Ключови фрази
Кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е
№ 616
София, 06 януари 2014 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 11 декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ


при участието на секретаря Аврора Караджова
в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Пламен Петков
наказателно дело № 1863 / 2013 година


На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения З. Е. З., депозирано чрез защитник, за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязло в сила въззивно решение № 52 от 10. 06. 2013 год., постановено по ВНОХД № 102 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Видин, с което била потвърдена присъда № 41 от 12. 03. 2013 год., постановена по НОХД № 264 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Белоградчик.
В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснато нарушение на материалния закон – неправилно е бил уважен предявения срещу непълнолетния З. граждански иск за причинени имуществени вреди, като се прави и оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание. Към ВКС се отправя искане за упражняване на правомощието по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК.
Осъденият З. Е. З. не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице, имащо право на това, в законоустановения от разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, същото се явява и основателно, макар и по различни от изложените в него, доводи.
Това е така поради следните съображения:
С присъда № 41 от 12. 03. 2013год., постановена по НОХД № 264 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Белогрдчик, осъденият З. Е. З. бил признат за виновен в извършване на престъпления по - чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и по - чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за които при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, му били наложени наказания - „лишаване от свобода” за срок от три месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му било определено най-тежкото измежду тях, а именно, „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл. 69, ал. 2 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от две години. Със същата присъда, З. бил осъден и да заплати в условията на солидарност, сумата от 1644, 90 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законните последици.
Осъденият чрез защитника си обжалвал присъдата с искане предявения срещу му граждански иск да бъде отхвърлен на основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, както и за определяне на наложените му наказания, съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК.
С атакуваното по реда на възобновяването въззивно решение № 52 от 10. 06. 2013 год., постановено по ВНОХД № 102 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Видин, първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна.
Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила останало неконстатирано и от въззивната инстанция. Видно от материалите по делото, производството пред районния съд е протекло по реда на Глава 27-ма от НПК и наложените на осъдения наказания за престъпленията по чл. 195, ал. 1 от НК, са били определени при условията на чл. 58а, ал. 1 от материалния наказателен закон. Съгласно тази законова разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК /какъвто е и настоящия/ съдът определя наказанието „лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета. Районният съд обаче, не е посочил размера на определените от него наказания, които да е редуцирал по реда на чл. 58а от НК до наложените по три месеца „лишаване от свобода”. Всъщност, съдът въобще не е изложил каквито и да е било разсъждения, как определя наказанието по чл. 58а от НК. Липсата на правни изводи по индивидуализацията на наказанието, е довела до неясни за осъдения съображения за наложените му санкции, като така, процесуалните му права са били съществено накърнени - да научи в какво се състои съдебното решение и каква е действителната воля на съда. Липсата на мотиви касателно индивидуализацията на наказанието винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като засяга съществена част от постановения съдебен акт. Това нарушение не е било констатирано от въззивната инстанция която се е задоволила да отбележи, че наложеното на З. наказание е съобразено с минимума и максимума на санкцията по чл. 195, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК и редуцирането по чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 69, ал. 1 от НК са правилно приложени /л. 33, стр.2-ра от въззив. пр.-во/.
Допуснатото от съдилищата нарушение, изпълва съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал. 3 от НПК, поради което въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда касателно осъденото лице, подлежат на отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, където е било допуснато нарушението, а и с оглед обезпечаване в пълен обем правото на защита на осъдения З. да може да се защитава пред две инстанции, имащи възможност да установяват фактически положения.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,



Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влезлите в сила въззивно решение № 52 от 10. 06. 2013 год., постановено по ВНОХД № 102 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Видин, с което била потвърдена присъда № 41 от 12. 03. 2013 год., постановена по НОХД № 264 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Белоградчик, по отношение на осъдения З. Е. З. и ВРЪЩА ДЕЛОТО по отношение само на този осъден, за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Белоградчик, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ:1.




2.