1 Р Е Ш Е Н И Е № 234 София, 09.12.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р. Стоименова и като изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 810/2012 година. Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, образувано по молба на С. Н. Н. Л. Е. Н. и Я. Л. Г. , всички чрез пълномощник адв. Г. Б. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение №106 от 25.02.2010г по гр.д. №3658/2008г на Върховен касационен съд ІІІ г. отд , с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд от 21.09.2007г по гр.д. № 2252/2007г за отхвърляне на субективно съединени искове на молителя С. Н. Н. и наследодатели на настоящите молители Л. Е. Н. и Я. Л. Г., за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба , сключен в [населено място] на 23.11.1946г , на осование чл. 26 ал.2 ЗЗД и поради обстоятелството , че в него не е участвала, не е изразила съгласие и не го е подписала М. В. М. . Твърдението по молбата е за наличие на обстоятелство от съществено значение за делото , което не е било известно настоящите молители и за което са узнали през м. юни на 2010г ,тъй като след смъртта на единия от ищците - Е. Н. (починал на 25.04.2010г) в дома му било намерено писмо , адресирано до молителя С. Н. Н.,негов брат и също ищец в производството,приключило с посоченото за отмяна съдебно решение . Саморъчното писмото с дата 14.05 2007г е от Г. В. В.(който също е бил страна , ответник по делото и е починал в хода на настоящето производство , на 16.03.2013г) е приложено към молбата за отмяна като доказателство и в него Г. В. заявява , че е бил принуден да потвърди неистина пред съда ,за което се извинява ,че М.( един от ответниците по иска) подготвя един свидетел какво да каже .От същото лице , Г. В. В. е приложена и нотариално заверена декларация от 09.07.2010г в потвърждение на твърденията му ,че е написал писмото ,че е бил накаран да дойде да свидетелства по делото , че майката на първия молител М. В. М. е положила отпечатъка от палец върху договора, но истината е ,че същата дори не е била там , а отпечатъкът е на друго лице . Ответниците по молбата за отмяна И. Н. и М. Н. А. оспорват молбата като недопустима и неоснователна като изтъкват ,че Г. В. В. е продал наследствените си права с договор от 1949г ,претендира права по друго дело и има интерес да иницира„новооткрити доказателства” по въпроса за действителността на договора от 1946г в свой интерес Ответниците П. В. П., С. М. и М. П. също оспорват молбата .Съдът не се е ръководел от показанията на Г. В., както се твърди . Отвътникът М. П. М. оспорва молбата като недопустима и неоснователна и освен това сочи ,че твърденията на Г. В. са неверни,а приложенията към нея са неистински . Същият е упълномощил адв Б. Г. , който излага съображения по същество за неоснователност на молбата ,включително като пълномощник и на ответниците П. П. и С. М. , като от тяхно име претендира разноски Останалите ответници, включително конституираните в хода на процеса наследници на починали в ответници ,не са заявили становище по молбата. В хода на настоящето производство е починал и Г. В., като съдът е конституирал неговите наследници , заявили становище единствено по хода на делото . Молбата е допустима , иска се отмяна на влязло в сила решение , от чиято сила молителите са обвързани като наследници на починалите ищци , или са били странипо делото . По същество молбата е неоснователна. Сочените като разкритите обстоятелства , на които молителите основават съображенията си по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК и представените за тях доказателства – саморъчно писмо, датирано на 14.05.2007г , съдържащо коментари на Г. В. по отношение на поведението му по делото и това на други ответници и заинтересовани , декларация на Г. В. с нотариална заверка от 09.07.2010г в която по-ясно се заявява ,че е бил накаран да свидетелства пред съда и да каже ,че М. В. М. (М. Н. Н.) е положила палец на договора за делба , което не е вярно а вярното е ,че същата не е подписвала този договор и не е била там ,когато договорът се е подписвал , не са нови . Писмото от 14.05.2007г е било в държание на един от ищците по делото - понастоящем починалия Е. Н.. До когото и да е било адресирано ,то е получено по време позволяващо ангажирането на доказателства в процеса . Всички ищци, претендирали заедно прогласявате на нищожност на договор поради липса на съгласие на наследодателката им за сключването му , съответно правоприемниците на някои от тях , са равно обвързани с пропуска на който и да било от ищците да изтъкне обстоятелство ,което знае и което може да е от значение за изхода на делото ,ако се установи . При това се касае за твърденията на един от ответниците по делото , приключило с постановяването на атакуваното решение , а не за показания на същото лице като свидетел , както молителите считат. Обясненията са протоколирани в съдебно заседание от 10.12.2003г по реда на чл. 114 ГПК (отм) по доказателствено искане на ищците .Съществено е още ,че съдът не е преценил като годно доказателствено средство тези обяснения , що се отнася до твърдението била ли е М. В. там, където и когато се е подписвал договора от 1946г и дали именно тя е положила палец . В първата част съдът не е ценил обясненията, а други надлежно събрани доказателства . По отношение полагането на пръстов отпечатък също е приел за установено друго, а не твърденията на ответника. Съдът е приел като доказателствено средство, тъй като е признание, единствено заявения от В. неизгоден за защитата му факт че , че М. Н. (В.) ,сестра на баща му ,е била неграмотна, не е можела да чете , пише и да се подписва. Предвид гореизложеното, молбата е неоснователна и поради това ,че извънпроцесуалното оспорване , направено от страната по делото по отношение на собствените й твърдения за факти , чрез съставяне на частни документи или декларации с нотариална заверка , нямат доказателствено значение. По отношение на писмените декларации на лица , в практиката си ВКС трайно следва разрешението , дадено в т.4 от ППВС №2 от 29.09.1977г. за неприложимост на основанието по чл. 231 б. „а” от ГПК (отм) ,сега чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК въз основа на подобни документи , както за случаи , при които лицата –съставители не са били разпитвани, така и за свидетели , които са били разпитвани , но с декларации опровергават твърденията си .Разрешението се отнася и за самите страни, когато домогват да опровергават свои, или на противната страна фактически твърдения по този ред . На следващо място , съдът не е основал решението си на онези твърденията на ответника ,които същият оспорва с декларацията , а от обясненията му по делото е ценил единствено признанието , че наследодателката на ищците М. В. била неграмотна. Изводът си за установеност в тази връзка съдът не е основал и единствено на посоченото признание. В договора за делба се участвали шестима наследници ,като при пет положени подписа в документа и един на брой (съгласно приета по делото експертиза) положен пръстов отпечатък , съдът е достигнал до извод чий е той, като е съобразил и отбелязването в тази връзка . Позовал се е на показанията на свидетеля И. за да приеме факти , за които в приложенията към настоящата молбата В. твърди,че са неверни . При това положение, стабилитетът на влязлото в сила решение не може да бъде поставян в зависимост от негодно доказателствено средство в гражданския процес .Също и поради твърденията на един от ответниците, че е готов да направи признание, което по делото не е направил . Ако се разкрие и установи по съответния ред , че показанията на свидетеля са били неверни , то и основанието за отмяна на атакуваното съдебно решение ще е друго. Приложените писмени документи не могат да предпоставят преразглеждане на делото при основанията по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК в настоящия случай . По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна , поради което и следва да бъде оставена без уважение. Разноски се претендират за М. П. М. , прадствляван от адв Б. Г. ,които разноски са установени в размер на 120 лева и следва да се присъдят Водим от горното, Върховният касационен съд,ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Н. Н. , Л. Е. Н. и Я. Л. Г. , всички чрез пълномощник адв. Г. Б. от [населено място] , [улица] ,за отмяна на влязло в сила решение №106 от 25.02.2010г по гр.д. №3658/2008г на Върховен касационен съд ІІІ г. отд , с което е оставено в сила решение от 21.09.2007г по гр.д. № 2252/2007г.на Софийски градски съд . Осъжда С. Н. Н. , Л. Е. Н. и Я. Л. Г. да заплатят на М. П. М. от [населено място] [улица] сумата 120 лева разноски в производството ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: