5 Р Е Ш Е Н И Е № 405 София, 23.10.2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕСЕДАТЕЛ: надежда зекова ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА При секретаря Ю.Г. изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1740 / 2011г. по описа на ВКС. Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 08.07.2011г. по гр.д.№1243/2011г. на АС София, с което е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. С определение от 14.06.2012г. е допуснато касационно обжалване по процесуалния въпрос за задължението на съда да следи за нарушаване на тези процесуални норми, които са относими към преценката за допустимостта на обжалвания съдебен. Жалбоподателите Б. Р. В. и О. П. В., чрез процесуалния си представител поддържат, че въззивното решение е процесуално допустимо. Жалбоподателят С. И. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се обезсили въззивното решение. Ответникът В. М. Ш., чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран и затова постановеният съдебен акт е недопустим. Ответницата К. П. Г. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил съдебното решение от 20.12.2010 год., по гр. дело № 4928/2008 г. на Софийски градски съд, е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на подаване на исковата молба. Прието е, че решението на първоинстанционният съд, с което по иск предявен от Б. В., О. В. и К. Г./ встъпили в процеса на мястото на починалия на 29.04.2009г. П. В./ срещу С. И., е прогласил нищожността, на договор, сключен на 16.05.2008г., между П. К., за продажба на наследство останало от брат му А. В. и съпругата му К. В., чрез пълномощника му В. Ш. от една страна и от друга страна С. И., на основание чл.26, ал.1, предл.2, вр. чл.40 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави вследствие на договаряне във вреда на представлявания, отхвърлил е иск с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД за унищожаване на същия договор за продажба на наследство, поради крайна нужда и явно неизгодни условия, както и иска предявен против В. Ш. с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 19 000 лева, получена от последния в качеството му на пълномощник при продажбата на наследството на 16.05.2008г., е недопустимо. Установено е било, че срещу първоинстанционното решение са постъпили въззивни жалби от ответниците С. И. и В. Ш., само в частта, с която е обявен за нищожен договорът за продажба на наследство, на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. с чл.40 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави вследствие на договаряне във вреда на представлявания както и в частта за разноските, по подробно изложени в жалбите съображения. Въззивният съд, като е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част и като е отбелязал, че решението е обжалвано само в частта по иска за прогласяване нищожността на договора за продажба на наследство, е постановил, че обезсилва изцяло първоинстанционното решение като връща делото за ново разглеждане на първата инстанция за произнасяне с решение по главнте искове - по чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД, а също така и по евентуалните чл.33, ал.1 ЗЗД и чл.284, ал.2 ЗЗД като посочва, че последните следва да бъдат разгледани от тази инстанция, при сбъдване на процесуалното условие за тяхното разглеждане – отрицателния изход на делото по главните искове, с което не се нарушава и забраната за влошаване на положението на обжалващия, чрез обезсилване на цялото решение. Касационното обжалване е допуснато с оглед поставения въпрос за задължението на съда да следи за нарушаване на тези процесуални норми, които са относими към преценката за допустимостта на обжалвания съдебен. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че съгласно нормата на чл. 269 ГПК, в която правомощията на въззивната инстанция са изрично регламентирани, правомощието на въззивния съд служебно да прецени допустимостта на първоинстанционното решение, е ограничено само до онази негова част, която е предмет на обжалване. В необжалваната му част, първоинстанционният акт влиза в сила и поради това не може да бъде предмет на проверка, включително и по отношение на неговата допустимост. Правомощията на въззивната инстанция са ограничени – арг. от чл. 260 ал.1 т.3, 4, 5 и 6 ГПК , чл. 266 ГПК и 269 ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на обжалвания акт само от релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения : решение от 14.07.2011г. по гр.д.№1120/2010г. ІІ г.о. на ВКС, решение от 03.07.2012г. по т.д.№444/2011г. ІІ т.о. на ВКС, решение от 05.12.2011г. по т.д.№567/2011г. ІІ т.о. на ВКС, решение от 25.09.2012г. по гр.д.№1626/2011г. ІV г.о. на ВКС. Като е постановил обезсилване на цялото първоинстанционно решение, а не само на обжалваната негова част, Софийски апелативен съд е нарушил цитираната императивна законова разпоредба. Поради това, постановеното от него решение, с изключение на частта, с която е обезсилено съдебното решение от 20.12.2010 год., по гр. дело № 4928/2008 г. на Софийски градски съд по иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.2, вр. чл.40 ЗЗД, е недопустимо, и подлежи на обезсилване, тъй като служебно, и без оплаквания и доводи на страните, въззивният съд е проверил неговата допустимост извън обжалваната част. В частта, с която е обезсилено съдебното решение от 20.12.2010 год., по гр. дело № 4928/2008 г. на Софийски градски съд по иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.2, вр. чл.40 ЗЗД, решението на въззивният съд е допустимо, но неправилно. Въззивният съд е длъжен сам да квалифицира отправените до него искания, ако намира, че дадената квалификация от първоинстанционният съд е неточна, като даде разрешение на правния спор по съществото му и се произнася относно съществуването на спорното право в рамките, в които е сезиран от страните, като извършва и специфичната за правораздавателната му дейност проверка за правилност на обжалваното първоинстанционно решение. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по същество по въззивните жалби на С. И. и В. Ш. срещу решение 08.07.2011г. по гр.д.№1243/2011г. на АС София в обжалваната от тях част. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : обезсилва решение 08.07.2011г. по гр.д.№1243/2011г. на АС София в частта му, с която е обезсилено съдебното решение от 20.12.2010 год., по гр. дело № 4928/2008 г. на Софийски градски съд и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на подаване на исковата молба по исковете с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за продажба на наследство от 16.05.2008г, поради крайна нужда и явно неизгодни условия, както и иска предявен против В. Ш. с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 19 000 лева, получена от последния в качеството му на пълномощник при продажбата на наследството на 16.05.2008г. О т м е н я решение 08.07.2011г. по гр.д.№1243/2011г. на АС София в частта му, с която е обезсилено съдебното решение от 20.12.2010 год., по гр. дело № 4928/2008 г. на Софийски градски съд и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на подаване на исковата молба по иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.2, вр. чл.40 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави вследствие на договаряне във вреда на представлявания. Връща делото на същия съд за надлежно произнасяне по същество по въззивните жалби на С. И. и В. Ш. срещу решение 08.07.2011г. по гр.д.№1243/2011г. на АС София в обжалваната от тях част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: