Р Е Ш Е Н И Е №. 241 София, 21.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 158/2012 година Производство по чл.290 ГПК. По касационна жалба на Национална агенция за приходите е допуснато касационен контрол на въззивно решение № 1994 от 20.12.2011 г. по т.д.н.№ 1772/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 178 от 11.02.2011 г. по т.д.н.№ 1397/2009 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав относно началната дата на неплатежоспособност на [фирма] - 31.12.2005 г. В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението в нарушение на процесуалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно. Поддържа се оплакването, че въззивният съд не е изпълнил вмененото му с нормата на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ задължение по свой почин да установява факти и да събира доказателства за тяхното установяване, което нарушение според касатора е довело до определяне на дата на неплатежоспособност на длъжника, без изследване с помощта на поисканата от него съдебно-счетоводна експертиза на релевантните показатели към посочения във въззивната му жалба период. Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по касационната жалба. С определение № 630 от 16.08.2012 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК, касационния контрол на въззивното решение е допуснат на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешения в противоречие със задължителната практика на ВКС процесуалноправен въпрос за правомощието на съда да събира доказателства и по служебен почин - чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата с оглед правомощията по чл.293 ГПК, приема следното: Производството по чл.625 ТЗ е образувано по молба на АДВ с въведени в нея твърдения, че длъжникът [фирма] има частни държавни задължения, преоформени по ЗУНК и установени с Акт № 43 от 24.01.2002 г.; Акт № 8/12.01.2005 г. и Акт № 2/14.01.2008 г. като според първия от тях към 22.01.2002 г. валутното задължение на [фирма] Шумен към държавата възлиза на 245 868.93 щ.д. – главница; 134 114.79 щ.д.редовна лихва и наказателна лихва - 96 207.23 щ.д. За тези задължения Агенцията се снабдила с изпълнителни листове, като към 11.03.2009 г. задължението на търговеца по тях възлизало в размер на 2 013 619.97 лв. Първоинстанционният съд приел за установено, че ответникът не е погасявал задълженията си по договора по ЗУНК след 1997 г., когато са извършени последните частични плащания към държавата и въз основа на установените от ССЕ коефициенти на ликвидност и на финансова автономност на длъжника през изследвания от нея период - 2005 г. до 2009 г. вкл., на основание чл.630, ал.1 ТЗ обявил в неплатежоспособност [фирма] с начална дата 31.12.2005 г. Въззивният съд, пред когото висящността на производството е пренесена по отношение на началната дата на неплатежоспособност, оставил без уважение искането на касатора за събиране на доказателства, относими към установяване на сочената във въззивната жалба начална дата – 24.01.2002 г., по съображения, обосновани с отсъствието на основанията на чл.266 ГПК във вр. с чл.629, ал.4 ТЗ. С постановеното от него решение е прието, че посочената от Агенцията дата на издаване на акта не може да бъде възприета като дата на неплатежоспособност на ответника, тъй като към нея е бил установен само размера на задължението му, но актът сам по себе си не установявал, че е налице втората кумулативна предпоставка по чл.608, ал.1 ТЗ - търговецът да се намира в трайна, обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, за да се приеме, че е неплатежоспособен. Посочено е, че доказателствената тежест е на молителя, а главното доказателствено средство е съдебно-счетоводната експертиза, като в процесуалното му поведение следвало да се изтъкнат три момента – в молбата не се сочела дата на неплатежоспособност на търговеца, макар още тогава да са му били известни всички факти относно задълженията на търговеца по ЗУНК, вторият е свързан с формулировката на поставената от него задача към ССЕ, на която е възложено да даде заключение относно релевантните за неплатежоспособността му коефициенти за последните 5 години, т.е. за период, последващ значително издаването на първия АУЧДВ, и третият - непротивопоставянето му на установените в заключението факти. Решението е неправилно. Въззивният съд в нарушение на разпоредба на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ е отказал приемане и събиране на доказателства, относими към определяне на началната дата на неплатежоспособност. Разпоредбата се явява специална по отношение на нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК, с която се преклудира правото на страната да се позовава на нови обстоятелства, да сочи и представя доказателства, които е могла да посочи и представи в първоинстанционното производство. Отказът на апелативния съд да допусне поисканите от въззивника доказателствени средства по съображения, извлечени от разпоредбите на чл.266 във вр. с чл.629, ал.4 ТЗ, не е съобразен с чл. 621а ТЗ/ ДВ бр. 38 от 2006 г./, с който се въведоха особени процесуални правила в производството по несъстоятелност. С разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ се засили служебното начало в производството по несъстоятелност, като се предостави възможност на съда да установява факти и събира доказателства по свой почин, които ще са от значение за неговите решения и определения. С тази разпоредба законодателят цели, както да се осигури бързина на производството, така и в пълнота да се изяснят отношенията между страните в производството по несъстоятелност. Горното означава, че по своя инициатива съдът може да задължава страните да представят необходимите доказателства, вкл. и чрез използване на специалните знания на експерти във всяка една от фазите на производството по несъстоятелност. След като ГПК по принцип разрешава събиране на доказателства от въззивния съд, разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ е приложима, както за първоинстанционния, така и за въззивния съд. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение №153 от 23.12.2010 год. по т.д.№255/2010 год. на ВКС, І т.о. и Решение № 90 от 20.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 1152/2011 г., ТК, І т.о. Така формираната по реда на чл. 290 и чл.291 ГПК съдебна практика изцяло се споделя от настоящият касационен състав, който намира за основателни оплакванията на касатора за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на установеното в чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ специално за производството по несъстоятелност процесуално правило. Това нарушение е довело до неизясняване от фактическа страна на финансовото състояние на длъжника през периода на издаване на процесните АУЧДВ и дали спирането на плащанията по тях се дължи на трайното му обективно състояние на невъзможност да погасява задълженията си по чл.608 ТЗ, а с това и до незаконосъобразност на решението относно определената дата на неплатежоспособност. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК решението ще следва да бъде отменено, а съгласно ал.3 делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд поради необходимостта от събиране на доказателствата, поискани от касатора, вкл. назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. По въпроса за разноските следва да се произнесе въззивният съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1994 от 20.12.2011 г. по т.д.н.№ 1772/2011 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: