5 Р Е Ш Е Н И Е № 592 гр. София, 09.05.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря К. Павлова в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 2045 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искания на осъдените И. К. С. и М. К. К. за възобновяване на ВНОХД № 2349/2012 г. на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение №1003/20.08.2012 г., с което е била потвърдена присъда от 13.02.2012 г. по НОХД №12300/2011 г. на Софийския районен съд в наказателно осъдителната й част. С тази присъда подсъдимите И. К. С. и М. К. К. са били признати за виновни в това, че на 24.05.2010 г., около 23,30 ч., в гр.С., от строителен обект на [улица], № 17, в съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи - медни намотки от електрожен на обща стойност 160 лв., от владението на Р. С. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК (за С.) и вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” (за К.), вр. с чл. 54 от НК на И. С. е било наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, а на М. К. - 3 години лишаване от свобода, като е постановено изтърпяването им при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 59 ал. 1 от НК е било приспаднато задържането на подсъдимия С. за срок от 24 часа, а на К. предварителното му задържане за периода 08.03.3011 г. - 13.02.2012 г. И двамата подсъдими са били частично оправдани по обвинението престъплението да е извършено чрез разрушаване на прегради за защита на имот. С присъдата са били отхвърлени предявените срещу подсъдимите граждански искове. В тяхна тежест съдът е присъдил заплащане на разноските по делото. С въззивното решение присъдата е била потвърдена в наказателно осъдителната й част, а в гражданската същата е била отменена и производствотопо гражданския иск е било прекратено. В саморъчно изготвените от двамата осъдени искания, поддържани в с. з. лично и чрез служебните им защитници, са изложени немотивирани оплаквания за допуснати съществени процесуални грешки и несправедливост на наложените им наказания. В допълнително писмено изложение, представено от защитника на осъдения К., както и в писмени бележки на защитника на осъдения С., са изтъкнати доводи за ограничаване правото на защита, мотивирани с неспазване на изискванията по чл. 107 ал. 5, чл. 305, ал. 3 и чл. 339 ал. 2 от НПК. Застъпено е и твърдение за неправилно конституиране на гражданския ищец, с което е било утежнено процесуалното положение на двамата осъдени. На тази основа е направено искане за отмяна на въззивното решение и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, а алтернативно – за намаляване на наложените им наказания. Прокурорът от ВКП намира исканията за възобновяване за неоснователни. В последната си дума осъдените молят делото да се върне за ново разглеждане или да се намалят наложените им наказания. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Депозираните искания за възобновяване са допустими, тъй като се вместват в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледани по същество обаче, те са НЕОСНОВАТЕЛНИ, предвид следните съображения: Липсва основание да се счита, че правото на защита на осъдените е било нарушено поради неспазване на чл. 107 ал. 5, чл. 305, ал. 3 и чл. 339 ал. 2 от НПК по повод правилното изясняване на въпросите за авторството, мястото и начина на извършване на деянието, както и необсъждане на възраженията на защитата, направени в тази връзка пред въззивната инстанция. За да приеме, че двамата подсъдими са извършители на кражбата на медните намотки от електрожен, отнети от неохраняемия строителен обект, стопанисван от св. П., първоинстанционният съд, последван от въззивния, е извършил не селективна, а комплексна оценка на доказателствена съвкупност. Като цяло тя е била непротиворечива, вкл. подсъдимите не са оспорвали, че след полунощ, заедно с лицето К. са натоварили пликовете с кабели на таксиметров автомобил с намерението да ги предадат на вторични суровини и точно пред такъв пункт са били спряни за проверка от полицейските служители – св. К., А. и П. (като в тази част очевидно са били ценени показанията им, дадени на ДП, прочетени и приобщени по надлежен процесуален начин). Установено е, че след това К. е подписал протокол за доброволното им предаване, както и е завел полицаите до обекта, откъдето вещите са били отнети, възприето и от поемните лица - св. Б. и П.. Единственото различие в доказателствената основа са били твърденията на подсъдимите, че те не са прониквали в обекта, а само са изчаквали К., който сам пренесъл вещите до мястото на срещата им. В тази връзка обясненията им са били отчетени като недостоверни, като изложените от съдилищата аргументи, макар и кратки, са убедителни и ВКС ги възприема без да е нужно да ги преповтаря. Комплексната и логическа оценка на установените данни правилно са обусловили извода за авторството на деянието, поради което и отсъства нарушение по чл. 303 от НПК. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимите за престъплението, в което са били обвинени и частичното им оправдаване относно разрушаването на входната врата на строителния обект. Неоснователни са възраженията, че с отмяната на присъдата в отхвърлителната й гражданска част и прекратяване на производството по гражданския иск (касаещ имуществени вреди във връзка с разбиване на входната врата, което е извън обхвата на обвинението и осъждането), постановено от въззивната инстанция, е било утежнено процесуалното положение на двамата подсъдими. Всъщност, с промяната, която е в съгласие с правомощието на въззивния съд по чл. 337 ал. 3 от НПК да се произнася по гражданския иск, положението им е облекчено. Що се касае до присъдените разноски, то видно е и от мотивите на първоинстанционния съд, че те обхващат само тези за обвинението, по което са били признати за виновни. Липсва основание за ревизия на наложените на подсъдимите наказания за престъпление чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК (за С.) и вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” (за К.), за което е предвиден минимум от 2 години лишаване от свобода. При отмерването им – за И. С. 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, а за М. К. - 3 години лишаване от свобода, са били съобразени по тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК, като е бил установен превес на смекчаващите такива, вкл. са били отчетени ниската стойност на отнетите вещи, частичните признания на подсъдимите и наркотичната им зависимост. Разликата в наказателната им отговорност е мотивирана с броя на осъжданията им извън включените в квалификацията за опасен рецидив. Не се твърдят, а и не се установяват други обстоятелства със смекчаващ характер, които да налагат намаляване на наложените наказания. При изложените съображения ВКС намира, че исканията за възобновяване на осъдените С. и К. следва да се оставят без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените И. К. С. и М. К. К. за възобновяване на ВНОХД № 2349/2012 г. на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение №1003/20.08.2012 г. за проверка на присъда от 13.02.2012 г. по НОХД №12300/2011 г. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.