критериите по чл. 54 от НК и изпълняват целите на наказанието по чл. 36 от НК, като ще превъзпитат подсъдимите към спазване на закона и добрите нрави и ще въздействат предупредително и възпиращо по отношение на тях и на останалите членове на обществото. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172 от 09 януари 2014 година на Пловдивския апелативен съд по внохд № 251 / 2013 година, с което е потвърдена присъда № 52 от 13 май 2013 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 148 / 2013 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.