Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  № 60                  София  18.02.2010 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 януари две хиляди и десета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  324/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 315 от 18.03.2009г., постановено по настоящото дело № 324/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ „А” отд., от 27.10.2008г. по в.гр.д. № 818/2007г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, ІІ ГК, 68 с-в, от 15.01.2007г. по гр.д. № 6217/2004г., с което е отхвърлен искът на М. на о. и н. срещу Л. Й. Н. за осъждането й на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да заплати на М. сумата 33 673,27 лв., представляваща констатирани към 12.12.2001г. липси на парични средства в касата на МОН, както и сумата 4 209, 15 лв. лихва за минало време. Ответницата Л. Й. Н., представлявана от назначения по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК /отм./ пълномощник адв. В моли решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса кое лице притежава качеството на материалноотговорно лице по иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, който е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, изразена в решение № 449/03.07.2006г. по гр.д. № 2732/2004г. на ВКС, ІV-Б отд. и решение № 140/09.06.2006г. по гр.д. № 104/2006г. на ВтАС. С посочените решения е ангажирана на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ пълната имуществена отговорност на служители, причинили вреда на работодателя, за която не е установен произхода й. В първото от посочените решения ответницата по иска е изпълнявала длъжността „началник склад” и в това си качество е изготвяла счетоводни документи. С решението по второто дело е прието, че ответницата е работила по трудов договор като упълномощен представител и мениджър, и по силата на даденото й пълномощно фактически е извършвала отчетническа дейност. С въззивното решение, предмет на обжалване по настоящото дело, искът по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е отхвърлен по съображения, че не е установено по несъмнен начин ответницата Л да е заемала отчетническа длъжност, макар и в доклада си от 12.12.2001г. до министъра на о. и н. Л. Н. да е сигнализирала за липса на оставени от нея пари в касата. Съдът е приел, че от представената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ответницата длъжност „старши специалист” в дирекция „Счетоводни дейности, отдел „Счетоводство”, за която липсват данни да е била изготвена и доведена до знанието на Л. Н. към 12.12.2001г., не се установява длъжността да е включвала задължения за събиране, съхранение, разходване или отчитане на парични ценности. Предвид изложеното ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 291, т. 1 ГПК и съгласно посочената разпоредба следва да посочи практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна. За да отговори на този въпрос съдът съобрази следното: За липса в пълен размер, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, отговаря спрямо работодателя работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Доказателствената тежест за установяване на качеството на материалноотговорно лице на ответника по иска е на работодателя. Настоящата инстанция намира за правилно приетото в решенията по гр.д. № 2732/2004г. на ВКС, ІV-Б отд. и по гр.д. № 104/2006г. на ВтАС становище относно качеството материалноотговорно лице на работниците и служителите. От значение са както доказателствата за възложените по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателствата за фактически осъществявана от работника или служителя отчетническа дейност. В настоящия случай по делото е представена утвърдена от министъра на о. и н. длъжностна характеристика за заеманата от ответницата Л длъжност „старши специалист” в дирекция Счетоводни дейности, отдел Счетоводство, в която като основно задължение е записано извършване на касови операции по предварително оформени приходно-разходни документи от упълномощени лица. Освен това е представен изходящ от ответницата Л документ – доклад от 12.12.2001г., от който се установява, че Н. е оперирала с парични средства на М. на о. и н. , които е съхранявала в касата. Съвкупната преценка на тези доказателства, както и на останалите писмени доказателства по делото /трудов договор и допълнителни споразумения, два доклада от директора на дирекция Счетоводни дейности/ налага извода, че ответницата Л е имала качеството на материалноотговорно лице и е сред лицата, които носят пълна имуществена отговорност спрямо работодателя при констатирана липса. Като е приел, че не е доказано качеството на материалноотговорно лице на ответницата съдът е постановил необоснован съдебен акт, който следва да се отмени. Наред с това въззивният съд е постановил решението при съществено процесуално нарушение. При наличието на доказателства за основателността на иска, на основание чл. 130 ГПК /отм./ е следвало да събере служебно доказателства за размера на иска. Представените по делото писмени доказателства за наличието на липса – два мемориални ордера и сравнителна таблица, изготвени от счетоводството на ищеца, не са достатъчни за установяване размера на липсата. В тях липсва документална обосновка на констатираната липса на парични средства, което налага изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. Тъй като за решаването на спора по същество е необходимо да се изслуша съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на липсата, делото следва да се върне на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за ново разглеждане от друг съдебен състав. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ „А” отд., от 27.10.2008г. по в.гр.д. № 818/2007г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.   Председател:   Членове: