4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Р №497 гр. София, 5 януари 2016 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1306/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Окръжна Прокуратура-гр. Монтана срещу нова присъда на ОС-Монтана от 04.05.2015г. по внохд № 112/2014г. по описа на същия съд, с която е отменена първоинстанционната присъда от 04.06.2014г. по нохд № 560/2011г. на Районен съд- Видин. В протеста се заявява оплакване за нарушение на материалния закон – осн. по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, допуснато при постановяване на оправдателната присъда и се иска нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест от Окръжната прокуратура - гр. Монтана по изтъкнатите в него основания и доводи, които го подкрепят. Подсъдимите Ф. и А. не се явяват. Защитниците им възразяват по допустимостта на депозирания касационен протест. Алтернативно поддържат, че новата присъда на окръжния съд е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на правомощията си по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда по нохд № 560/2011г. от 04.06.2014г. Районният съд- гр. Видин признал подсъдимите Ф. Й. Ф. и Д. И. А. за виновни да са извършили престъпление по чл. 291, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, поради което при условията на чл.54 НК ги осъдил на по шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 НК било отложено с изпитателен срок от три години. На подсъдимите Ф. и А. е наложено и кумулативно наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, а именно- „лишаване от право да участват в изготвяне на съдебно-археологически експертизи” за срок от шест месеца. По жалби на подсъдимите било образувано внохд № 112/2014г. по описа на Окръжен съд- Монтана, на който съд делото било изпратено за разглеждане по реда на чл. 43, т. 3 от НПК с определение на ВКС, І н.о. от 23.10.2014г. по ч.н.д. № 1612/2014 година. Въззивното производство приключило с постановяване на нова присъда, с която първоинстанционната била отменена в наказателно-осъдителната й част, а подсъдимите Ф. и А. - оправдани по обвинението да са извършили престъпление по чл.291, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК. С оглед очертаните в чл.347, ал.1 НПК предели на касационната проверка и предвид нейната специфика в контекста на касационните правомощия, възражението на защитата относно процесуалната недопустимост на касационния протест се явява основателно. На първо място, известно е, че една от същинските отлики между въззивната и касационната проверка е във възможността на съответната инстанция да извършва проверка по законосъобразността и правилността на проверявания съдебен акт изцяло и служебно - без конкретно посочени основания и доводи, които да ги подкрепят. Така въззивният съд поначало е законово задължен по силата на чл. 314 НПК да провери първоинстанционната присъда независимо от основанията, посочени от страните. Осъществявянето на касационната проверка по силата на закона обаче е обвързано със задължението на страните по чл. 351, ал.1 НПК при упражняване правото им на жалба, да заявят както в какво се състои касационното основание, така и данните, които го подкрепят. Известно, че касационната проверка, извън заявените касационни основания в касационната жалба и/или протест, е допустима единствено при условията на чл. 347, ал.2 НПК или при установяване на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по чл.348, ал.3, т.2 НПК или на нарушение на материалния закон, засегнало съществено правата и интересите на подсъдимия (Опр. № 228/2007г. на ВКС по н. д. № 363/2006 г., I н. о.). Следователно неизпълнението на задължението на съответния процесуален субект да посочи съответното касационно основание и да аргументира наличието му, както е в конкретния случай, обуславя и недопустимост на съответната касационна проверка. Допълнително следва да се отбележи, че коментираното неизпълнение довело до липса на изискващо се по закон съдържание на касационния протест обуславя и липсата на „надлежно сезиране” на касационния съд да се произнесе по съществото на спора. В настоящия случай ВКС е сезиран с протест срещу нова присъда на въззивния съд, съдържанието на който не позволява извършването на касационна проверка. Прокурорът посочва, че въззивната присъда е постановена в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Това, с оглед възприетите в съдебната практика принципни положения, означава, че обвинението се е съгласило с приетите за установени от въззивния съд факти, включително и относно стойността и автентичността на значителна част от обектите, предмет на изследване по назначените в хода на досъдебното и съдебното производство експертизи. Известно е също, че анализът и оценката на експертните заключения, не могат да бъдат коригирани от касационната инстанция щом правилата за допускането, събирането и проверката им са били спазени, а възражение за противното не се съдържа в касационния протест в рамките на основанието по чл. 348, ал.3, т.1 от НПК. Без оспорване на процесуалната дейност на съда с позоваване на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК не могат да се проверят неговите изводи, с които той като инстанция по фактите, е приел, че даденото от подсъдимите Ф. и А. експертно заключение „ не е невярно”, а оттам и че деянието е обективно несъставомерно по чл. 291, ал.1 НК. В конкретния случай значителна част от касационния протест съдържа констатации с предположителен и декларативен характер, като конкретни правни съображения относно неправилността на въззивната присъда в контекста на релевираното касационно основание, не са отправени. Предвид изложеното касационната инстанция намери депозирания протест за процесуално недопустим, поради липса на ясно заявени доводи, ангажирани в подкрепа на посоченото касационно основание. Ето защо същият следва да се остави без разглеждане, а образуваното по него касационно производство следва да се прекрати поради липса на надлежно сезиране за извършване на касационната проверка. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Монтана, срещу постановената от Монтански окръжен съд нова присъда от 04.05.2015г. по внохд № 112/2014г. по описа на същия съд. ПРЕКРАТЯВА производството по к. д. № 1306/2015 г. на ВКС, първо наказателно отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: