5 решение по гр.д.№ 578 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 31 София, 30.01.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 578 по описа за 2011 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. Х., Л. М. С., Г. Н. Т., О. Б. Т., Надежда Б. Т., В. М. С., Р. Л. Г., М. Л. Г., С. А. Б. и Л. А. М. срещу решение № 30 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 692 от 2009 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 11 от 09.02.2009 г. по гр.д.№ 118 от 1999 г. на Свогенския районен съд за отхвърляне на иск делба на описани в решението 7 земеделски имота, представляващи понастоящем УПИ II-479 в кв.66, УПИ III-479 в кв.66, УПИ IV-564 в кв.43, УПИ V-564 в кв.43 и УПИ VII-208 в кв.30 по регулационния план на [населено място] и имоти пл.№ 401 и пл.№ 402 в кв.17 по кадастралния план на [населено място]. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците по жалбата Р. Д. Б., И. Б. Б., М. Б. Б., Л. Д. Б., Т. В. Б., Д. В. Б., Х. Б. А. С. Б., К. А. Е. Д. и И. Б. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /съделители по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 998 от 27.10.2011 г. на ВКС по настоящото дело. За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за делба на горепосочените 7 бивши земеделски имота, въззивният съд е приел, че тези имоти не са възстановени на наследниците на Б. Р. С. и съпругата му Л. Б. Р., тъй като в решението на ПК-гр.С. № 90 от 03.12.1992 г. имотите не били индивидуализирани по граници, макар да се намират в границите на населеното място и да са индивидуализирани като кадастрални и регулационни единици по кадастралния и регулационен план на [населено място]. Приел е също така, че констативният нотариален акт № 2 от 04.05.1999 г. не може да удостовери правото на собственост на съделителите върху тези имоти, тъй като това право не било възникнало по силата на административния акт на поземлената комисия. Това решение противоречи на задължителна практика на ВКС, по въпросите, по които е допуснато касационното обжалване: какъв е способа за индивидуализация на имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, които се намират в строителните граници на населеното място и може ли, без да е налице оспорване на констатираното право на собственост, предмет на удостоверяване от нотариус с констативен нотариален акт, съдът да не се съобрази с извършеното нотариално удостоверяване. По първия въпрос в решение № 472 от 20.01.2011 г. по гр.д.№ 376 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1350 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о и др., постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК, е прието, че подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти, могат да бъдат индивидуализирани в решението на поземлената комисия като кадастрална или регулационна единица по кадастралния или регулационен план на населеното място, като в този случай не е необходима друга индивидуализация на имотите, например чрез издаване на скица от ПК или описание на границите им в самото решение на ПК. Приетото в горепосочените решения на ВКС отговоря напълно на разпоредбата на чл.14, ал.1, т.1, изр.4 от ЗСПЗЗ, според която правото на собственост върху подлежащите на възстановяване по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ бивши земеделски имоти, които към настоящия момент се намират в границите на урбанизираните територии, се удостоверява само с решението на поземлената комисия, без да се изисква скица към това решение. Съдържащото се в чл.14, ал.1, т.1, изр.3 от ЗСПЗЗ изискване за скица към решението цели да бъдат индивидуализирани подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделските имоти, който се намират извън границите на урбанизираните територии. Когато тези имоти се намират в границите на урбанизираните територии, тяхната индивидуализация се постига чрез предвидените в закона удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, които се издават от органите на общината и въз основа на които поземлената комисия постановява решението си. По втория въпрос в решение № 559 от 13.01.2011 г. по гр.д.№ 5317 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 107 от 25.05.2011 по гр.д.№ 1297 от 2010 г., на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК, е прието, че констативният нотариален акт за собственост е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила /тоест удостоверява правото на собственост върху описаните в него имоти/ до установяване на неговата неистинност от лицето, което го оспорва. Горепосочените решения на ВКС са постановени по реда на чл.290 от ГПК и като такива са задължителни за страните и съдилищата в страната. Приетото в тях се споделя напълно и от настоящия състав на ВКС. С оглед противоречието на обжалваното решение с горепосочената задължителна практика на ВКС, същото е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като след отмяната му не се налага извършването или повтарянето на процесуални действия, настоящият състав на ВКС следва да постанови решение по съществото на спора. По същество искът за делба на горепосочените 7 бивши земеделски имота е основателен: Видно от т.1, т.8, т.12 и т.13 от решение № 90 от 03.12.1992 г. на ПК-С., административният орган е възстановил правото на собственост върху тези имоти по предвидения в ЗСПЗЗ ред в полза на наследниците на Б. Р. С. и съпругата му Л. Б. Р. /страните по настоящото дело за делба/. В решението на поземлената комисия процесните имоти са индивидуализирани по площ, местонахождение и като регулационни единици /парцели с номера, находящи се в съответни квартали по регулационния план на населеното място/. Индивидуализацията на имотите е постигната и чрез издадените от органите на Община-С. скици на всеки един от 7-те процесни имота, в които са посочени и регулационния им статут, точното им местонахождение, форма, площ и съседни имоти. Поради това административната процедура по възстановяване на собствеността върху тези имоти е приключила и няма законова пречка наследниците на бившите собственици да ги поделят. По отношение на квотите, при които следва да се допусне делбата, съдът счита следното: Не се спори между страните и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че наследодателят Б. С. е придобил по покупко-продажба 2/5 ид.ч. от процесните имоти, а наследододателката Л. Р. е придобила по давностно владение останалите 3/5 ид.ч. от имотите. След смъртта на Б. С. през 1934 г. неговите 2/5 ид.ч. от имотите се разпределят между съпругата му и шестте му деца съобразно разпоредбите на чл.38 и чл.21, ал.3 от действащия към датата на откриване на наследството Закон за наследството от 1889 г. /отм. през 1949 г./- частта на съпругата е равна на частта на дете от мъжки пол, а частта на децата от женски пол е два пъти по-малка от частта на децата от мъжки пол. Тоест, трите дъщери на Б. С. /З., О. и Е./ са наследили по 1/11 ид.ч. от притежаваните от наследодателя 2/5 ид.ч. от имотите или по 2/55 ид.ч. от целите имоти, а тримата му синове /И., Т. и А./ и съпругата му Л. Р. са наследили по 2/11 ид.ч. от притежаваните от наследодателя 2/5 ид.ч. от имотите или по 4/55 ид.ч. от целите имоти. След смъртта на Л. Р. през 1959 г., притежаваните от нея 37/55 ид.ч. от процесните имоти /3/5 ид.ч. на лично основание и 4/55 ид.ч. по наследство от съпруга й Б. С./ са наследени от шестте й деца при равни квоти /по 37/330 ид.ч./, съобразно разпоредбата на чл.5, ал.1 от действащия към датата на смъртта й Закон за наследството от 1949 г. Тоест, след смъртта на двамата родители тримата синове /И., Т. и А./ са наследили по 61/330 ид.ч. от имотите /4/55 ид.ч. по наследство от баща си и 37/330 ид.ч. по наследство от майка си/, а трите дъщери /З., О. и Е./- по 49/330 ид.ч. от имотите /2/55 ид.ч. по наследство от баща си и 37/330 ид.ч. по наследство от майка си/. След смъртта на дъщерята З. Б. Д. притежаваните от нея 49/330 ид.ч. от имотите се разделят по равно /тоест по 49/660 ид.ч. или 441/5940 ид.ч./ между двете и наследници по закон- дъщерите й и съделителки по делото А. М. Х. и Л. М. С.. След смъртта на дъщерята О. Б. Т. притежаваните от нея 49/330 ид.ч. от имотите се разделят между сина й Г. Н. Т. и двете деца на починалия й син Б. Н. Т. /О. Б. Т. и Надежда Б. Т./ както следва: 49/660 ид.ч. или 441/5940 ид.ч. за Г. Н. Т. и по 49/1320 ид.ч. или 220,5/5940 ид.ч. за О. и за Надежда Т.. След смъртта на дъщерята Е. Б. И. притежаваните от нея 49/330 ид.ч. от имотите се разделят между наследниците на двете й дъщери /Б. В. Сафронова и И. В. Г./ както следва: 49/660 ид.ч. или 441/5940 ид.ч. за единствения жив наследник на дъщерята Б. Сафронова- В. М. С. и по 49/1320 ид.ч. или 220,5/5940 ид.ч. за двамата наследници на дъщеря й И. Г.- Р. Л. Г. и М. Л. Г.. След смъртта на сина А. Б. Р. притежаваните от него 61/330 ид.ч. от процесните имоти се разделят между двете му деца С. А. Б. и Л. А. М. по 61/660 ид.ч. или по 549/5940 ид.ч. След смъртта на сила И. Б. Р. притежаваните от него 61/330 ид.ч. от процесните имоти се разделят между наследниците на двамата му сина А. И. Б. и Б. И. Б. както следва: по 61/1980 ид.ч. или по 183/5940 ид.ч. за всеки един от тримата наследници на сина Б. Б.- Р. Д. Б., И. Б. Б. и М. Б. Б. и по 61/1980 ид.ч. или по 183/5940 ид.ч. за всеки един от тримата наследници на сина А. Б.- Х. Б. А. С. Б., К. А. Е. Д. и И. Б.. След смъртта на сина Т. Б. Р., на неговата съпруга Т. А. Б. и единствения му син В. Т. Б. притежаваните от Т. Р. 61/330 ид.ч. от процесните имоти се разделят по равно /тоест по 61/990 ид.ч. или по 366/5940 ид.ч./ между тримата наследници на единствения му син В. Б.- Л. Д. Б., Т. В. Б. и Д. В. Б.. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 30 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 692 от 2009 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 11 от 09.02.2009 г. по гр.д.№ 118 от 1999 г. на Свогенския районен съд за отхвърляне на иск делба на описани в решението 7 земеделски имота, представляващи понастоящем УПИ II-479 в кв.66, УПИ III-479 в кв.66, УПИ IV-564 в кв.43, УПИ V-564 в кв.43 и УПИ VII-208 в кв.30 по регулационния план на [населено място] и имоти пл.№ 401 и пл.№ 402 в кв.17 по кадастралния план на [населено място] И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между А. М. Х., Л. М. С., Г. Н. Т., О. Б. Т., Надежда Б. Т., В. М. С., Р. Л. Г., М. Л. Г., С. А. Б., Л. А. М., Р. Д. Б., И. Б. Б., М. Б. Б., Л. Д. Б., Т. В. Б., Д. В. Б., Х. Б. А. С. Б., К. А. Е. Д. и И. Б. на следните недвижими имоти: 1. празно дворно място с площ от 520 кв.м., представляващо УПИ II-479 в кв.66 по регулационния план на [населено място], [община], 2. празно дворно място с площ от 595 кв.м., представляващо УПИ III-479 в кв.66 по регулационния план на [населено място], [община], 3. празно дворно място с площ от 700 кв.м., представляващо УПИ IV-564 в кв.43 по регулационния план на [населено място], [община], 4. празно дворно място с площ от 860 кв.м., представляващо УПИ V-564 в кв.43 по регулационния план на [населено място], [община], 5. празно дворно място с площ от 830 кв.м., представляващо УПИ VII-208 в кв.30 по регулационния план на [населено място], [община], 6. празно дворно място с площ от 1175 кв.м., представляващо имот пл.№ 401 в кв.17 по кадастралния план на [населено място], [община], отредено по регулационен план за „А.” и 7. празно дворно място с площ от 1125 кв.м., представляващо имот пл.№ 402 в кв.17 по кадастралния план на [населено място], [община]. ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: - 441/5940 ид.ч. за А. М. Х., - 441/5940 ид.ч. за Л. М. С., - 441/5940 ид.ч. за Г. Н. Т., - 220,5/5940 ид.ч. за О. Б. Т., - 220,5/5940 ид.ч. за Надежда Б. Т., - 441/5940 ид.ч. за В. М. С., - 220,5/5940 ид.ч. за Р. Л. Г., - 220,5/5940 ид.ч. за М. Л. Г., - 549/5940 ид.ч. за С. А. Б., - 549/5940 ид.ч. за Л. А. М., - 183/5940 ид.ч. за Р. Д. Б., - 183/5940 ид.ч. за И. Б. Б., - 183/5940 ид.ч. за М. Б. Б., - 366/5940 ид.ч. за Л. Д. Б., - 366/5940 ид.ч. за Т. В. Б., - 366/5940 ид.ч. за Д. В. Б., - 183/5940 ид.ч. за Х. Б. А. С. Б., - 183/5940 ид.ч. за К. А. Е. Д. и - 183/5940 ид.ч. за И. Б.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.