Р Е Ш Е Н И Е № 373 Гр. София, 26 септември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1147 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на задочно осъдения А. И. Р. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 24/ 2012 г. на Окръжен съд – Сливен, отмяна на решение № 17 от 09.03.2012 г., с което е потвърдена присъда № 1074 от 08.12.2011 г. по н.о.х.д. № 526/ 2011 г. на Сливенски районен съд и връщане на делото за ново разглеждане, поради неучастието му в съдебните производства. Искането се позовава на посоченото в чл. 423 от НПК основание на задочно осъден. В открито съдебно заседание служебният защитник на осъдения (адвокат Н. Г.) настоява за възобновяване на делото по изложените в писменото искане съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага то да бъде отхвърлено. Изразява становище, че осъденият е нарушил процесуалното си задължение, произтичащо от наложената му мярка за неотклонение подписка, напуснал без разрешение пределите на страната и е пребивавал на неизвестен по делото адрес, а в издадената европейска заповед за арест не са дадени гаранции за възобновяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 17 от 09.03.2012 г. по в.н.о.х.д. № 24/ 2012 г. Сливенският окръжен съд потвърдил присъда № 1074 от 08.12.2011 г. по н.о.х.д. № 526/ 2011 г. на Сливенски районен, с която осъденият А. И. Р. бил признат за виновен в това, че на 14 срещу 15.11.2009 г. в гр.Сл., в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с осъдения Х. Х. Б., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, извършили кражба на чужди движими вещи на обща стойност 2 684 лева, от владението на Х. Г., поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Процесуално допустимото искане на осъдения А. И. Р. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. С разпоредбата на чл. 423 от НПК законът предвижда възможност за възобновяване на вече приключило наказателно производство поради неучастие на задочно осъден, освен при две изключения и едното от тях – укриване от правозащитните органи, е реализирано по делото. Досъдебното производство приключило с личното участие на осъдения Р.. За първото съдебно заседание на 26.05.2011 г. пред районния съд осъденият не се явил, но бил редовно призован – призовката била получена на 08.04.2011 г. на адреса му от Л. А., негова леля. Ход на делото не бил даден, а Р. бил обявен за общодържавно издирване (телеграма № 22488/ 21.06.2011 г. на ГД „КП” – София (л. 40 от н.о.х.д.)). В хода на проведените издирвателни мероприятия не бил намерен, но полицейска справка известила съда, че търсеното лице е напуснало пределите на страната на 23.05.2011 г. през ГКПП-Кулата в посока Република Гърция (л. 56, н.о.х.д.). Адресът му в чуждата държава не бил установен. Първоинстанционното съдебно следствие започнало в отсъствието на подсъдимия на 08.12.2011 г., на основание чл. 269 от НПК. Изложените обстоятелства разкриват неоснователната претенция на задочно осъдения да се ползва от законовата възможност по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като след предявяване на обвинението се е укрил, поради което и не е взел участие в съдебните производства. С недобросъвестното си процесуално поведение задочно осъденият е реализирал едно от предвидените в закона изключения, препятстващо повторното разглеждане на делото за личното му участие. Не е налице и правомощието по чл. 423, ал. 5 от НПК, тъй като при екстрадиционното производство за предаване на осъдения от гръцките власти не е дадена гаранция от българската държава. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 423 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от осъдения А. И. Р. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 24/ 2012 г., по описа на Сливенски окръжен съд и за възобновяване на н.о.х.д. № 526/ 2011 г., по описа на Сливенски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.