Р Е Ш Е Н И Е № 12 София, 18 февруари , 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора И.Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 684/2010 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Й. С. П. за възобновяване на внохд № 287/2010г. по описа на Ловешкия окръжен съд,с което потвърдена присъда № 39 от 12 април 2010г. по нохд № 547/2010г. на Ловешкия районен съд. В искането се поддържа ,че съдът неправилно е приложил закона в санкционната му част.Прави се искане за намаляване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за основателно.По време на разглеждане на делото била в сила новата редакция на чл.58 НК,която е по-благоприятна за осъдения. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Ловешкият районен съд е признал подсъдимия Й. С. П. за ВИНОВЕН в това,че на 06.01.2010г. при условията на опасен рецидив в[населено място] в дом находящ се на ул.Д-р С. С.” № 52,причинил средна телесна повреда на Д. Х. П. изразяваща се в травматично счупване на дясна бедрена кост с разместване на фрагментите и обуславящи затруднено движение на десния крак за срок от една година,поради което и на основание чл.131а във вр.с чл.129,ал.1 и чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Осъдил е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на пострадалата Д. Х. П. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 400 лева и имуществени в размер на 658.00 лева. С въззивното решение Л. окръжен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимна страна и в срока по чл.421,ал.3 НПК.Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК.Подсъдимият е признал фактите по делото съгласил се е да не се събират доказателства във връзка с тези факти.Съдът е дал ход на делото при условията на чл.372,ал.4 вр.с чл.371,т.2 НПК. Произнесъл е осъдителна присъда за инкриминираното по чл.131а вр.с чл.129,ал.1 НК срещу подсъдимия деяние.Съобразил е разпоредбата на чл.373,ал.2 НПК и е определил на П. наказание по чл.58а НК /Дв. бр.27 от 2009г./ .Съгласно посочената разпоредба-в сила по време на деянието извършено на 06.01.2010г.,когато в производството по чл.372,ал.4 от Наказателно процесуалния кодекс съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания,а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл.55 НК.В случая правната норма на чл.131а НК не предвижда алтернативни наказания,което предпоставя определяне на наказанието при условията на чл.55 НК.Така е постъпил и първоинстанционния съд,като е определил на подсъдимия наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода.Наказанието е определено под минималния размер от три години лишаване от свобода,предвиден в нормата на чл.131а НК действаща към момента на извършеното деяние.Липсва основание да бъде намалено. Доводът ,че съдът неправилно е приложил закона в санкционната му част,с което е допуснал явна несправедливост на наказанието е неоснователен.Поддържа се,че вместо да приложи по-благоприятния закон по чл.58а НК в редакцията от 6 април 2010г. той е приложил чл.58а вр.с чл.55 НК в редакцията от 2009г. Действително към 12 април 2010г./постановяване на присъдата/, както и към 01.07.2010г./постановяване на въззивното решение/ е била в сила новата редакция на чл.58а,ал.1 НК/изм.ДВ,бр.27 от 27 април 2010г. в сила от 28 май 2010г./. Последната дава възможност за определяне на наказанието по друг механизъм,различен от този по реда на стария чл.58а препращащ към чл.55 НК.Съгласно новата разпоредба наказанието се определя по реда на чл. 54 НК,след което това наказание се намалява с една трета. За да се прецени доколко посоченият нов закон е по-благоприятен за подсъдимия следва да се изходи от обстоятелствата, при които е определено наказанието на осъдения.Видно от мотивите към присъдата/л.33/,наказанието на П. е определено при отегчаващи отговорността обстоятелства.Като такива са посочени начина и причините поради които е извършено престъплението , данните за личността на осъденото лице и многобройните му осъждания.Подсъдимият е осъждан 16 пъти за престъпления от общ характер/л.28-л.32 от дозн./.Деянието по настоящето дело е реализирано в дома на пострадалата,където влязъл за да извърши кражба.Виждайки,че е разкрит той побягнал,като първо избутал св.П.,а след това блъснал силно пострадалата,която излизала от кухнята.Възрастната жена паднала на пода,при което получила процесното травматично увреждане, квалифицирано като средна телесна повреда по чл.129 НК. При посочените фактически обстоятелства мотивирали съда за наказание при отегчаващи отговорността обстоятелства,наказанието по новата разпоредба на чл.58а,ал.1 НК следва да се определи в размер над средния такъв по чл.131а,ал.1 НК,а именно не по-малко от шест години лишаване от свобода.След редуциране с една трета,осъденият следва да търпи наказание в размер на четири години лишаване от свобода.Това следва от механизма на редукция-1/3 от 6г. е 2 г.,които се намаляват от определените 6 г. Видно е,че наказанието от 2г. и 6 м. определено при предходната редакция на чл.58а НК в сила до 6 април 2010г. е по-благоприятно от това,което следва да се определи по новия чл.58а НК. С оглед на изложеното, приложеният на основание чл.373,ал.2 НПК чл.58а НК вр.с чл.55 НК в редакцията на ДВ.бр.27 от 2009г. е по-благоприятен по смисъла на чл.2,ал.2 НК за осъдения П.,поради което възражението за нарушение на закона довело до явна несправедливост на наказанието е неоснователно. Съгласно чл.422,ал.1 т.5 НПК наказателното дело се възобновява,когато по присъди,решения и определения ,непроверени по касационен ред,са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1-3 НПК. При извършената проверка касационният състав не констатира основания за възобновяване на делото,поради което искането следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. С. П. за възобновяване на внохд № 287/2010г. по описа на Ловешкия окръжен съд и изменяване на постановеното решение № 82 от 01.07.2010г.с което е потвърдено наказанието от две години и шест месеца лишаване от свобода по присъда № 39 от 12 април 2010г. по нохд № 547/2010г. на Ловешкия районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: