Р Е Ш Е Н И Е № 526 София, 11.06.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 08 юни две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1032 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 1256 от 11.11.2009г., по касационна жалба на М. М. М. и Б. М. С. е допуснато касационно обжалване на решение от 02.04.2009г., постановено по в.гр.д. № 249/2008г. на Ловешки окръжен съд, с което е обезсилено решение № 22/18.04.2008г, постановено по гр.д. № 580/2007г. на Тетевенски РС и вместо това е прекратено производството поради недопустимост на иска, предявен от касаторите да се признае за установено, че наследодателят им М. М. Ц. преди образуване на ТКЗС е притежавал имот в м. “Л” в землището на гр. Я. област с площ 7,550 дка, от който им е възстановен имот с площ 6,888 дка, заснет с № 0* по КВС, като част от същия имот е възстановен в собственост на ответника С. Т. С. в очертанията на имот № 0* в която част попада къщата и сайванта, като лицевата част на неговия е с 77 л.м., а следвало да бъде с площ 72,5 л.м. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това че е отказано правосъдие, за допуснати процесуални нарушения, защото е прието заключение на вещото лице без да е изпълнена цялата поставена задача и за необоснованост, защото съдът не е съобразил събраните доказателства. Ответникът по касация С. Т. С. оспорва основателността на жалбата, като счита, че действителната граница между двата имота се определя от договора за замяна между наследодателите на страните, сключен на 01.09.1940г. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд - Ловеч, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск може да се квалифицира като такъв по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, но обстоятелствата в исковата молба и петитума сочат на спор за граница между два съседни имота, очертани с КВС, който следва да се разреши по административен ред, съобразно процедурата, предвидена в чл. 18д от ППЗСПЗЗ. На ищеца е възстановена с решение № 81/28.07.1999г.в съществуващи реални граници нива от 6,888 дка, съставляваща имот 14 от масив 66, а на ответника с решение № 81/30.10.2001г.е възстановен имот 101 от масив 66 и имот 104 в същия масив. И двете страни са представили писмени договори от 1936, 1940, 1945 г. за придобиване на недвижимите имоти. Между представените договори е и този за замяна между наследодателите на страните от 01.09.1940г., касаещ размяна на места с цел осигуряване на излаз към пътя. От назначените СТЕ не се разбира кой договор за кое место се отнася и каква конфигурация са имали имотите след замяната съобразно уговорките в нея. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК е за реда, по който следва да се разгледа този спор и за правната квалификация. Спорът между страните касае границите на съседните имоти, очертани с КВС и възстановени с влезли в сила решения на ОСЗГ. Ищците предявяват иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като искат да установят границата на имота към момента на образуване на ТКЗС, която да съвпада с границата по картата на възстановената собственост.. Когато спорът се развива в рамките на процедурата по одобряване на картата на възстановената собственост, той се разрешава по административен ред, уреден в чл. 18д от ППЗСПЗЗ. След приемане на картата на възстановената собственост допуснатите явни фактически грешки се отстраняват по реда на ЗКИР, съгласно чл. 19, ал.6 и чл. 37е, ал.8 от ЗСПЗЗ и пар.6, ал. 8 от ПЗР на ЗКИР.. Следователно ако е приключила процедурата по одобряване на КВС, спорът между страните за правилното местонахождение на имотната граница следва да се реши по реда на чл. 53 от ЗКИР, - по административен ред по ал.1, или чрез иск по ал.2 от ЗКИР, решението по който е основание за изменение на КВС По същество това означава разрешаване са спора за материално право към релевантния момент за възстановяване на собствеността – образуване на ТКЗС, тъй като картата на възстановената собственост в частта й за възстановените имоти в съществуващи реални граници следва да отразява границите към посочения минал момент. Така на практика спорът за материалното право на собственост върху земеделски земи с оглед правилното им заснемане в КВС означава установяване на това право към момента на колективизацията, какъвто е предмета на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Този спор не може да се разреши в административното производство, защото в него не участват спорещите страни и не се разрешават спорове за собственост. Спорът къде да мине границата между два земеделски имота е свързан със спор за собственост на терен, който е заключен между действителната и твърдяната граница. За да бъде уважен такъв иск, този спорен терен трябва да бъде индивидуализиран още в исковата молба, което не е сторено по настоящото дело и за него да бъде доказано правото на собственост с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени средства. По делото е останало неизяснено кое писмено доказателство се отнася за спорната площ и как тя изглежда съобразно отразеното в него, като в тази посока експертизите са непълни, защото са се занимавали само с това от къде сега минава границата на место – въпрос, който е неотносим към спора. Относими към спора са реално съществуващите огради и други топографски елементи на терена, които са основание за възстановяване на собствеността в реални граници, но те следва да се съотнесът и към документите, установяващи правото на възстановяване на собствеността, защото основния въпрос е дали наследодателят на ищците е бил собственик на спорната площ, заключена между заснетата и твърдяна граница. По изложените съображения, възивното решение, с което искът при така формулираният петитум е приет за недопустим е неправилно, като противоречащо на материалния закон и на процесуалните правила, поради което следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 02.04.2009г., постановено по в.гр.д. № 249/2008г. на Ловешки окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: