Ключови фрази
Неустойка * електроенергия * договор за продажба * неимуществени вреди * тълкуване на договор * връчване на представител

РЕШЕНИЕ
№ 266


София, 17. декември 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2046 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 419/20.02.2019 г. на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2765/2018, с което е отменено частично решението от 22.02.2018 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 12943/15, като е уважен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12.000 лева, причинени от неправомерно спиране на електрозахранването на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и е отхвърлен иска за заплащане на неустойка по чл. 92 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос от кога започва да тече срокът за въззивно обжалване на съдебното решение, от първото му връчване на страната или от последващото връчване на упълномощения адвокат или назначения служебен защитник и по материалноправните въпроси за възможността съдът да тълкува клаузи в общи условия, без да съобрази задължителното произнасяне на органа (ДКЕВР), който ги е одобрил (по отношение на клаузата за неустойка по чл. 30, ал. 1 от Общите условия на ЧЕЗ); налице ли е неизпълнение на задължението по договор, когато кредиторът е приел плащането на различно основание (за съдебни разноски вместо за дължимата цена на потребена ел. енергия); за правото на електроснабдителното дружество да преустанови електрозахранването, когато вземането е оспорено, включително по съдебен ред; както и дължи ли се обезщетение за вреди при наличието на неизправност на двете страни по договора в различни моменти.
По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че срокът за въззивно обжалване на съдебното решение започва да тече от връчването му на страната или упълномощения адвокат или назначения служебен защитник, тъй като съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК връчването на представител се смята за лично връчване. Последващи връчвания, независимо от това, кой е получателят: същото лице, страната, същият или друг представител, е без правно значение. От последващото връчване нов срок за обжалване не започва да тече.
По повдигнатите материалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че:
Клаузите в общите условия са клаузи на договор и те подлежат на тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД. Одобряването на общите условия от държавен орган не променя техния договорен характер. Тяхната обвързваща сила следва от предложението и приемането им от страните по договора. Що се отнася до неустойката по чл. 30 от Общите условия, съгласно приетото в Решение № 37/28.02.2017 по гр.д. № 50235/2016, ВКС, IV ГО, тя се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя (напр. повреди, причинени от трети лица, природни явления и др.), тъй като само в такива случи съществува необходимостта електроснабдителят да бъде уведомен от потребителя за отсъствието на електроподаване. Когато електроподаването е спряно по волята на електроснабдителя, той знае това и ако спирането е противоправно обезщетение за действително претърпените вреди се дължи на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление. Само при такова спиране по волята на електроснабдителя правно значение може да има последваща неизправност на потребителя. В хипотезата на дължима неустойка, последваща неизправност на потребителя е невъзможна (вж. също Решение № 366/30.12.015, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 2874/2015).
Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ (изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) електроснабдителното дружество има право да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Същото правило е възпроизведено и в чл. 42, ал. 1 от обвързващите страните общи условия (одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007, изм. и доп. с Решение № ОУ-03/26.04.2010). В чл. 43 на тези условия е уредено правото на потребителя да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсването, като възражението спира прекъсването на снабдяването с електрическа енергия до приключване на проверката; както и заявление за разсрочване на плащането, като при подписването на споразумителен протокол за това, продавачът няма право да прекъсва снабдяването с електрическа енергия за сумите, за които е договорено разсрочването.
Правният извод от съществуващите законова и договорна уредби е, че правомерно е временното преустановяване на електроподаването, когато потребителят е в неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всяка дължима сума във връзка със снабдяването с електрическа енергия. То е неправомерно, когато липсва задължение, както и докато се разглежда подаденото от потребителя възражение относно срока и основанието за прекъсването и за срока на разсроченото изплащане на задължението.
Електроснабдителното дружество има право временно да преустанови електрозахранването във всички, освен в посочените два, случаи на неизправност на потребителя, включително когато вземането е оспорено. Ако вземането е оспорено с иск, съдът може да забрани временното преустановяване на електроподаването или да постанови неговото възобновяване, като мярка за обезпечение на предявения иск.
Съгласно 66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо, но ако той се съгласи и приеме частично плащане, съгласно т. 1. ТР № 3/27.03.2019, ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 3/2017, ако извършеното плащане не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата по едно вземане, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата, съгласно чл.76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът обаче може да приеме плащането в погашение първо на главницата или първо на лихвите – в такъв случай погасителният ефект на плащането настъпва, както кредиторът се е съгласил. Той може и впоследствие, след като вече е приел плащането, да се съгласи то да бъде отнесено в погашение първо на главница или първо на лихвите – в такъв случай погасителният ефект на плащането се променя, както кредиторът се е съгласил впоследствие.
Вземането за цена на консумираната електроенергия е едно, независимо от това дали включва като свои елементи лихви поради изпадането на потребителя в забава, или включва и разноски в резултат на предявяването му в заповедно производство, неоснователното му съдебно оспорване и принудително изпълнение. Правото на електроснабдителното дружество временно да преустанови електрозахранването не се засяга от неговото съгласие отделните елементи на вземането за цена на консумираната електроенергия да бъде погасено в различна от посочената в закона поредност.
Съгласно чл. 63 ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин, като задълженията трябва да бъдат изпълнени с грижата на добър стопанин (освен в случаите, в които законът изисква друга грижа). Всяка от страните носи негативните последици от нейната недобросъвестност, от неточното изпълнение (във времево, количествено или качествено отношение), както и от неполагането на дължимата грижа.
Длъжникът се освобождава от последиците на забавата, когато кредиторът се постави в забава (чл. 95 ЗЗД), като неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, а когато длъжникът има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение (чл. 90 ЗЗД), той може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето, също и когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.
При наличието на неизправност на двете страни по договора в различни моменти, според обстоятелствата, обезщетение може да дължи всяка от страните за различни периоди от време, обезщетение да дължи само едната страна, а ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност съгласно чл. 83 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за продажба на електроенергия по открита партида на апартамент № 3, като с протокол от 15.01.2012 г. са се споразумели, че за периода от 14.01.2011 г. до 15.11.2011 г. ищецът има задължения към дружеството за консумирана и незаплатена електрическа енергия по договор за продажба в размер на главница 645,80 лв., ведно с дължимата върху тази сума лихва. С влязло в сила решение е отхвърлен искът срещу ищеца по чл. 422 ГПК за сумата от 146,12 лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия за периода от 01.01.2007 г. до 27.07.2007 г. и за сумата от 19,46 лв. мораторна лихва за периода от 22.02.2007 г. до 27.07.2007 г., поради извършено плащане на тези суми в хода на производството (заплатени на 11.06.2009 г. по сметката на ЧЕЗ), както и е прието за установено между страните, че ищецът дължи на дружеството сумата от 22,79 лв. изтекла законна лихва върху вземането в размер на 146,12 лв. за периода от подаване на заявлението на 23.05.2008 г. до окончателно изплащане на вземането на 11.06.2009 г. Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, е установено, че задълженията на стойност 410,82 лв. и неустойки в размер на 12,28 лв., по издадените 7 броя фактури за периода от 16.03.2012 г. до 23.08.2012 г. не са били заплатени (вкл. понастоящем), като вещото лице е установило, че с постъпилата сума 165,58 лв. (на 11.06.2009 г.) при дружеството са погасени съдебни разноски, като след постановяване на решението по гр. д. № 45713/2008 г. на СРС, 69 с-в, е извършено преразнасяне и са сторнирани съдебните разноски, осчетоводени са фактурите, като погасяването им е извършено на 19.04.2013 г. Вещото лице е установило, че практически към 28.08.2012 г. ищецът не е имал задължение към дружеството за сумата от 165,58 лв., като към 19.04.2013 г. претенцията за плащане на ищеца е отпаднала, поради извършена счетоводна операция за пренасочване на плащането към друг дълг. От показанията на разпитаните по делото свидетели е прието, че действително в дома на ищеца, където имало лаборатория с уреди за измерване, поялници и др., е нямало ток, вследствие на което той е изпаднал в стресово състояние и депресия, като че ли бил изхвърлен от обществото, бил отритнат и лишен от възможност да работи, започнал да иска заеми от време на време; посещавал дома на приятели, за да работи, от което се чувствал дискомфортно, от тази неадекватна ситуация, като включително не можел да се изпере, не можел да си сготви, нямал хладилник. Прието е, че макар да се сочи наличие на влошено здравословно състояние, ищецът не е представил съответни медицински доказателства. Въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск за заплащане на неустойка по чл. 30, ал. 1 от общите условия за отговорността на продавача при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача, съгласно които е предвидено, че в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия“. Изложени са съображения, че посочената клауза не обуславя ангажиране на отговорност на дружеството при всички случаи на спиране на електрозахранване, тъй като с нея страните са предвидили отнапред определена по размер отговорност за продавача на електричество само в хипотезите, когато въпреки подаден сигнал за преустановено захранване, доставчикът не може да отстрани причините за липсата на услугата и тази уговорката в общите условия е насочена към гарантиране на правото на потребителя да има постоянна доставка на електрическа енергия, като дружеството следва да гарантира своевременно преодоляването на всякакви повреди или пречки за електроснабдяването. Когато обаче се касае до преустановяване на подаването на електроенергия по инициатива на самия доставчик (в настоящият казус, като санкция на твърдяно неправомерно поведение на потребител), в случай, че това негово поведение само по себе си е неправомерно, отговорността на дружеството следва да се ангажира по общия ред за установяване на вреди – чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
Като частично основателен въззивният съд е уважил иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на претърпените от ищеца неимуществени вреди, тъй е доказано неправомерното поведение на ответното дружество, като е преустановило подаването на електричество към имота на ищеца (на 28.08.2012 г.), за което ищецът с възражение и е оспорил дължимостта на претенцията на доставчика (образувано е гр.д. № 48154/2012 г., СРС), поради което е прието, че санкцията „прекъсване на електрозахранването“ по чл. 123, ал. 1 ЗЕ е била наложена в нарушение на закона при оспорено от потребителя парично вземане. Прието е, че към датата на прекъсване на електрозахранването ответното дружество е претендирало като незаплатени суми и тези, чиято дължимост е отречена с влязлото в сила решение по гр. д. № 45713/2008 г. на СРС. Съдът е счел, че следва да се държи сметка за това, че ответникът е изменял размера на дължимите суми (извършвани са сторнирания със задна дата, видно от ССЕ), като така ищецът не е имал яснота относно претендираното вземане. Отделно от това е претендирано плащане на суми, които са включвали и съдебни разноски по дела, съставляващи вземания, за които доставчикът няма право да прекъсва електрозахранването. Предвид изложеното, е прието, че ответното дружество не е имало право да преустанови доставката (респ. е следвало да я възстанови), поради което е прието за установено неправомерно поведение, от което ищецът е претърпял неимуществени вреди в пряка причинна връзка и съгласно Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС (за отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие), може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая е прието, че за исковия период от 11.10.2012 г. до 10.10.2015 г. ищецът е бил лишен неправомерно от доставка на електрическа енергия и обезвреда се дължи от момента на проявяване на неправомерното поведение на ответното дружество (28.08.2012 г.) до възстановяване на електрозахранването (което все още няма данни да е настъпило). От разпитаните по делото свидетели съдът е приел за доказано, че потребителят е претърпял редица ежедневни затруднения и ограничения от битов характер, чувствал се е некомфортно, преживял е ситуацията с негативни психически ефекти, като липсват твърдения, че в резултат на преустановяване на електроенергията е влошено здравословно състояние на ищеца, за което липсват и надлежни медицински документи. Предвид изложеното, въззивният съд е счел, че обезщетение на неимуществени вреди в размер на 12.000 лв. за периода от три години справедливо би обезщетило ищеца за негативните преживявания, ведно с лихва от датата на исковата молба.
Правилно въззивният съд е приел, че въззивната жалба срещу решението от 22.02.2018 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 12943/15 е допустима, тъй като решението не е надлежно връчено на упълномощения по делото адвокат на ищеца. Констатацията на връчителя от 28.02.2018 г., че адв. Д. не е намерена на адреса на кантората не удостоверява връчване, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 51, ал. 2 ГПК за залепване на уведомление, когато в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението. При липсата на връчване на адвокат, правилно въззивният съд е приел, че единственото надлежно връчване на решението е лично на страната на 23.03.2018 г., от когато започва да тече срокът за неговото обжалване, който (срок), предвид включените в него празнични и почивни дни, не е изтекъл до 10.04.2018 г., когато е подадена въззивната жалба.
Също правилно съдът е приел, че предявените искове са за заплащане на неустойка по чл. 92 ЗЗД и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправомерно спиране на електрозахранването на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, като предявеният иск за неустойка е неоснователен, тъй като неустойката по чл. 30 от Общите условия е уговорена между страните при невъзстановяване в срок на електроподаването, когато то е прекъснато не по волята на електроснабдителя. Предмет на делото са последиците от временното преустановяване на електроподаването по волята на електоснабдителя поради претендирано неизпълнение на задължението на потребителя за своевременно заплащане на дължима сума във връзка с електроснабдяването.
В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че към 28.08.2012 г. ищецът не е имал задължение към дружеството за сумата от 165,58 лв., тъй като към 19.04.2013 г. претенцията за плащане от ищеца е отпаднала, поради извършена счетоводна операция за пренасочване на плащането към друг дълг. Както е посочено по-горе, вземането за цена е едно, независимо от това колко и какви елементи съдържа то. Приемането на частично плащане е право на кредитора и ако той се е съгласил, макар и в последствие, отделен елемент на вземането за цена на консумираната електроенергия – главницата да бъде погасено в различна от посочената в закона поредност – преди разноските, това не може да засегне, нито занапред нито с обратна сила правото му да преустанови електроподаването. Също в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че оспорването на задължението от потребителя с възражение, довело до образувано е гр.д. № 48154/2012 г., СРС, препятства възможността доставчикът да преустанови временно електороподаването. Както е посочено по-горе оспорването на вземането за цена на консумирана електроенергия, дори и пред съд, не лишава доставчика от правото да преустанови временно електороподаването. Доставчикът не може да упражни това свое право само ако липсва задължение, както и докато се разглежда подаденото от потребителя възражение относно срока и основанието за прекъсването, както и за срока на разсроченото изплащане на задължението. Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, е установено, че задълженията на стойност 410,82 лв. и неустойки в размер на 12,28 лв., по издадените 7 броя фактури за периода от 16.03.2012 г. до 23.08.2012 г. не са били заплатени (вкл. понастоящем). За доставчика би възникнала пречка да преустанови временно електороподаването само ако е подадено възражение от потребителя и само за времето за неговото разглеждане от доставчика.
Видно от изложеното обжалваното решение, в уважителната част, е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – разгледани от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че наред с по-старите задължения (напр. това за сумата от 165,58 лева, която в последствие е отнесена в погашение за главницата, но остава непогасено задължението за разноски), към 28.08.2012 г. ищецът е дължал на ответника и сумата 410,82 лева цена на потребена електоенергия и неустойки в размер на 12,28 лева по издадени 7 броя фактури за периода от 16.03.2012 до 23.08.2012 г., които не са заплатени и до приключване на съдебното дирене във въззивната инстация. Тази неизправност на длъжника овластява кредитора да преустанови временно електороподаването докато съществуващите задължения не бъдат погасени напълно.
Временното преустановяване на електороподаването е правомерно и когато доставчикът претендира по-голяма сума за плащане, а действителният размер на задължението е по-малък, стига действително дължимата сума да не е незначителна в сравнение с претендираната.
Видно от изложеното на 28.08.2012 г. ответникът е упражнил правомерно правото си да преустанови временно електороподаването на ищеца до края на исковия период – 10.10.2015 г.
Въззивното решение е правилно в отхвърлителната част, поради което в тази част следва да бъде оставено в сила; и неправилно в уважителната част, поради което в тази част, както и в частта за разноските то следва да бъде отменено, като предявеният иск за обезщетение следва да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на разноски за всички инстанции
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 419/20.02.2019 г. на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2765/2018 в отхвърлителната част.
ОТМЕНЯ решение № 419/20.02.2019 г. на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2765/2018 в уважителната част, както и в частта за разноските;
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д. Н. Д. срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, С. за сумата 12.000 лева обезщетение за неимуществени вреди от неправомерното временно преустановяване на електороподаването в периода от 28.08.2012 до 10.10.2015 година на основание на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, С. сумата 1.880 лева разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.