3 Р Е Ш Е Н И Е № 739 гр.София, 15.11.2010г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и десета година в състав: Председател:надежда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 316 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 05.11.2009г. по гр.д.№ 2254/2009г., с което С. АС е отхвърлил иск на Август Д. срещу Е. Д. с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 25 515,39 евро, като получени на отпаднало основание от последния. С определение от 12.05.2010г. е допуснато касационно обжалване по процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно разпределение на доказателствената тежест между страните при иск по чл.55, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателят – Август Д. М., чрез процесуалните си представители, поддържа, че решението е неправилно и моли да се отмени, като бъде уважен предявения от него иск. Ответникът Е. Д. Я. в писмено становище и чрез процесуалните си представители поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният, съд като е оставил в сила решение от 23.09.2009г. по гр.д.№1898/2005г. С. ГС, допълнено с решение от 21.05.2009г., е отхвърлил иск на Август Д. срещу Е. Д. с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 25 515,39 евро, получени на отпаднало основание. Съдът е приел, че сумата действително е преведена на ответника по банков път, но ищецът-жалбоподател не е доказал същата да е получена от ответника на отпаднало основание. Приел е, че ищецът носи доказателствената тежест да установи, че към датата на превода основанието е съществувало и е отпаднало по-късно. По поставения при допускане на касационното обжалване въпрос настоящата инстанция намира за правилно разрешението на същия, дадено в решение от 08.05.2009г. по гр.д.№5858/2007г. на ВКС, решение от 01.06.2006т. по гр.д.№12/2006г. на ВКС, решение от 05.07.2006г. по гр.д.№65/2006г. на ВКС и решение от 03.11.2008г. по гр. д.№335/2008г. на ВКС, в които е прието, че ищецът доказва даването, а ответникът е този, който следва да докаже основание за получаването на една облага. С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на въззивният съд е неправилно и следва да се отмени. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд, за да се даде възможност на ответната страна да съобрази доказателствената си задача при условията на чл.127, ал.1 ГПК /отм/-чл.154, ал.1 ГПК. Съдът е приел, че сумата действително е преведена от ищеца на ответника по банков път, но ищецът-жалбоподател не е доказал да е отпаднало основание за получаването на същата, тъй като има данни за сключен между страните договор за продажба на дружествени дялове, макар и за значително по-малка сума. Прието е също така, че в сметката на ответника в неговата банка е осчетоводен превода и той е приел процесната сума и при тези данни съдът в противоречие с казуалната практика на ВКС приемаща, че ответникът е този, който следва да докаже основанието за получаването, е направил извод, че ищецът е този, който следва да докаже, че основанието за направения превод по-късно е отпаднало. В случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се дължи връщане на всичко, което е получено без основание или при отпаднало или неосъществено основание, като в тежест на получилия облагата е да докаже, че има основание да я задържи. При това, съдът въз основа на установените факти по делото е длъжен, когато реши, че ищецът не може да се защити с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да съобрази, че искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, като по този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго. Ако получилия облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание за я задържи, то той дължи нейното връщане и съдът не може да счете претенцията на ищеца с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за неоснователна със съображения, че същият не е доказал основанието за получаването и от ответника. Въззивният съд след като определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, може да направи извод за това дали се дължи претендираната сума и в какъв точно размер и ако приеме за установено, че част от нея е платена като цена по сключен между страните договор за продажба на дялове, то всичко платено в повече също ще е дадено без основание и подлежи на връщане. Предвид изложените съображения, съдът р е ш и : отменява решение от 05.11.2009г. по гр.д.№ 2254/2009г. на С. АС. В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглежане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: