Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр.София , 23 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 422/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена от защитниците на подс. В. Г. В. – адв. Д. и адв. Д., срещу нова присъда № 21 от 28.01.2014г., постановена по внохд № 35/2014г. на Плевенския окръжен съд. С присъда № 306 от 06.12.2013г. по нохд № 1065/2013г. по описа на Районен съд – гр.Плевен, подсъдимите В. Г. В. и Х. Т. Г. са признати за невиновни в това, че на 28.02.2008г. в землището на [населено място], обл. П., в местността “Папучковец-2”, масив 122, в съучастие като извършители, запалили имущество със значителна стойност – земеделски произведения – 40 дка хибридна царевица на стойност 9 360 лева, собственост на А. Г. И. и [фирма] П. - престъпление по чл. 330, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и на основание чл. 304 НПК са оправдани по така повдигнатото обвинение. Отхвърлен е предявеният от А. Г. И. солидарно против подсъдимите В. Г. В. и Х. Т. Г. граждански иск с правно основание чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД за сумата от 9 360 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние. По протест от прокурор в РП – П. и по жалба от частния обвинител е образувано внохд № 35/2014г. по описа на Плевенския окръжен съд. С нова въззивна присъда № 21/28.01.2014г., постановена по посоченото дело, Плевенският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда № 306 по нохд № 1065/2013г. на Плевенския РС и вместо това е признал подсъдимите В. Г. В. и Х. Т. Г. за виновни в това, че на 28.02.2008г. в землището на [населено място], обл. П., в местността “Папучковец-2”, масив 122, в съучастие като извършители, запалили имущество със значителна стойност – земеделски произведения – 40 дка хибридна царевица на стойност 9 360 лева, собственост на А. Г. И. и [фирма] П., поради което и на основание чл. 330, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК са осъдени – В. Г. В. – на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години и Х. Т. Г. - на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. Подсъдимите В. Г. В. и Х. Т. Г. са осъдени да заплатят солидарно на А. Г. И. на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 9360 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от деянието, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2008г. до окончателното изплащане, както и направени от А. И. разноски в размер на 1700 лв. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, както и държавната такса върху уважения граждански иск. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от защитниците на подс. В. Г. В., се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се излагат доводи за това, че въззивният съд не е сторил необходимото за отстраняване на неяснотите, противоречията и съмненията по отношение на повдигнатите обвинения и по този начин е допуснал нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК, нарушение на изискването за несъмнена доказаност на обвинението, както и на разпоредбите по чл. 313, чл. 314, ал. 1, чл. 315 и чл. 334 НПК. Посочва се, че на фона на направения от първоинстанционния съд анализ на доказателствата и възприетите изводи по фактите, довели до заключение за недоказаност на обвинението по несъмнен начин, въззивният съд не е извършил дейността за проверка изцяло на присъдата, не е обсъдил доказателствата, но при това е достигнал до осъждане на подсъдимите. Направеното искане е за отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В допълнително писмено изложение към касационната жалба защитниците на подс. В. са изложили доводи за това, че доказателствената дейност на въззивния съд е извършена в нарушение на правилата за формиране на вътрешното му убеждение, като доказателствата и средствата за тяхното установяване са ценени едностранчиво и избирателно. Конкретно се възразява срещу изводите на решаващия съд за това, че заключението на агро-икономическата експертиза на вещото лице П. е обективно, компетентно и безпристрастно. Навеждат се доводи за доказателствен дефицит по отношение на фактите, свързани с палежа. Посочва се, че въззивният съд е направил собствени агротехнически изводи, без да е имал основание за това. Възразява се срещу възприемането на показанията на св. Цв. Н. като незаинтересовани, като се посочва, че те не са оценени във връзка с други доказателства. Релевират са подробни доводи за едностранчива и неправилна оценка на свидетелски показания – на свидетелите В., Б., Л., П.. Защитава се тезата, че окръжният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила по събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, като те са проверявани и анализирани избирателно, едностранчиво и тенденциозно, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подс. В.. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощените защитници на подс. В. – адв. Д. и адв. Д., поддържат жалбата съобразно изложените в нея и в представеното допълнение аргументи. Наред с искането за отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане, правят искане и за оправдаване на подс. В.. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са допуснати твърдяните в нея нарушения на процесуалните правила. Гражданският ищец и частен обвинител А. С. не участва лично или чрез повереник в производството пред касационния съд. В депозирани по делото писмени бележки моли атакуваната присъда да бъде оставена в сила. Излага доводи за това, че въззивният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, че е достигнал до правилни фактически изводи и до верни изводи за правната квалификация на деянието. Подс. В. В. моли да бъде оправдан. Подс. Х. Г. моли, ако бъде направена ревизия на съдебния акт, то тя да бъде и по отношение на него. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Подадената от защитниците на подсъдимия В. касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА. На първо място следва да се отбележи процесуалната неиздържаност на съдебния акт, с който се е произнесла въззивната инстанция, който едновременно е решение и нова присъда. Съобразно законовата регламентация на правомощията на въззивната инстанция – чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334 НПК, в случаите, когато тази инстанция намери основания за осъждане на оправдан подсъдим, тя следва да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда. Произнасянето със своеобразен „смесен” съдебен акт – решение в отменителната част и същевременно постановяване на нова присъда, е в противоречие със законовите изисквания при постановяване на нова присъда – чл. 339, ал. 3 НПК и нарушава единството на съдебния акт, с който се произнася въззивната инстанция. Така се създава и съмнение по отношение упражнените правомощия от въззивната инстанция, във връзка със спазването на правилата за непрекъснатост на съдебното заседание. В настоящия случай, независимо от тази непрецизност не е допуснато нарушение от категорията на съществените, доколкото съдебният акт е обявен след съвещание, публично, в присъствие на страните. При така изложените в жалбата и в допълнителното изложение съображения във връзка с посоченото касационно основание, проверката, която касационната инстанция следва да извърши, е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съдебен състав при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Тази проверка е дължима, тъй като въззивната инстанция е последната по фактите и именно в рамките на установената от нея фактическа обстановка се проверява правилното приложение на материалния закон. Действително, оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, но тази дейност подлежи на проверка. Тя се отнася до решаване на въпроса дали контролираният съд е обезпечил чрез събраните и проверени доказателства обективното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства. Касае също и въпросите дали доказателствата не са събирани избирателно, дали те не са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, дали не им е придадено съдържание, различно от действителното. Извършвайки тази проверка, настоящият състав на касационния съд намери, че са останали неизяснени съществени обстоятелства, които са от значение за съставомерността на поведението на подсъдимите. На първо място, не е изяснен по изискуемия от закона несъмнен и безспорен начин предметът на деянието – площ на засятата и необрана царевица, качеството й, както и нейната стойност. Въззивният съд е приел по фактите, че от общо засадените с хибридна царевица площи от А. И. в землището на [населено място], масив 122, в местността „Плачковец 2” през есента на 2007г. успели да оберат около 60 дка, като останали необрани, за да бъдат прибрани през пролетта, около 40 дка. В мотивите на атакуваната присъда по този въпрос съдът се е позовал на определени свидетелски показания (л. 7) и на заключенията на агро-икономическата и пожаротехническата експертизи, без обаче да ги обсъди. Било е необходимо да анализира доказателствените източници по този въпрос, защото те, освен че са лишени от конкретика, са и противоречиви. Така, в съставения от кмета на селото – св. В. И. констативен протокол, не са отразени каквито и да било данни за площта на засятата царевица, в нейните свидетелски показания също не се съдържат конкретни данни в тази насока, а в показанията на св. П. Р. се сочи, че било останало малко количество необрана царевица. Цитираните в мотивите две експертизи изобщо не могат да бъдат източник на доказателствени факти за това обстоятелство. Очевидно, без да обсъди доказателствените източници, съдът е дал вяра единствено на заявеното от частния обвинител и граждански ищец А. И. за необраната площ царевица. Подобни противоречия и неясноти, останали неизяснени от въззивния съд, се констатират и по отношение на обстоятелството дали цялата царевица е била изгоряла и дали е била изцяло негодна. Налице са противоречия в свидетелските показания по този въпрос - св. А. И. твърди, че царевицата след пожара не е била годна, св. В. И. сочи, че в нивата е имало обгорели кръгове, св. П. Р. сочи, че е било опожарено неприбраното, св. В. посочва, че царевицата била опушена, не ставала за семена, а само за фураж, а в констативния протокол (л. 11 от ДП) е отразено „частично опожаряване на хибридната царевица”. Тези нееднопосочни фактически данни са се нуждаели от коментар и оценка. Пожаротехническите експертизи по делото не са направили конкретни изводи в тази насока поради липсата на обективни данни за това, по какъв начин се е развил и протекъл пожарът. Неправилно са ценени доказателствата, касаещи обстоятелствата за качеството на засятата и необрана царевица, което е от значение за нейната стойност като предмет на деянието. За да не кредитира свидетелските показания на св. В. И. и П. К. за това, че цялата нива била в балур, съдът се е позовал на удостовереното в приложения по делото акт на ДИ на МЗП, който обаче е от дата 17.09.2007г. – предхождаща с няколко месеца момента на събитието. Освен това, по недопустим начин съдът е направил собствени изводи из областта на агрономията и ботаниката за вегетацията на плевелите, чрез които е подкрепил тезата си за липса на плевели в засятата земеделска земя. По-нататък, въззивният съд не е имал основание да възприеме като компетентно и обосновано приетото заключение на агро-икономическата експертиза, изготвено от вещото лице С. П.. Това е така, защото данните, въз основа на които е изготвено заключението, са изведени освен от приложени писмени доказателства, отразяващи определени констатации във връзка с отглежданата на терена царевица – карта на блок на земеделското стопанство, акт на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (от 17.09.2007г.), също така и на заявени данни от гражданския ищец и частен обвинител А. И., чиято достоверност е подлежала на проверка, както и на извършен оглед на място от вещото лице, който обаче е извършен няколко месеца след събитието, а освен това, конкретни констатации от този оглед не са посочени от експерта в заключението му. Посоченото навежда на извод, че данните, с които е работила експертизата, не могат да бъдат възприети като обективни и не дават възможност за обосноваване на изводи относно количеството, качеството и цената на запалената царевица. В допълнение към това, вещото лице е дало заключение за стойността на причинената щета в размер на 19 859,99 лв., която е формирана от стойността на агротехническите мероприятия и тази на пропуснати ползи от получената продукция. Това означава, че експертизата не дава заключение за пазарната цена на царевицата – предмет на деянието, а само тя може да бъде съобразявана при преценка на съставомерността му предвид изискването в нормата на чл. 330, ал. 1 НК имуществото да е на значителна стойност. Въззивният съд е отказал да възприеме заключението на експертизата, извършена от вещото лице Д., макар в нея да е извършена оценка на земеделската продукция при съобразяване на редица обективни обстоятелства. Въпросът за цененото на това заключение следва обаче да бъде внимателно обсъден, доколкото то е за вероятна, а не категорично установена стойност на щетата и това е резонно с оглед липсата на надеждна писмена документация, касаеща засетите, необрани и съответно – засегнати от пожар площи с царевица. С оглед на изложеното, изводите на въззивния съд във връзка с предмета на деянието и неговата стойност са лишени от доказателствена основа. Възприетите фактически обстоятелства досежно количеството, качеството и стойността на запалената земеделска продукция – царевица, не се следват от доказателствата по делото. Решаващият съд е следвало да положи усилия чрез допустими доказателствени средства да изясни въпросите за това, каква е била площта на останалата необрана царевица към момента на деянието, какво е било нейното качество, каква част от нея е била опожарена и дали това е довело до пълна или частична негодност на земеделската продукция, съответно – каква е била стойността на опожареното имущество. Това не е сторено от въззивния съдебен състав, а ако беше направено, би довело и до съответните изводи за това дали е осъществен състав на престъпление или не. Изводите в мотивите на атакуваната присъда досежно авторството на деянието са изведени въз основа на едностранчиво и тенденциозно тълкуване на гласните доказателства. За да възприеме, че именно подсъдимите В. и Г. са извършили палеж на земеделските произведения, съдът безрезервно е кредитирал показанията на свидетелите Цв. Н. и Хр. В., обявявайки ги за незаинтересовани, без да обсъди въпросите за тяхната достоверност предвид отношенията на В. с частния обвинител и граждански ищец А. И.. Освен това, тези показания е съпоставил и ги е намерил за подкрепени от производни доказателства – заявеното от свидетелите Б. и Л. за казаното им от А. И. по отношение на лицата, запалили царевицата. Ползването на тези производни доказателства е недопустимо, защото се подменят наличните първични доказателства. Това е така, защото св. Й. П. отрича да е съобщавал на св. И. имена на извършителите, свидетелите К. и А. също не съобщават подобен факт – напротив, твърдят, че не са видели кой е палил в земята, обработвана от А. И.. От мотивите на атакуваната присъда при анализа на доказателствата и средствата за тяхното установяване е видно, че подходът на решаващия съд при оценката на доказателствата е избирателен и тенденциозен. Така, обсъждайки резултатите от очната ставка между свидетелите А. И. и Ат. А., съдът, декларативно посочва, че св. А. „увърта”. По-нататък, поставя под съмнение достоверността на показанията на свидетелите А. и К. въз основа на житейско предположение, че след като са били недалеч от земеделския блок и след като на село всеки знае кой какво прави и къде ходи, не са могли да не видят действията на подсъдимите; без конкретно логическо и фактическо основание заключава, че при всеки разпит тези свидетели не си спомнят обстоятелства, които са във вреда на подсъдимите. Тенденциозността на доказателствена оценка е видна и от лишените от основание заключения, че двамата подсъдими имат „очевидна” мълчалива подкрепа на властите, чието бездействие „се набива на очи”. В тази връзка, макар действително след подаване на жалба от А. И. в РУП на 04.03.2008г., разследващите органи да не са извършили действия за оглед на местопроизшествие, следва да се отбележи, че А. И. е подал жалбата до полицейското управление едва на 04.03.3008г., както и е сезирал кмета св. И. на същата дата, няколко дни след събитието (случило се на 28.02.2008г.), а и вечерта, когато му е било съобщено за това, че земеделския блок, който е обработвал, е бил запален, изобщо не е предприел каквито и да било действия. Предвид на изложените съображения за това, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на правно релевантните обстоятелства, както и че е допуснал нарушения при осъществяване на доказателствената оценка, значима за фактическите изводи, което се е отразило на правото на защита и на двамата подсъдими, се обосновава извод за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, обосноваващо отмяна на постановената нова въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебно заседание. Присъдата следва да бъде отменена изцяло, включително и по отношение на необжалвалия по касационен ред подсъдим Х. Г., доколкото основанието е в негова полза (чл. 347, ал. 2 НПК), тъй като допуснатите съществени процесуални нарушения са засегнали правото на защита и на този подсъдим и с връщането на делото за ново разглеждане тези нарушения следва да бъдат отстранени. Доколкото касационната инстанция е обвързана от установените от въззивния съд фактически положения, и предвид констатираните нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, не е налице възможност за произнасяне по същество на обвинението. При новото разглеждане на делото следва да бъдат спазени изискванията по чл. 13 и чл. 14 НПК, като бъде изпълнено задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, да бъдат спазени правилата за оценка на доказателствата, което да позволи и правилното приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение (въззивна присъда) № 21 от 28.01.2014г., постановено по внохд № 35/2014г. на Плевенския окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.