8 Р Е Ш Е Н И Е № 60132 Гр. София, 14 юли 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 445/2021 година по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК. Образувано е по искане на осъдения Р. М. Й. чрез договорния му защитник - адв. И. И. от САК, за възобновяване на н.о.х.д. № 128/2010 година по описа на РС Попово, отмяна на постановената по това дело присъда и оправдаването на осъдения от касационната инстанция по повдигнатите му обвинения по чл. 166 НК и чл. 174а, ал. 2 НК на основание постановеното от ЕСПЧ решение по дело „Й. срещу България“, с което е установено нарушение на чл. 11 от ЕКЗПЧОС. В условията на евентуалност се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния Поповски районен съд за произнасяне на нова присъда, съобразена с решението на ЕСПЧ. Претендира се още и осъждането на Прокуратурата на Република България да заплати както разноските в производството по възобновяване, така и тези, сторени в проведеното наказателно производство. В съдебно заседание осъденият Й., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител – адв. И., поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения и моли същото да бъде уважено. Прокурорът от ВКП изразява становище за частична основателност на искането. Сочи, че ЕСПЧ е обсъдил единствено фактите, включени в обстоятелствената част на обвинението по чл. 166 НК, но не и тези, свързани с обвинението по чл. 174а, ал. 2 НК, за което Й. е осъден. Счита, че решението на съда в Страсбург има съществено значение за наказателното производство по в.н.о.х.д. № 235/2010 година на ОС Търговище и н.о.х.д. № 128/2010 година на РС Попово във връзка с престъплението по чл. 166 НК, защото в него е прието, че понятията „политическа организация“ по смисъла на наказателния закон и „политическа партия“ по смисъла на Закона за политическите партии (ЗПП) са еквивалентни и след като гаранциите в охранителното производство по ЗПП са сработили и политическа партия „Мюсюлмански демократичен съюз“ не е била образувана, не е било необходимо да се провежда и наказателно производство. Върховният касационен съд, като провери данните по делото и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК е процесуално допустимо – направено е от легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 НПК – осъдения Р. Й., чрез процесуалния му представител – адв. И. и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Според писмото на Министерство на правосъдието, с което е изпратен официален препис на български език на решението на ЕСПЧ от 03.09.2020 година на Пето отделение по дело „Й. срещу България“ (жалба № 11157/11), то е станало окончателно съобразно чл. 44, § 2 от ЕКЗПЧОС на 03.12.2020 година, а искането е направено на 08.03.2021 година – в установения от закона шестмесечен срок. Разгледано по същество – искането е частично основателно по следните съображения: С присъда № 238/01.09.2010 година по н.о.х.д. № 128/2010 година на РС Попово Р. М. Й. бил признат за виновен в това, че през м. септември 2009 година в [населено място], [община], в съучастие като съизвършител с неговия брат А. М. Й. образувал политическа партия на религиозна основа „Мюсюлман-демократичен съюз“ и на основание чл. 166, вр. чл. 20, ал. 2 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година. Със същата присъда Р. Й. бил признат за виновен по чл. 174а, ал. 2 НК и осъден на шест месеца лишаване от свобода за това, че на 26.09.2009 година в [населено място], [община], като организатор, в нарушение на чл. 13, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, продължил да провежда прекратено със заповед № 902/26.09.2009 година на кмета на [община] митинг-събрание за учредяване на политическа партия „Мюсюлман-демократичен съюз“. По третото повдигнато пред съда обвинение по чл.325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 НК Р. М. Й. бил оправдан. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът определил общо наказание за двете престъпления в размер на 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено за срок от три години. Със същата присъда вторият подсъдим по делото - А. М. Й., бил признат за виновен по чл. 166, вр. чл. 20, ал. 2 НК и освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 НК с налагане на административно наказание и оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 НК. С решение № 146/22.10.2010 година по в.н.о.х.д. № 235/2010 година, Окръжен съд – Търговище изменил първоинстанционната присъда като преквалифицирал извършеното от Р. М. Й. и А. М. Й. от довършено престъпление по чл. 166, вр. чл. 20, ал. 2 НК в недовършен опит по чл. 166, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и потвърдил присъдата в останалата й част. С решение на ЕСПЧ от 3 септември 2020 година по дело „Й. срещу България“ (жалба № 11157/11), влязло в сила на 3 декември 2020 година, по това наказателно дело е установено нарушение на правото на свободно сдружаване по чл. 11 от ЕКЗПЧОС. За да достигне до това заключение, ЕСПЧ е анализирал фактите по наказателното производство срещу жалбоподателите Й., свързани с опита им да създадат политическа партия на религиозна основа в нарушение на чл. 166 НК, прилагайки критериите за допустимост на ограничаването на правото на сдружаване, установени с чл. 11, § 2 от ЕКЗПЧОС и по конкретно – дали наказателното производство е представлявало пропорционална мярка на преследваните легитимни цели (§ 64-69, §73 in fine). Акцентирал е, че в този конкретен случай са важни не тежестта на наложените наказания, а самият факт, че срещу жалбоподателите Й. са проведени наказателни производства, които са довели до установяването на вина и налагане на наказания. Посочил е, че постановяването на присъда е една от най-сериозните форми на намеса в правото на свобода на изразяване и в правото на свободно сдружаване, една от целите на което е защитата на мненията и свободата на изразяването им, особено по отношение на политическите партии (§75). ЕСПЧ е констатирал, че фактически жалбоподателите не са приключили процедурата по регистрация на политическата партия „Мюсюлман-демократичен съюз“ съгласно националното си законодателство, поради което е било невъзможно партията да съществува и да упражнява своята дейност. Затова Съдът е счел, че търсеният от властите резултат – да се осигури мирното съвместно съществуване на различните етнически и религиозни групи в България, е бил постижим чрез съществуващата процедура по регистрация на политическата партия - с отказа да бъде извършена такава, а така също и с възможността за последващото прекратяване на партията като противоконституционна с решение на Конституционния съд. В заключение ЕСПЧ е приел, че провеждането на наказателното производство срещу жалбоподателите за опит за създаване на политическа партия, довело до решение за признаването им за виновни и налагането на наказание, е представлявало особено сериозен отговор от страна на властите, който не е бил необходим в едно демократично общество и с него е нарушено правото им на свободно сдружаване по чл. 11 от Конвенцията (§76, §78). Внимателният преглед на мотивите на решението на ЕСПЧ сочи, че престъплението по чл. 174а, ал. 2 НК, за което Р. Й. също е бил признат за виновен и наказан, не е било предмет на обсъждане от ЕСПЧ, който се е занимал единствено с осъщественото от българската държава наказателно преследване както на искателя, така и на неговия брат – А. Й., за престъплението по чл. 166, вр. чл. 20, ал. 2 НК. При това положение двете кумулативно изискуеми предпоставки за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК – решение на ЕСПЧ, установяващо нарушение на ЕКЗПЧОС и същественото му значение за делото, са налице. Те обуславят необходимостта от възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 235/2010 година на ОС Търговище, по което е била проверена първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 128/2010 година на РС Попово и отмяна на постановеното решение № 146/22.10.2010 година, но единствено в частта, с която Р. Й. и А. Й. са били признати за виновни и наказани по чл. 166, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а по отношение на Р. Й. е приложен и чл. 23 НК. А. Й. е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 НПК, поради което не разполага с процесуална възможност сам да поиска възобновяване на наказателното производство (чл. 420, ал. 2 НПК), независимо че решението на ЕСПЧ се отнася и до неговото накърнено право на свободно сдружаване по чл. 11 ЕКЗПЧОС. Не е постъпило и искане от Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело във връзка с решението на ЕСПЧ. По аргумент от чл. 426, вр. чл. 347, ал. 2 НПК това не е пречка за служебна намеса на касационната инстанция и възобновяване на наказателното производство и по отношение на А. Й.. С института на възобновяването при установено нарушение от ЕСПЧ българската държава се е задължила в рамките на собствената си наказателнопроцесуална система сама да отстрани последиците от констатираното нарушение на ЕКЗПЧОС, за което държавата носи отговорност. Нормата на чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК обезпечава ефикасното прилагане на решенията на ЕСПЧ в националното законодателство, като има и възстановителен ефект - насочена е към възвръщане на правото (свободата), от които жалбоподателите са били лишени, в степен, в която това е обективно възможно при конкретно съществуващите факти. Това налага възобновяването на наказателното производство и по отношение на А. Й., тъй като наказателното преследване, чрез което е нарушено правото му по чл. 11 от Конвенцията, е за престъпление, осъществено в съучастие под формата на съизвършителство с Р. Й.. Подобно разрешение е в синхрон със съображенията, изложени в т. 4 на Тълкувателно решение № 5/21.05.2018 година по т.д. № 5/2017 година на ОСНК, според които при съучастие е необходим общ и единен наказателен процес за всички съучастници и това е неизбежна последица от същността на този институт на материалното право, при който от обективна и субективна страна е налице такава фактическа връзка, че поведението и отговорността на който и да е от съучастниците е невъзможно да бъде изяснено, без се изясни поведението и отговорността на останалите. Затова не се налага да се изчаква Главният прокурор, като единствено оправомощен в този случай да внесе предложение за възобновяване на наказателното дело и по отношение на жалбоподателя А. Й.. Не може да бъде удовлетворено искането на осъдения да бъде оправдан по чл. 166 НК на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК от ВКС. В производството по глава ХХХІІІ НПК касационната инстанция проверява наличието на основания за възобновяване и не може да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело, нито да приема за доказана друга фактология по делото, още повече да събира доказателства. В решението на ЕСПЧ не се съдържат явни индикации, че изначално, което и да е деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 166 НК според националното ни законодателство, нарушава чл. 11 от Конвенцията. Напротив – ограничаването на правото на свободно сдружаване чрез наказателно преследване по чл. 166 НК е преценено като законоустановено, обосновано от легитимни цели, но непропорционално в конкретния случай, поради наличието на друг, много по-щадящ механизъм, с който тези цели да се постигнат, поради което не е било необходимо в едно демократично общество. Във въззивното решение ОС Търговище много обстойно е разгледал в принципен план производството по регистрация на политическа партия по реда на Закона за политическите партии, но не се е съсредоточил върху анализа дали установените по делото факти са достатъчни и дали сочат на обективна съставомерност на обявената за престъпна деятелност на Р. и А. Й.. В доктрината (Стойнов, А., Наказателно право, Особена част, Престъпления против правата на гражданите, с. 257) изпълнителното деяние по образуване на политическа организация по чл. 166 НК се определя като дейност във връзка с координиране волята на множество лица с цел да бъде създадена политическа организация на религиозна основа, а престъплението е от категорията на формалните (на просто извършване). Това налага внимателно обсъждане на всички факти, а при необходимост – и събиране на допълнителни доказателства, за да се прецени от наказателноправен аспект дали деянието на Й. е съставомерно от обективна страна, включително и като опит към чл. 166 НК, доколко и кога такъв опит е възможен при формалните престъпления или пък се касае за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. По изложените съображения въззивното решение след възобновяването следва да се отмени в частта по отношение на преквалифицирането на престъплението по чл. 166, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 НК, по което е ангажирана наказателната отговорност на Р. и А. Й., а така също и за приложението на чл. 23, ал. 1 НК по отношение на осъдения Р. Й.. Претенцията на процесуалния представител на осъдения Р. Й. за разноски в наказателното производство не може да бъде удовлетворена. Процесуалният закон (чл. 189, чл. 190 НПК) не предвижда присъждането на разноски в полза подсъдимия или осъдения, дори когато той е оправдан, освен в случаите на наказателните производства, образувани по тъжба на пострадалия, какъвто настоящият не е. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА в.н.о.х.д № 235/2010 година по описа на Окръжен съд – Търговище ОТМЕНЯ решение № 146/22.10.2010 година по в.н.о.х.д. № 235/2010 година на ОС Търговище в частта, с която е изменена присъда № 238/01.09.2010 година, постановена по н.о.х.д. № 128/2010 година на РС Попово и деянията на Р. М. Й. и А. М. Й. са преквалифицирани от престъпление по чл. 166, вр. чл. 20, ал. 2 НК в такова по чл. 166, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1НК и в частта, с която е потвърдено приложението на чл. 23, ал. 1 НК по отношение на Р. М. Й.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Търговище от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.