Ключови фрази
Съставяне на официален документ с невярно съдържание * длъжностно лице * нарушаване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателства * официален документ * вътрешно противоречиви изводи * липса на мотиви * частен документ с невярно съдържание


1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

София, 02 май 2011 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ


при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 682/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия С. К. К., срещу въззивна присъда, постановена по внохд № 4088/10г. по описа на СГС, НО-16 въззивен състав.
В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348 от НПК. Исканията, които се правят са в условията на алтернативност, а именно за пълно оправдаване или отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Счита, че не е допуснато процесуално нарушение при оценката на доказателствата, както и нарушение на материалния закон, като намира последния за правилно приложен.Справедливо е и отмереното наказание.
Адвокат П., назначен в качеството на служебен защитник на подсъдимия пледира за уважаване на касационната жалба, като доразвива, наведените в нея доводи.
Подсъдимият К., моли да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда от 29.06.2010г., постановена по нохд № 5014/08г., СРС, НО, 19 състав е признал подсъдимия С. К. К. за невиновен в извършване на инкриминираното му престъпления по чл.311, ал.1, пр.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло.
С въззивна присъда № 348 от 08.11.2010г., постановена по внохд № 4088/10г., СГС, НО-16 въззивен състав е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е постановил нова, с която подсъдимият С. К. е признат за виновен за това, че на 22.04.2004г. в[населено място], в качеството си на длъжностно лице-нотариус, с район на действие СРС, вписан под № 270, в кръга на службата си съставил официален документ – родителско разрешение, в което удостоверил невярно изявление, с цел да бъде използван този документ, поради което и на основание чл.311, ал.1, пр.2 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и лишаване от право да заема длъжността нотариус за срок от една години.
На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години , считано от влизане на присъдата в сила.
Касационната жалба е допустима и основателна.
Постановената от въззивната инстанция присъда е в нарушение на разпоредбата на чл.339, ал.3 вр. чл.305 от НПК досежно нейното съдържание.Нормата на чл.305, ал.2 от НПК изисква в мотивната част на присъдата да се посочат установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.Това изискване не е изпълнено от въззивния съд, който в мотивите си е изброил доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като не ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и обусловеност, а е направил препращане към съответните доказателствени източници.Това е недопустимо, тъй като съдът е длъжен да даде своята оценка на доказателствената съвкупност, за да може да се провери дали същият е формирал вътрешното си убеждение, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК или е допуснал процесуално нарушение при оценката на доказателствата.Наличното препращане не дава възможност на настоящата инстанция да извърши горепосочената проверка, във връзка с начина по който е формирана волята на съдебния състав.
Въззивният акт страда от порок и по отношение на правните изводи. Софийски градски съд се е позовал на формулирани от първата инстанция относително правилни изводи по отношение обективната страна на престъплението, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, като не е изложил своето виждане досежно доказаността на съответните съставомерни елементи. С тези си изводи , съдът е допуснал две нарушения.От една страна присъдата не може да почива на предположения в степен на каквато и да било относителност, а само на безспорни доказателства, даващи възможност за категорични изводи по всички въпроси на чл.301 от НПК.От друга страна актът на първата инстанция по този въпрос е вътрешно противоречив като е прието, че инкриминираният документ е особен вид официален такъв, а след това се разсъждава на плоскостта на частен документ.
Горепосочените пороци, от които страда въззивната присъда са съществени процесуални нарушения по своя характер и преклудират възможност на настоящата инстанция да извърши надлежна касационна проверка, тъй като липсва годен съдебен акт.Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 348 от 08.11.2010г., постановена по внохд № 4088/10г., СГС, НО-16 въззивен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател: Членове: