Р Е Ш Е Н И Е № 50136 гр. София, 05.07.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова, в присъствието на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 582 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимата Г. А. Д. – адв. С. И., против въззивна присъда № 5/19.05.2022 г. на Апелативен съд – Варна, НО, II състав, постановена по ВНОХД № 97/2022 г., с което е била частично отменена присъда № 17/15.03.2022 г. на Окръжен съд - Варна по НОХД № 1119/2021 г. и постановена нова, като в останалата част е била потвърдена първоинстанционната присъда. В касационната жалба се релевират и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. В условията на алтернативност се иска отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания във връзка с приложението на закона. Основните оплаквания на жалбоподателя по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са във връзка с кредитирането на свидетелските показания на полицейските служители в частта за информацията, получена при оперативна беседа. Другото основно възражение е за допуснато съществено процесуално нарушение по повод приобщаването на наркотичните вещества като веществени доказателства по делото и доказателствената стойност на протоколите за доброволно предаване. Отделно от това се навеждат твърдения за превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. В касационната жалба бланкетно е посочено, че материалният закон е приложен неправилно, но по същество в изложението по тази точка от жалбата се оспорват фактическите положения, приети за установени от контролираните съдилища. По отношение на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 не са изложени аргументи по същество и в тази част жалбата е бланкетна. Подсъдимата и защитникът й не се явяват в с. з. пред ВКС. Постъпила е молба от адв. И., в която е изразено становище делото да бъде гледано в тяхно отсъствие, както и че се придържат изцяло към подадената касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като я намира за неоснователна. Посочва, че при постановяване на контролирания съдебен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, материалният закон е приложен правилно, а наложеното наказание – справедливо. В пледоарията си прокурорът излага аргументи в подкрепа на това, че правилно са кредитирани показанията, дадени от полицейските служители, както и че наркотичните вещества са надлежно приобщени по делото чрез протокол за доброволно предаване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 17/15.03.2022 г. Окръжен съд – Варна е признал подсъдимата Г. А. Д. за виновна в това, че на 29.12.2020 г. в [населено място], без надлежно разрешително, разпространила на Б. Т. Д. високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 2.72 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8.9 % на стойност 16.32 (шестнадесет лева и тридесет и две стотинки) лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, алт. 2 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева. Със същата присъда подсъдимата Д. е призната за невиновна и оправдана по обвинението да е извършила и престъпление по чл. 354а, ал. 1, алт. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски в размер на 47.70 (четиридесет и седем лева и седемдесет стотинки) лева, като последните са възложени на подсъдимата. Пред Апелативен съд – Варна е образувано ВНОХД № 97/2022 г. по въззивен протест на прокуратурата и въззивна жалба на защитника на подсъдимата. С атакуваната пред ВКС присъда № 5/19.05.2022 г. на Апелативен съд - Варна, НО, II състав, постановена по горепосоченото дело, въззивният съд е отменил частично присъда № 17/15.03.2022 г. на Окръжен съд - Варна по НОХД № 1119/2021 г. по отношение на оправдаването на подсъдимата Д. по чл. 354а, ал. 1, алт. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимата Д. за виновна в това, че на 29.12.2020 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с И. Б. Д., без надлежно разрешително, държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 26.26 гр. марихуана с 9.75 % съдържание на тетрахидроканабинол, на стойност 157.26 (сто петдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки) лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 й е наложил наказания лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата Д. е наложено най – тежкото от определените й наказания – лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в преклузивния 15 - дневен срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, но по същество е неоснователна. ВКС оценява доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, мотивирани с неправилно кредитиране показанията на полицейските служители, за неоснователни. В мотивите на предходните инстанции изрично е отчетено, че показанията на полицейските служители, съдържащи информация за установеното в хода на оперативните беседи, не могат да бъдат използвани при постановяване на съдебния акт и те не са ползвани в тази им част. Показанията на свидетелите К., С., Х. и Н. са кредитирани единствено в частта, с която се установява времето и мястото, където подсъдимата се е срещнала със свидетеля Б. Д., както и че при извършената проверка е била установена самоличността на лицата, присъствали на мястото, включително и за последвалото им отвеждане в районното управление. Съответно, контролираните съдилища са кредитирали единствено тази част от показанията на полицейските служители, които са съдържали информация за техните непосредствени възприятия, а не частта, в която преразказват информацията, с която са се сдобили по време на оперативната беседа. Настоящият съдебен състав не споделя и тезата, отразена в касационната жалба, че неправилно са кредитирани приложените по делото протоколи за доброволно предаване, с които са приобщени към доказателствената съвкупност високорисковите наркотични вещества - предмет на престъпленията в настоящото производство. И в доктрината, и в практиката на ВКС се приема неотклонно, че протоколът за доброволно предаване, въпреки че не е регламентиран изрично в процесуалния ни закон, е допустим начин за приобщаване на веществени доказателства към доказателствената съвкупност. Чрез него се постигат идентични доказателствени резултати с тези, обективирани в протоколите за обиск и изземване или претърсване и изземване. От съдържанието на протокола се извлича информация за мястото, времето и начина на откриване на конкретно веществено доказателство и лицето, на което то е предадено. Правната природа на протокола за доброволно предаване изключва изискването предаването на веществени доказателства (което винаги е по инициатива на лице, различно от разследващия орган) да е осъществено в рамките на воденото досъдебно производство, респективно след образуването му. Това действие, доколкото не е такова по разследване, може да бъде извършено и преди образуването на производството, ако то действително тогава е осъществено. В тази връзка, без съществено значение е маркираното от защитата обстоятелство, че протоколите за доброволно предаване са били изготвени преди образуване на досъдебното производство. Процесуалният закон не предвижда ред за съставяне на протокола за доброволно предаване, както не предвижда и изискване за предварителното разрешаване или последващо одобряване на това действие по съдебен ред. И това е така, защото доброволното предаване (за разлика от действията, ограничаващи права на гражданите, каквито са претърсване, изземване, личен обиск и други) е въпрос на упражнена лично и доброволно от лицето воля, при липса на елемент на принуда, винаги ограничаваща правата и свободите. В настоящия случай липсват данни, от които може да бъде установено, че предаването на наркотичните вещества от св. Д. и св. Д., обективирано в протоколите за доброволно предаване, е извършено против тяхната воля. По делото не се спори относно обстоятелствата в чия власт са били наркотичните вещества от момента на срещата на свидетелите с полицейските органи до отвеждането им в районното управление. Липсват съмнения относно принадлежността и идентичността на наркотичните вещества, приобщени по делото. Следователно не е налице пречка да бъдат кредитирани протоколите за доброволно предаване, с които са приобщени наркотичните вещества, предмет на настоящото производство. В касационната жалба е посочено, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в противоречиви изводи на въззивната инстанция в резултат на неправилен анализ на доказателствата. Неоснователно е поддържаното оплакване за допуснати от контролирания съд нарушения в аналитичната му дейност. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В настоящия случай Апелативен съд – Варна е оценил доказателствената съвкупност при спазване изискванията на НПК и не е допуснал нарушения на разпоредбите на чл. 13 и чл. 107 от НПК. Не се констатира да е нарушил и принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, закрепен в чл. 14 от НПК. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени източници, които съдът е оценил с оглед на тяхното действително съдържание. Поради изложените съображения ВКС намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липсват основания за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт поради наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В останалата част от касационната жалба подробно са изложени възражения, които касаят обосноваността на контролираните съдебни актове. Необосноваността не е сред касационните основания, изброени изчерпателно в чл. 348, ал. 1 от НПК, респективно доводите в тази насока, развити от защитата на подсъдимата, няма да бъдат обсъждани в настоящото производство. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наказанието е съобразено с ниската обществена опасност на подсъдимата, както и тази на самото деяние. Поради тази причина на подсъдимата Д. е наложено наказание в минималния размер на лишаването от свобода, предвид въведения специален минимум – две години. Наложената глоба е също съобразно предвидения минимум от пет хиляди лева и е съобразена с нейното семейно и имуществено състояние. В допълнение, съдът е отложил изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. Наложените наказания са съответни на извършеното и достатъчни за постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5/19.05.2022 г., постановена по ВНОХД № 97/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.