О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 23 София, 19.01.2011 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 505/2010 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Н. П. Н. против определение от 20.07.2010г. по ч. гр.д.№ 453/2010г. на Ш. окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 20.05.2010г., постановено по гр.д.№ 2519/2009г. на Ш. РС, с което не е прието искането на жалбоподателя за главно встъпване по същото дело по реда на чл. 225 от ГПК Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на противоречие на обжалваното определение с определение № 174/08.04.2009г. по ч. гр.д.№ 190/2009г. на ІІІ гр.о. на ВКС. по въпроса: налице ли е изискването на чл. 225 от ГПК за защита на самостоятелни права в хипотезата, когато по висящи искове за собственост се предявява от главно встъпилото лице иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и понятието “предмет на спора” тъждествено ли е на понятието “правно основание”. По същество счита определението неправилно поради противоречие с процесуалната норма на чл. 225 от ГПК.. Ответникът Е. Ю. Г. оспорва частната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Останалите ответници не вземат становище. При преценка на редовността на частната жалба, съдът констатира, че е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: По гр.д.№ 2519/2009г. на Ш. РС, М. Н. П. и П. Н. П. са предявили отрицателен установителен иск против С. Д. С. за недвижим имот – лозе от 1100 кв.м. в[населено място], м. “Смесе”, съставляващ имот 211 и иск по чл. 108 от ЗС за същия имот против втория ответник Е. Ю. Г.. Частният. Жалбоподателят Н. П. Н. е подал по същото дело искова молба за главно встъпване, с която е предявил иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД против ищците по посоченото дело М. Н. П. и П. Н. П., с които е сключил на 27.11.2005г. предварителен договор за същия имот. Съединил е този иск с иск по чл. 108 от ЗС против ответника Е. Ю. Г.. С потвърденото определение, РС не е допуснал главно встъпване, поради това, че ищеца не защитава самостоятелни права по отношение на двете страни по спора, които да изключват твърдяното от тях право. Възивният съд е потвърдил това определение, като е посочил, че предмет на защита по иска на искащото главно да встъпи лице е потестативното право да иска сключване на окончателен договор, а не правото на собственост. Изложен е мотив и за това, че ищеца не претендира свое самостоятелно право върху имота, което да изключва правото на страните по първоначално предявения иск. По допускане на определението до касационно обжалване. Повдигнатите с частната жалба процесуални въпроси -. 1. налице ли е изискването на чл. 225 от ГПК за защита на самостоятелни права в хипотезата, когато по предявени искове за собственост се предявява от главно встъпилото лице иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и 2.понятието “предмет на спора” тъждествено ли е на понятието “правно основание” не са били предмет на разглеждане от ВКС. Определение № 174/08.04.2009г. по ч. гр.д.№ 190/2009г. на ІІІ гр.о. на ВКС разглежда хипотеза при която по висящо производство по чл. 19, ал.3 от ЗЗД трето лице иска да встъпи, предявявайки иск за собственост. Тя е различна от тази, предмет на настоящия спор, поради което това определение е неотносимо. Предвид липсата на съдебна практика по поставените въпроси, съдът намира, че следва да се произнесе по тях при условията на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Главното встъпване е правна възможност, с която едно трето лице по отношение на вече висящ граждански спор предявява иск против страните по този спор, за да защити същото субективно право, което счита, че му принадлежи. Необходимо и достатъчно условия за главно встъпване е идентичността на субективното право, предмет на двата иска, но не и търсената защита. Ц. е не само процесуална икономия а и постигане на безпротиворечиво решение по двата спора. Предмет и на двата иска следва да е едно и също субективно спорно право. Затова уважаването на основния иск е несъвместимо с уважаването на иска на главно встъпилото лице и обратно. Понятието “предмет на спора” и “правно основание” не са тъждествени. Предмет на спора е субективното право, чиято защита се търси и то се характеризира с индивидуални белези – обект, размер и т.н. Правно основание е обективната правна норма, която регламентира субективното право, предмет на търсената защита. Предмет на спора по първоначалния иск по гр.д.№ 2519/09г. е правото на собственост върху конкретен недвижим имот. Предмет на иска на главно встъпилото лице е потестативното право да иска обявяване на предварителен договор за окончателен. Обстоятелството, че предмет на договора е същия имот не означава, че има идентичност на субективните права по двата иска. Липсата на идентитет в субективните права, предмет на двата иска е основание да се откаже главно встъпване. Установяването на правото на собственост за ищците по първоначалния иск е условие да се уважи иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. В този смисъл частният жалбоподател не е претендирал самостоятелни права върху недвижимия имот, предмет на спора за собственост, защото неговото право е производно на правото на собственост на ищците по първоначалния иск. Предявеният от него иск по чл. 108 от ЗС пък зависи от уважаването на иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и влизане в сила на решението по него. Следователно и по този иск, ищецът не твърди, че притежава самостоятелни права върху недвижимия имот. Или в обобщение по висящ иск за собственост не може да се предяви и приеме за разглеждане иск на купувача по предварителен договор за обявяването му за окончателен поради това, че главно встъпилото лице не може да претендира към този момент самостоятелни права, идентични с тези по петиторния иск и не е налице несъвместимост на правата по двата иска. Следователно в тази хипотеза не са налице предпоставките на чл. 225 от ГПК. Съобразно този отговор на поставените процесуални въпроси в частната жалба, разрешението, дадено от въззивния съд е правилно, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 20.07.2010г. по ч. гр.д.№ 453/2010г. на Ш. окръжен съд по частна жалба от Н. П. Н. ОСТАВЯ В СИЛА определение от 20.07.2010г. по ч. гр.д.№ 453/2010г. на Ш. окръжен съд Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: