4 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1046 гр. София, 29.12.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 766 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК и по чл. 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба и по частна касационна жалба от страна на [фирма]-гр. С. срещу определение №958 /20.01.2011 г. постановено по ч.гр.дело № 9961/2010 на СГС, ІVа с-в , съответно в частите: 1. с която е върната частната жалба вх.№1023032/25.06.2010 г. на същия жалбоподател срещу първоинстанционното разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и 2. в частта, с която е потвърдено същото разпореждане относно издадената заповед по чл.417 от ГПК в частта за разноските. В частната жалба срещу определението за връщане частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е върнал частната му жалба без да са налице основания за това. Дължимата държавна такса по частната жалба до въззивния съд е в размер на 15 лева и е надлежно внесена. Становището застъпено от съда,че се дължи пропорционално определена такса в размер на 1 % върху обжалвания интерес е незаконосъобразно, тъй като когато се обжалва само разпореждането за незабавно изпълнение приложима е разпоредбата на чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Ответникът изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. С обжалваното определение, в частта, с която е върната частната жалба вх.№1023032/25.06.2010 г. на същия жалбоподател срещу първоинстанционното разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, въззивният съд е приел, че се дължи пропорционално определена такса в размер на 1 % върху обжалвания интерес и тъй като частният жалбоподател е внесъл само 15 лева частната му жалба е върната. Самата частна жалба до СГС има за предмет на обжалване разпореждането на съда за незабавно изпълнение на издадена на основание чл.417 от ГПК в полза на „А. Б.”-С. срещу жалбоподателя заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. При тези обстоятелства , съгласно константната практика на ВКС приложима е разпоредбата на чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, тъй като върнатата частна жалба не засяга произнасянето по основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, доколкото такава е издадена и самата тя не подлежи на обжалване. Предмет на обжалване е само разпореждането за незабавно изпълнение –чл.419 ал.1 от ГПК и дължимата държавна такса в този случай е 15 лева, съгласно чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а не 1 % , каквато такса би се събирала само по частна жалба от заявителя в хипотезата на чл.413 ал.2 от ГПК срещу отказ от издаване на заповед за изпълнение. В тази насока ВКС се е произнесъл изрично с определение №99/08.02.2010 г. на ІІ т.о. по ч.т.д. № 793/2009 г., определение № 431 / 02.06.2011 г. по чт.д. № 370/2011 на ІІ т.о. на ВКС, определение № 527/06.07.2011 г. по ч.т.д. № 490/2011 на І т.о. на ВКС, определение №477/30.06.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 504/2010 на ІІ т.о. и други. Последнитие три акта са постановени по реда на чл.274 ал.3 от ГПК и представляват задължителна практика на ВКС. . С оглед изложеното обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба се явява незаконосъобразно и следва да се отмени като преписката по делото се върне на СГС за произнасяне по същество на частната жалба от въззивната инстанция, доколкото дължимата държавна такса е надлежно внесена. Относно частната жалба в частта, с която е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд относно издадената заповед по чл.417 от ГПК в частта за разноските, то същата представлява касационна частна жалба по чл.274 ал.3 от ГПК. Така подадената частна жалба е процесуално недопустима – насочена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК. Цитираните процесуални разпоредби очертават кръга на актовете, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че обжалваното определение не попада в тези две категории. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение №958 /20.01.2011 г. на СГС, ІVа . постановено по ч.гр.дело № 9961/2010 на СГС, ІVа с-в, В ЧАСТТА, с която е върната частната жалба вх.№1023032/25.06.2010 г. на същия жалбоподател срещу първоинстанционното разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, поради невнасяне на държавна такса, съгласно чл.18 ал.1 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК. ВРЪЩА преписката по делото на СГС, ІVа с-в за произнасяне по основателността на частната жалба вх.№1023032/25.06.2010 г. в тази част. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба срещу същото определение в частта, с която е потвърдена издадената заповед по чл.417 от ГПК в частта за разноските. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта за оставяне без разглеждане, а в останалата част е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.