Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * упълномощаване * представителна власт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

гр. София, 14.06.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Северина Толева, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 6274 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. К. против Решение № 173 от 19.06.2014 г. по в.гр.д.№ 400/14 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 133 от 06.02.2014 г. по гр.д.№ 267/13 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. М. К. срещу М. М. К. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.42, ал.2 ЗЗД- за установяване несъществуване на правоотношение между страните, произтичащо от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.01.2006 г., сключен с Н..акт № 79, том І, рег.№ 1221, дело № 33/ 2006 г. на нотариус Д. Д. с рег.№ 145 и район на действие РС- Велико Т., поради липса на представителна власт на пълномощника на продавача М. Г. П., тъй като даденото му пълномощно за сключване на договора не го е овластило да продаде имота за определена продажна цена, както и да договори такава, вместо което е постановено уважаване на така предявения иск. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за установяване несъществуване на договорното правоотношение между страните бъде отхвърлена.
Ответникът по касационната жалба- М. М. К. оспорва същата, като моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
С Определение № 68/ 30.01.2017 г. касационното обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречието му със задължителните указания, обективирани в т.1 от ТР № 5/ 2014 от 12.12.2016 г. по т.д.№ 5/ 2014 г. на ОСГТК по въпроса, обуславя ли липса на представителна власт по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД непосочването на конкретно цена в пълномощното за сключване на договор за покупко-продажба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да формира решаващия си правен извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на продажбено правоотношение между страните, въззивният съд е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.42, ал.2 ЗЗД и сключеният между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.01.2006 г. е недействителен поради липса на представителна власт на пълномощника, сключил договора от името на продавача, и липса на последващо потвърждаване от страна на последния. В тази връзка е съобразено, че според съдържанието на даденото в полза на М. Г. П. пълномощно, последният не е бил овластен да продаде собствения на ищеца имот било за определена продажна цена, било за договорена от него цена с купувача, и следователно пълномощното не обективира волята на упълномощителя за един от съществените елементи от фактическия състав на договора за покупко-продажба по смисъла на чл.183 ЗЗД, поради което сделката е в състояние на висяща недействителност съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД и не е породила правни последици предвид липсата на извършено потвърждаване от лицето, от чието име е бил сключен договора без представителна власт. Това произнасяне на въззивния съд по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос се намира в противоречие със задължителните указания, обективирани в т.1 от ТР № 5/ 2014 от 12.12.2016 г. по т.д.№ 5/ 2014 г. на ОСГТК, според които за упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, без да е нужно да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи и по-конкретно цена, на която да се сключи договора за покупко-продажба. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл.39, ал.1 ЗЗД.
С оглед така дадените задължителни указания относно обуславящия изхода на спора въпрос, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Договорът за покупко-продажба между страните не е недействителен на релевираното от ищеца основание по чл.42, ал.2 ЗЗД, тъй като от страна на продавача-ищец същият е бил сключен от пълномощник, разполагащ с представителна власт да определи цената по съгласие с купувача, след като пълномощното по никакъв начин не е ограничило свободата му на договаряне в това отношение. Мотивите за това разрешение са изложени подробно в ТР № 5/ 2014 от 12.12.2016 г. по т.д.№ 5/ 2014 г. на ОСГТК и не е необходимо да бъдат възпроизвеждани в настоящия съдебен акт.
Предвид изложените съображения, обжалваното въззивно решение на Великотърновския окръжен съд следва да бъде отменено като неправилно и вместо него- постановено касационно решение по съществото на спора, с което отрицателният установителен иск бъде отхвърлен.
Независимо от изхода на спора, доколкото от страна на касатора не е заявена претенция за разноски- както в касационната жалба, така и в съдебно заседание, с оглед диспозитивното начало в процеса такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ Решение № 173 от 19.06.2014 г. по в.гр.д.№ 400/14 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от М. М. К. срещу М. М. К. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.42, ал.2 ЗЗД- за установяване несъществуване на правоотношение между страните, произтичащо от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.01.2006 г., сключен с Н..акт № 79, том І, рег.№ 1221, дело № 33/ 2006 г. на нотариус Д. Д. с рег.№ 145 и район на действие РС- Велико Т., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ отрицателния установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.42, ал.2 ЗЗД, предявен от М. М. К. срещу М. М. К.- за установяване несъществуване на правоотношение между страните, произтичащо от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.01.2006 г., сключен с Н..акт № 79, том І, рег.№ 1221, дело № 33/ 2006 г. на нотариус Д. Д. с рег.№ 145 и район на действие РС- Велико Т., поради липса на представителна власт на пълномощника на продавача М. Г. П., тъй като даденото му пълномощно за сключване на договора не го е овластило да продаде имота за определена продажна цена, както и да договори такава.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: