Р Е Ш Е Н И Е   № 212   гр.София, 26 април  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми март  две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                                СЕВДАЛИН МАВРОВ                                                                                                                                                                                                                                със секретар   ИВАНКА ИЛИЕВА    и с участието на прокурора   ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    САША РАДАНОВА наказателно дело под №  143/2010 година       Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия М. М. Т. против решение № 517 от 5.І.2010 год. по внохд № 615/2009 год. на Софийския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са на посоченото в чл. 348, ал.1, т.3 НПК основание: явна несправедливост на наложеното на Т. наказание лишаване от свобода и на присъденото в полза на Д. С. М. обезщетение за причинени й неимуществени вреди. Иска се изменяване на решението с намаляване срока на лишаване от свобода на 3 години и намаляване на обезщетението до справедлив размер. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Представителят на ВКПр и Д. С. М. – конституирана като частен обвинител и граждански ищец – искат оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 20 от 23.І.2009 год. по нохд № 2029/2008 год. на Софийския градски съд, М. М. Т. е признат за виновен в това, че на 25.ІХ.2007 год. по бул. „Константин Величков” в София е управлявал лек автомобил СИТРОЕН КСАНТИЯ с рег. № 1* в нарушение правилата на чл.20, ал.1 и 2, чл.21, ал.1, предл. второ и чл.150а ЗДП, довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 52-годишния Г. С. Г. , след което Т. избягал от местопроизшествието, за което и на основание чл.343, ал. 3, б.”б” НК е наказан с 3 години лишаване от свобода, които да изтърпи при лек първоначален режим и за срок от 3 години е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. В полза на Д. С. М., сестра на загиналия Г. С. Г. , са присъдени 10 000 лв. за обезщетяване на причинени й неимуществени вреди с отхвърляне на иска й до размер на 30 000 лева. С обжалваното решение присъдата е изменена като: наложеното на Т. наказание лишаване от свобода е увеличено на 5 години и е постановено да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип; срокът на лишаване от правоуправление е увеличен на 8 години; присъденото на Д. С. М. обезщетение е увеличено на 30 000 лев.; престъплението е прието да е извършено на 24, а не на 25.ІХ.2007 година. Жалбата срещу наказателната част на въззивното решение е неоснователна. Особената укоримост на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за безопасно движение, санкционирането му над 20 пъти в рамките на 2 години за допускани различни нарушения на ЗДП, включително за управляване на МПС с превишена и несъобразена скорост, отнемане предимството на други участници в движението и пресичане на регулирано със светофар на кръстовище при червен сигнал, както и осъждането на Т. през 2008 год. за престъпление по чл.343в, ал.2 НК са все обстоятелства, които не само го характеризират като крайно недисциплиниран и опасен водач на МПС, и оправдават продължителността на срока, за който съдът го е лишил от правоуправление, но сочат още и на подчертан нихилизъм към установения правов ред, което пък оправдава продължителността на срока, за който съдът го е лишил от свобода. В гражданската си част въззивното решение – както и първоинстанционната присъда - е постановено в нарушение на материалния закон. Двете съдебни инстанции не са се съобразили с Пост. 4-61 год., Пл., р. ІІІ, т.2, където със задължителността на закон са посочени изчерпателно лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на техен роднина. Братята и сестрите не са сред тях, затова първоинстанционният съд не е следвало да приема за разглеждане предявения от Д. С. М. граждански иск, макар приет, е следвало да го отхвърли като недопустим, а въззивният съд – да отмени първоинстанционната присъда в гражданската й част, да отхвърли гражданския иск и прекрати производството по него. Констатираната незаконосъобразност ВКС може да отстрани с правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК, затова, на посоченото основание и още на ал.1, т.1 на чл.354 НПК   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 20 от 23.І.2009 год. по нохд № 2029/2008 год. на Софийския градски съд И РЕШЕНИЕ № 517 от 5.І.2010 год. по внохд № 615/2009 год. на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО Е УВАЖЕН ГРАЖДАНСКИЯ ИСК на Д. С. М. заплащане на обезщетение от 30 000 лв. за причинени й неимуществени вреди, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА присъдената ДЪРЖАВНА ТАКСА върху уважения иск от общо 1200 лева. ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ от Д. С. М. против М. М. Т. ГРАЖДАНСКИ ИСК от 30 000 лева ЗА обезщетяване на причинени й НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ И ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по приемането му за разглеждане. В останалата част оставя решението на апелативния съд в сила. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: