Ключови фрази
Частна касационна жалба * идентичност по страни, предмет и основание

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№314
гр.София, 12.07.2019 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 752 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от „РМ – Титан Секюрити” ООД, чрез процесуалния представител адв.М. А., против определение № 589/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 614/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено протоколно определение от 10.01.2019 г. по гр.д. № 9143/218 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 26 състав, с което е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Частният касатор излага съображения за липса на идентичност между т.д. № 593/2013 г. на ПОС и гр.д. № 9143/218 г. на СГС, обосноваваща прекратяването на последното. В тази връзка счита, че въззивният съд не е съобразил релевантните за случая факти. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор въвежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се позовава на определение № 156/02.03.2018 г. по ч.т.д. № 220/2018 г. на ВКС, II т.о. и определение № 357/24.07.2013 г. по ч.гр.д. № 3981/2013 г. на ВКС, I г.о. Въвежда и селективния критерий за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставя следните правни въпроси: 1/ Налице ли е тъждество между искове за присъждане равностойността на извършени подобрения в имот, при които първият е на основание действащ договор за наем, а вторият е заведен по правилата на неоснователно обогатяване, след като договорът за наем е обявен за нищожен?; 2/ Допустим ли е осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за присъждане на стойността на подобрения след предходно исково производство, заведено на основание договорна връзка между спорещите страни за присъждане стойността на подобрения в имот и прекратено след отказ от иска, но при което междувременно, по време на процеса, договорът за наем е бил обявен за нищожен с окончателен съдебен акт?
Ответникът Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура” в депозирания писмен отговор оспорва основателността на частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С определението си въззивният съд е констатирал, че т.д. № 593/2013 г. на Пловдивски окръжен съд е образувано по предявен от „Рента Груп Плюс” ЕООД срещу Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура” иск за присъждане на сумата от 816 120 лв., представляваща пазарната стойност на извършените от ищеца подобрения в имот, предоставен му за ползване от ответника, на основание чл.4 от сключения между насрещните страни анекс от 22.08.2003 г. към договор за наем от 18.07.2003 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. С определение № 131/17.01.2014 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 2966/2013 г. на ПОС, образувано по предявен от „Национална компания „Железопътна инфраструктура” срещу „Рента Груп Плюс” ЕООД иск за прогласяване нищожността на процесния договор за наем. С определение № 1710/22.08.2016 г. делото е възобновено и прекратено на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска. Въззивният съд е констатирал още, че с договор за цесия от 04.05.2017 г. „Рента Груп Плюс” ЕООД е прехвърлило на „РМ – Титан Секюрити” ЕООД вземането си към „Национална компания „Железопътна инфраструктура” в размер на 711 850,75 лв. – направените подобрения в имота и 217 258 лв. – мораторна лихва, във връзка с прекратено наемно правоотношение. Посочил е, че първоинстанционното производство пред СГС е образувано по предявени от цесионера „РМ – Титан Секюрити” ЕООД срещу „Национална компания „Железопътна инфраструктура” искове за присъждане на стойността на извършените в наетия имот подобрения, на основание неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването на цедента в размер на исковите суми, както и обезщетение за забавеното им плащане. Въз основа на тази фактическа обстановка САС е приел, че праводателят е упражнил правото си на иск за присъждане на стойността на извършените в наетия имот подобрения в производството по т.д. № 593/2013 г. на ПОС. Тъй като същото е завършило с постановяването на съдебен акт на основание чл.233 ГПК, чиято последица е непререшимост на правния спор между същите страни или правоприемници, за същото искане и на същото основание, въззивният съд е достигнал до извода, че правоприемникът не разполага с процесуална възможност отново да предяви същия иск. С оглед на това е потвърдил определението на СГС за прекратяване на производството на основание чл.299, ал.1 ГПК.
След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване по първия правен въпрос.
С цитираните от частния касатор определение № 357/24.07.2013 г. по ч.гр.д. № 3981/2013 г. на ВКС, I г.о. и Определение № 156/02.03.2018г. по ч.т.д. № 220/2018г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието, че за да се приложи нормата на чл.126, ал.1 ГПК, следва да е налице пълен обективен и субективен идентитет между двете висящи производства. Субективен идентитет е налице, когато по двете дела адресати на силата на пресъдено нещо са едни и същи лица – страните в производството или техните универсални или частни правоприемници, обективен – когато искането по двете дела е идентично и е предявено на едно и също основание, като посочените факти, от които произтича претенцията, са идентични и искането е на същото правно основание. В този смисъл е и определение № 35/13.01.2010 г. по ч.гр.д. № 680/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, съгласно което пълен обективен и субективен идентитет между делата е налице, когато между същите страни е предявен повторно иск за същото материално субективно право. Проверката за тъждество между делата включва преценка на белезите, които индивидуализират спорното материално право – правопораждащите факти, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, от които то произтича, и се извършва въз основа на посочените от ищеца основание и петитум на иска.
Следователно между иск за заплащане на извършени от наемател в чужд имот подобрения въз основа на действителен договор за наем и иск за заплащане на подобрения, извършени от наемател въз основа на нищожен договор за наем, не е налице обективен идентитет. Посочените факти, от които произтичат спорните права в двете производства са различи – в първия случай правопораждащите факти почиват на уговорките между страните в сключения между тях договор за наем, а във втория – от правилата на неоснователното обогатяване като извъндоговорен източник на правото.
С оглед на изложеното обжалваното определение е постановено в отклонение от практиката на ВКС. След като САС е дал правилна правна квалификация на предявените в двете производства искове – на договорно основание, респ. на неоснователно обогатяване, той неправилно е преценил, че е налице обективен и субективен идентитет между двете дела и поради отказа от иска на договорно основание е приложил чл.233, изр.2 ГПК, за да потвърди прекратителното определение по иска за неоснователно обогатяване.
Предвид изложеното обжалваното въззивно определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд, който следва да прецени развитието на производството с оглед разясненията в т.3 от ТР № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС и след съобразяване предмета и висящността на спора по гр.д. № 13460/2017г. на СРС, 57-ми състав.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 589/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 614/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав и потвърденото с него протоколно определение от 10.01.2019 г. по гр.д. № 9143/218 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I – 26 състав.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: