О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1129 София, 23.11.2023 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 1440/2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на Г. Г. С., срещу определение № 6494 от 26.05.2023 г. по ч.гр.д. № 4385/2023 г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е потвърдил определение № 20080120 от 20.02.2023 г. по гр.д. № 62242/2019 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото спрямо първоначалния ответник „Банка ДСК“ АД, [населено място]. За да постанови този резултат, съставът е приел, съобразно твърденията в исковата молба, за надлежен ответник „ОТП Факторинг България“ ЕАД, конституиран като трето лице – помагач на страната на първоначално сочения за ответник „Банка ДСК“ АД, отхвърляйки като неоснователни доводите за настъпило правоприемство между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „Банка ДСК“ АД. Този извод е обоснован с действащите норми от ТЗ за преобразуване на търговски дружества, в случая чрез вливане, приемайки, че вливането имало конститутивно действие от деня на вписването му в Търговския регистър – чл. 263ж ТЗ, като към момента на постановяване на определението, същото не било вписано. Посочил, че дори и да се приеме за настъпило твърдяното вливане, то не водело до липса на процесуална легитимация на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, доколкото по силата на чл. 227 ГПК производството по делото щяло да продължи с участието на правоприемника. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулиран е въпросът: “1. Задължен ли е съда да се произнесе съобразно фактите, установими към момента на произнасянето си със съдебния акт - в случая определение в закрито заседание по частна жалба? Може ли да обоснове определението си на факт, който към този момент съществува, като приеме, че не съществува?“ Сочи, че са налице основанията за допускане на касационното производство, установени в чл.280, ал.1, т. 1 ГПК с оглед твърдяно противоречие с решение № 253/ 18.01.2013г. по гр. д. № 295/ 2012г. на ВКС и решение 155/22.04.2016г. по т. д. № 2575/2014г. ВКС – I т.о. Алтернативно поддържа очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК на обжалвания акт. В обосноваване за защитната си теза частният касатор поддържа, че неправилно съдът е приел, че към датата на постановяване на определението – 26.05.2023 г., вливането на „ОТП Факторинг България“ ЕАД в „Банка ДСК“ АД не е било вписано. Посочва, че същото е вписано в Търговския регистър на 25.05.2023 г., поради което съдът е следвало да го съобрази на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Настоящият състав намира за осъществени предпоставките за допускане до касационно обжалване на определението на СГС във връзка с формулирания от касатора въпрос относно задължението на съда да се произнесе по фактите, установими към момента на произнасянето си в закрито заседание. Обосновано се явява и допълнително поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед приложената от частния касатор практика на ВКС. В цитираните решения се приема, че съдът дължи преценка досежно всички обстоятелства, включително и материално правната легитимация на страната, не към момента на предявяване на иска, а към момента на приключване на устните състезания. Преценено към спецификата на частните производства, които се развиват в закрити заседания без провеждане на устни състезания, следва да се приеме, че съдът дължи преценка за всички релевантни факти и обстоятелства към момента на постановяване на своето определение. Приемайки обратното, съставът на Софийски градски съд се е отклонил от практиката на ВКС, споделяна от настоящия състав, което обуславя допускане на обжалвания му акт до касационен контрол. По същество частната касационна жалба е основателна. Приемството в процеса е заместване на една от страните по висящ спор с друга страна, която продължава процеса, като е обвързана от положението, в което той се е намирал към деня на заместването. Според това, дали зависи, или не, от волята на приемника и на страните, процесуалното приемство е законно /чл. 227 ГПК/ или доброволно /чл. 226 ГПК/. Законното приемство в процеса е налице в случаите, когато страната загубва своята процесуална правоспособност, както и когато с държавен акт спорното право се прехвърля на друго лице. Един от случаите, когато процесуалната правоспособност се загубва от търговско дружество, е при преобразуването му чрез вливане. При преобразуване чрез вливане на търговски дружества цялото имущество на едно или повече търговски дружества /преобразуващи се дружества/ преминава към едно съществуващо дружество /приемащо дружество/, което става техен правоприемник /чл. 262 ТЗ/, като преобразуването има действие от деня на вписването в търговския регистър /чл. 263ж, ал. 1 ТЗ/, освен ако страните не предвидят друго в договора /чл. 263ж, ал. 2 ТЗ/. Заместването в процесуалното правоотношение настъпва от деня, в който е настъпило материалното правоприемство, независимо дали правоприемникът желае да участва, кога ще заяви правата си и дали ще вземе фактическо участие в процеса. Без значение е и дали на съда е бил известен, или не фактът на настъпилото по силата на закона правоприемство-в същия смисъл трайната практика на ВКС –вж. определение № 241/08.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1431/2018 г. ІІІ г.о. на ВКС и цитираните в него съдебни актове на ВКС, която се споделя и от настоящия състав. Съответствието на определението по чл.227 ГПК с действителното правно положение има за цел да обезпечи признатото и гарантирано от закона право на участие на правоприемника във висящия исков процес след прекратяване на преобразуващото се дружество, което процесуалното право е в защита на придобитите вследствие вливането субективни права и задължения. Поради това определението по чл. 227 ГПК има само констативно, но не и конститутивно действие- в този смисъл и трайната практика на ВКС –вж. напр. определение № 48/28.01.2022 г. по ч.т.д. № 2486/2021 г. на II т.о. на ВКС, споделена и от настоящия състав. Следователно, в случаите, когато ищецът преждевременно заведе своята претенция срещу приемащото дружество, преди приключване на производството по вписване на преобразуването в Търговския регистър и поради това делото срещу приемащото дружество е било прекратено с нарочно определение, е налице необходимост от отмяна на определението за прекратяването му спрямо приемащото дружество по пътя на инстанционния контрол. В противен случай това определение влиза в сила и поражда правни последици, които преграждат пътя на защита на ищеца. Това е така, защото прекратителното определение слага край на делото по смисъла на чл. 253 ГПК спрямо този конкретен ответник и съдът не може сам да го измени или отмени вследствие на изменение на обстоятелствата. Без значение е обстоятелството, че ищецът е поддържал за надлежен ответник „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, защото макар правоприемството да настъпва по силата на закона и същото да се нуждае единствено от констатиране с определение, съобразно отговора на правния въпрос съдът има служебно задължение до приключване на устните състезания в съответната инстанция по същество да следи за процесуалноправната легитимация на страните. В настоящия случай от фактическа страна се установява, че по партида на „Банка ДСК“ АД, [населено място], с актуално състояние към дата 02.11.2023г., в Търговския регистър е вписано преобразуване. Формата на преобразуване е вливане съгласно нотариално заверен договор от 30.08.2022 г. между "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД и „Банка ДСК“ АД, съгласно чл. 1 от който, първото дружество се влива в банката, като съгласно чл. 10 от договора вливането има действие от вписването в Търговския регистър. Видно от партидата в Търговския регистър на приемащата банка вписването е извършено на 25.05.2023 г. Следователно, към момента на постановяване на атакуваното определение – 26.05.2023 г. – „Банка ДСК“ АД вече се явява правоприемник на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД и като такъв е следвало да бъде конституирана като страна в производството. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6494 от 26.05.2023 г. по ч.гр.д. № 4385/2023 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 6494 от 26.05.2023 г. по ч.гр.д. № 4385/2023 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение № 20080120 от 20.02.2023 г. по гр.д. № 62242/2019 г. на Софийски районен съд, с което производството спрямо „Банка ДСК“ АД, [населено място], е прекратено. КОНСТИТУИРА на основание чл. 227 ГПК вр. чл. 262 ТЗ като страна в производството гр.д. № 62242/2019 г. на Софийски районен съд „Банка ДСК“ АД, [населено място], в качеството й на правоприемник на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: