Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 6 Р Е Ш Е Н И Е № 230 С.,07.11. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора Раева като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1630 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по обща касационна жалба на Пловдивската апелативна прокуратура, чрез прокурори при Пловдивската апелативна прокуратура, като представители на Прокуратурата на Република България и страна по чл. 10 З., против въззивно решение № 1394 от 27.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1162 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта му, с която като е потвърдено решение № 1389 от 08.08.2012 г. по гр.д. № 3088/201, г. на Пловдивския окръжен съд, ХV състав, са уважени предявените от Д. С. В. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ, искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З., за сумата от 50 000 лв. неимуществени вреди, сумите от 552,92 лв. и 20 000 лв. имуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение, ведно със законните последици – лихви и разноски. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – основания по чл. 281, т. 3 ГПК като въззивният съд не е обосновал извода си, че е необходимо съобразно принципа за справедливост, искът за обезщетение за претърпените неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. да бъде уважен за сумата от 50 000 лв. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че в присъдения размер обезщетението за неимуществени вреди е завишено и несъобразено с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба Д. С. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Б. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна. В съдебно заседание адв. Б. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а въззивното решение като правилно да бъде оставено в сила. Подробни съображения са изложени в писмена защита. С определение № 753 от 18.06.2013 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: По материалноправният въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД при определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, т. 2 З. има постановена съдебна практика от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 и сл. ГПК с решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г., ІІІ г. о.; решение № 439/14.12.2012 г. по гр. дело № 1730/2011 г., ІV г. о., решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр.д. № 574/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 391 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 201/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 335 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 296/2011 г. на ІІІ г.о. и др., която има задължителен характер. По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД е постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение по гр. дело 1273/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., също със задължителен характер. Според посочената по-горе задължителна съдебна практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Н. вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 З., от който произтича отговорността на държавата за вреди в посочената съдебна практика като критерии за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване; характера на престъплението по повдигнато обвинение; публичното му разгласяване и свързаните с това последици. С Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС в т. 11 се сочи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен във връзка с причинените болки и страдания. Даденото разрешение се възприема и от настоящия съдебен състав на ВКС, ІІІ г.о. При този отговор на правния въпрос по основателността на касационната жалба, съдът в настоящия състав намира следното: С въззивното решение в обжалваната му част е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на Д. С. В. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. сумата от 50 000 лв. неимуществени вреди и 20 552,92 лв. имуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което е бил оправдан. Съдът е приел, че в резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени срам и неудобство в професионален и личен план, в наложилото се напускане на работа, поради невъзможност да изпълнява служебните си задължения след отнемане на достъпа до класифицирана информация, в негативни преживявания от наложената забрана за напускане пределите на страната, в неудобства и срам в резултат на отнемане на разрешенията за носене на оръжия, в изпитаните напрежение, страх, липса на спокойствие, във влошено здравословно състояние, за репарацията на които е определил сумата от 50 000 лв., както и имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното дело в размер на 20 000 лв. и пътни разноски в размер на 552,92 лв., които вреди са в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение и воденото срещу В. наказателно производство, продължило около две години и половина. В. решение в частта му, с която на ищеца е присъдено обезщетение за причинените му имуществени вреди от незаконното обвинение, не е допуснато до касационен контрол и в тази част е влязло в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че в частта му, в която е допуснато до касационен контрол, въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, което налага решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 1 З.. Предварителното производство за извършено умишлено престъпление от общ характер е било образувано и на 25.06.2008 г. с постановление на военен следовател при Софийска Военно-окръжна прокуратура ищецът Д. В. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. с ал. 1 НК и му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2000 лв.”. Срещу него е внесен обвинителен акт и образувано НД № СП-27/2010 г. по описа на С. военен съд, който с присъда № СП 27/06.07.2010 г. го е признал за невинен. Присъдата е потвърдена с решение № СП-69/18.10.2010 г. на Военно апелативен съд на РБ по ВНОХД № СП 59/2010 г., което въззивно решение е влязло в сила след оттегляне на протеста от страна на прокуратурата пред касационната инстанция по НД № 729/2010 г. на ВКС. От показанията на разпитаните свидетели и изслушаната комплексна съдебно-медицинска експертиза е установено, че към момента на започване на наказателното преследване, ищецът е бил офицер със звание „подполковник” и е заемал висока длъжност – заместник началник отдел „Финанси” в поделение 22450-С.-Главен щаб на Сухопътните войски на РБ и се е ползвал с авторитет и уважение сред колегите си. В резултат на незаконното обвинение същият много се променил – бил притеснен и отчаян, изживял срам и неудобство в професионален и личен план, здравословното му състояние рязко се влошило – изпаднал в състояние на разстройство в адаптацията – тревожно депресивен синдром, което продължило през цялото времетраене на наказателното дело. От това му състояние се отключила проявата на артериална хипертония и тахикардия, което заболяване се е хронифицирало. Освен това от факта на повдигнатото обвинение той претърпял срив и в професионален план – наложило се да напусне работа, поради невъзможност да изпълнява служебните си задължения след отнемане на достъпа до класифицирана информация, имал негативни изживявания от наложената забрана да напуска пределите на страната, както и от отнемането на разрешенията за носене на оръжие. Съобразно изложеното по-горе обаче неправилно е определен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Наказателното производство за престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. с ал. 1 НК е продължило около две години и половина, през което време ищецът е имал повишено кръвно налягане и тахикардия, бил е притеснен, изнервен, понижило се е самочувствието му, бил е принуден да се пенсионира, което е спряло и кариерното му развитие. С оглед на това, а и при съобразяване тежестта на обвинението, приложената мярка за процесуална принуда/няма задържане под стража/ и продължителността на предварителното производство, следва да се приеме, че в случая за обезщетяването на ищеца са необходими 15 000 лв. Този размер в най-пълна степен съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда спрямо него. Настоящата инстанция намира, че тази сума справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение, тъй като предназначението за обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното наказателно преследване, които са установено по делото. По изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв. и същият да се отхвърли за сумата от 35 000 лв. като неоснователен, както и акцесорния иск за обезщетение за забава върху присъдените главници за разликата от 3 320, 83 лв. до 6 590,33 лв. и за разноски за разликата от 1760,19 лв. до 3 493 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1394 от 27.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1162 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта му, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Д. С. В. от [населено място], на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З., обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2011 г., до окончателното изплащане, обезщетение за забава върху присъдените главници за разликата от 3320, 83 лв. до 6 590,33 лв. и в частта му за разноските за разликата от 1760,19 лв. до 3 493 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. С. В. от [населено място] срещу Прокуратура на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З., за сумата от 35 000 лв., представляваща разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление, както и предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата от 3 269,50 лв., представляваща разликата над 3 320, 83 лв. до 6 590,33 лв., обезщетение за забава върху присъдените главници. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1394 от 27.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1162 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд в останалата му обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :