12 Р Е Ш Е Н И Е № 199 гр. София, 12 януари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 769 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Настоящото, второ по ред, касационно производство е образувано по жалба на адв. М. Р., в качеството му на защитник на подсъдимия П. А., против въззивно решение № 42/14.04.2020 г., постановено по внохд № 190/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата и допълнението към нея се поддържа наличието на трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като са изложени подробни доводи в тяхна подкрепа. Посочено е, че решението е постановено при липса на мотиви, без да е даден отговор защо са кредитирани едни, а е отказано да се възприемат други доказателства и не е даден ясен и аргументиран отговор на възраженията на защитата. Според защитника решението съдържа противоречиви и взаимно изключващи се предположения, които не позволяват да бъде изведена действителната воля на съда. На тази основа, подсъдимият е признат за виновен по невъзведено срещу него обвинение, без същото да е доказано и в нарушение на презумцията за невиновност. При определяне на наказанията не са съобразени принципите за тяхната индивидуализация. При условията на алтернативност се претендира да се отмени въззивното решение, подсъдимият да се оправдае изцяло или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, или да се измени решението, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и да се намалят наложените наказания до предвидените в закона минимуми, чието изпълнение да се отложи с минимален изпитателен срок, или да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като не се налага предвиденото кумулативно наказание лишаване от права по чл.37, т.7 от НК. В съдебно заседание подсъдимият д-р П. А., редовно призован, не се явява. Защитникът адв.Р. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като бъдат споделени изложените в нея съображения. Частните обвинители К. Х. П.и Н. С. П., както и поверениците адв.А. А. и адв.П. В., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. От тях е постъпило подробно писмено възражение, прието на основание чл.351, ал.4 от НПК, в което изрично е посочено, че ангажираните от защитника доводи в подкрепа на твърденията за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон са получили аргументиран отговор в мотивите на въззивното решение, а наложеното на подсъдимия наказание е справедливо и в максимална степен отговаря на целите по чл.36 от НК. Отправена е претенция за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Присъда № 2/16.01.2018 г., постановена от Окръжен съд - Варна по нохд № 856/2017 г. подсъдимият П. М. А. е признат за виновен в това, че на 26.05.2015 г. в [населено място], като лекар, със специалност „Акушерство и гинекология“ в „Амбулатория – медицински център за доброволна помощ“ /„АМЦДП“/ Е. и в Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение /СБАГАЛ/ „Проф. д-р Д. С.“ О. - Варна, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност е нарушил: - т. 1.7 и т. 1.9 от гл.XIX на Наредба № 19/22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, в случай на акушерска спешност, представляваща непосредствена заплаха за живота на плода – „анте - и интрапартална асфикция на плода“ и „застрашаваща или станала руптура на матката“, не e пристъпил своевременно към спешно цезарово сечение по смисъла на пар. 1, т. 28, б. „Б“ от Наредбата и чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето – „правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в частта „качество“ на медицинската помощ, като е направил некачествена преоценка на поведението за родоразрешение и е приложил неефективно и неправилно в конкретната обстановка помощни методи за изгонването на плода – прилагане на „Цитотек“ за индукция на раждането след направено преди девет години цезарово сечение, прилагане на метода „Кристелер“ и два пъти налагане на вакуум екстракция на плода, и е причинил по непредпазливост смъртта на плода на К. Х. Т. /П./, поради което и на основание чл.123, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и е лишен от право да се упражнява лекарска професия за срок от три години. - т. 1. 9 от гл. ХІХ на Наредба № 19/22.12.2014 г., в случай на акушерска спешност, представляваща непосредствена заплаха за живота на майката – „застрашаваща или станала руптура на матката“, не е пристъпил своевременно към спешно цезарово сечение по смисъла на пар. 1, т. 28, б. „Б“ от Наредбата и чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, като е направил некачествена преоценка на поведението за родоразрешение и е приложил неефективно и неправилно в конкретната обстановка помощни методи за изгонването на плода – прилагане на „Цитотек“ за индукция на раждането след направено преди девет години цезарово сечение, прилагане на метода „Кристелер“ и два пъти налагане на вакуум екстракция на плода, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на К. Т. /Петрова/, изразяваща се в руптура на матката в областта на оперативния цикатрикс, поради което и на основание чл.134, ал.1, т.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на А. е определено едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, като е присъединено наказанието лишаване от право да упражнява лекарска професия за същия период. С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноските, като А. е осъден да заплати на частния обвинител К. Петрова сумата от 2 500 лв. разноски по производството - за адвокатско възнаграждение на поверениците. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 121/2018 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото решение № 127/09.07.2018 г. на основание чл.337, ал.1, т.3 от НПК е изменена присъдата, като е отложено изпълнението на общото наказание лишаване от свобода за срок от пет години. Подсъдимият е осъден да заплати направените от частните обвинители разноски във въззивното производство в размер на 1 200 лв. По касационна жалба на защитника на подсъдимия с решение № 262/17.05.2019 г. по н.д. № 127/2019 г. на ВКС, II н.о., на основание чл.354, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК е отменено въззивно решение № 127/09.07.2018 г. по внохд № 121/2018 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. С постановеното по образуваното внохд № 190/2019 г. решение № 42/14.04.2020 г., предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.1, т.2 и т.3 от НПК е изменена присъдата като е приложен закон за същото наказуемо престъпление и е прието, че престъплението по чл.123, ал.1 от НК е извършено от подсъдимия поради нарушения на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето вр. с т.1.7 и т.1.9 от глава ХIХ на Наредба № 19/2014 г. за утвърждаване на медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“, а престъплението по чл.134, ал.1, т.2 от НК – поради нарушения по чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето вр. с т.1.9 от Наредбата, и на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на определеното по реда на чл.23 от НК общо наказание от три години лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. При извършване на дължимата в случая проверка, предвид наведените от защитата касационни основания, на първо място следва да се разгледат направените доводи относно твърденията за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения. Същевременно трябва да се отбележи, че част от оплакванията в жалбата се свеждат до изразяване на несъгласие с фактическите изводи на съда поради противоречието им с наличните доказателства, т.е. релевирани са по същество възражения за необоснованост, която не е сред касационните основания и те няма да бъдат обект на коментар извън дължимата проверка за спазване на процесуалните правила от апелативния съд при осъществената от него доказателствена дейност. Законосъобразен е изводът на апелативния съд, че воденото срещу подсъдимия и приключило административно производство от ИА „Медицински одит“ за нарушение на принципа за своевременност и достатъчност при осъществяване на правото на достъпна медицинска помощ по чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето няма наказателен характер по смисъла на чл.4, параграф 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ, т.е. няма основание за приложението на чл.24, ал.1, т.6 или т.8а от НПК. Правилно е прието, че въпреки установеното съвпадение на фактите /idem/, предмет на двете паралелни производства, не е налице дублиране на наказателни процедури, с оглед вида на защитените обществени отношения, кръга на адресатите на съответната правна норма и тежестта на наложеното наказание – глоба в размер на 600 лв., още повече, че в наказателното производство фактите са свързани, макар и формално, само с единия от трите принципа на медицинската помощ, а именно в частта „качество“. В тази насока са изложени всестранни и пълни съображения още в постановеното по реда на чл.250, ал.5 от НПК решение от 04.07.2017, които се споделят изцяло и от касационния състав, въпреки че така възприетото очевидно не удовлетворява защитата. В пределите на касационната проверка настоящият състав констатира, че въззивният съд изцяло е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. Въпреки че, апелативният състав е възприел относимите за решаване на делото по същество фактически обстоятелства, приети от предходната инстанция, детайлно са анализирани показанията на пострадалата, при това според действителното им съдържание, като е отчетена възможната й заинтересованост от изхода на делото, с оглед процесуалното й качество. Подробно са обсъдени показанията не само на съпруга на Петрова, но и на останалите свидетели, преки очевидци на случилото се, а така също и заявеното в обясненията на подсъдимия. Прецизно са изследвани заключенията по назначените СМЕ, включително и дадените разяснения от вещите лица при тяхното приемане и те са съпоставени с гласните доказателствени източници и наличната медицинска документация, поради което извършеният анализ напълно удовлетворява изискванията за обективност, всестранност и пълнота на изследването. Следва да се отбележи, че експертите подробно са посочили допуснатите пропуски и грешки от подсъдимия при водене на раждането и тяхната връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат. Направените от страна на защитата възражения, които в голяма част са възпроизведени и в касационната жалба, са били задълбочено обсъдени, а дадените убедителни отговори - напълно удовлетворяват изискванията на закона, споделят се от настоящия състав и не следва да се преповтарят. Неоснователни се явяват и възраженията, че въпреки безрезервно възприетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, тя е лишена от конкретика по основни моменти, свързани с предмета на доказване по делото. Съдържанието на изложените от страна на контролирания съд доводи налагат направения доказателствено обезпечен извод, че при водене на раждането на пострадалата пациентка К. Петрова, подсъдимият е използвал лекарството „Цитотек“ за индукция на раждането, чиято употреба е спорна и не е метод за избор в световната практика, още повече след направено преди девет години секцио, като при това рискът от руптура /разкъсване/ на матката се увеличава над 20 пъти, а в последствие е приложил метода на „К.“ и два пъти вакуум екстракция на плода, вместо при наличните данни за необходимост от спешно цезарово сечение не е пристъпил към такова, а е взел погрешно решение за прилагане на горепосочените методи за изгонване на плода. Не е останало извън вниманието на предходните инстанции обстоятелството, че подсъдимият не е уведомил никое от останалите медицински лица за медикаментозното индуциране - стимулиране на раждането. Действително по делото не е изяснен момента кога е точно е причинена руптурата на матката в областта на стария цикатрикс от предшестващото цезарово сечение, но е прието еднозначно, че това е станало между използването на двата дискубитални метода в хода на раждането – „К.“ и вакуум екстракцията. С основание въззивният състав е констатирал, че непосочването на точен час се дължи единствено на неназначеното от страна на подсъдимия, но дължимо непрекъснато следене и запис на маточните контракции, от който съвсем лесно би се извела тази информация. В този смисъл не може да се приеме, че е налице липса на конкретика, която води до невъзможност за преценка на правилността на действията/бездействията на д-р А. и не позволява да се провери правилността на правните изводи на съда. В обжалваното решение е даден еднозначен отговор в какво се изразява допуснатото от подсъдимия нарушение и от кой момент той е следвало да вземе решение за предприемане на спешно цезарово сечение в съответствие с изискванията на добрата медицинска практика и утвърдените и действащи към момента на деянието медицински стандарти по акушерство и гинекология. В изпълнение на дадените указания в отменителното решение на ВКС и след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства е установено, че след като е разполагал с достатъчно данни за състоянието на родилката и повторно спадналите детски сърдечни тонове на плода, подсъдимият не е направил качествена преоценка за начина на водене на раждането, тъй като жената е следвало да бъде преведена от предродилната зала директно в операционната за извършването на секцио, а не в родилната, където е приложен методът на „Кристелер“ и налагането на вакуум. Симптом за необходимостта от смяна на акушерската тактика е било наличието на повторно падане на детските сърдечни тонове на 80 - 90 удара в минута. Несъответствието със стандарта за качество на медицинската грижа се изразява в това, че подсъдимият не е разпознал признаците на акушерската спешност и не е пристъпил към дължимата оперативна интервенция в нужния момент, защото не е преценил качествено наличната симптоматика и по този начин е продължил некачествено – неефективно воденето на родоразрешението. Ето защо е прието, че не моментът на рупториране на матката и причините за това са определящи при преценката за наличието на съответствие между поведението на подсъдимия с дължимото професионално такова, както се твърди в жалбата. Наистина горната констатация не съществува в мотивите на първоинстанционната присъда, но в обвинителния акт изрично е посочено, че след като детските сърдечни тонове паднали, д-р А. е разпоредил родилката от предродилна зала да се въведе в родилна, т.е. възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не е основана на непосочени в обвинителния акт факти, по които подсъдимият да не се е защитавал. Същевременно смъртта на плода е в резултат на аспирация на околоплодните води и настъпила асфикция в процеса на раждането и разкъсването на матката, но това по никакъв начин не се отразява на наличието на причинна връзка между некачествено воденото раждане и настъпилия противоправен съставомерен резултат – смъртта на плода и опасност за живота на бременната, която е щяла да се реализира неминуемо, ако не е била оказана спешна специализирана помощ. С оглед изложеното настоящият състав счита, че въззивният съд детайлно е обсъдил наличната доказателствена съвкупност, без да е игнорирал отделни доказателства и без да им е предал превратно значение. Обективният, непредубеден, прочит на изложеното от страна апелативния съд ясно проследява процеса на самостоятелно формиране на вътрешното му убеждение по фактите, което се явява продължение на мотивите на първоинстанционния състав. При отсъствието на процесуални нарушения от категорията на съществените правилно предходните инстанции са квалифицирали пропуска на подсъдимия да престъпи своевременно към спешно цезарово сечение, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК и по чл.134, ал.1, т.2 от НК. Подсъдимият е имал не само възможност, но и задължение, при възникналата в процеса на раждането ситуация да положи необходимите медицински грижи съобразно нормативно установените правила за дейността, която е упражнявал. Наистина бременната е пожелала раждането да стане по естествен път, но задължение на д-р А. е било да прецени дали и кога трябва да промени първоначално предприетия подход и да преустанови неефективните опити. Осъщественото бездействие, изразяващо се в изчаквателно поведение, след първоначалното решение да се води раждането по естествен път, е съдържало повишен риск, който е предполагал готовност да се пристъпи към оперативно родоразрешение при възникване на съмнение за страдание на плода или руптора на матката. Бланкетният характер на горепосочените наказателно правни норми е изпълнен не само с позоваването на нарушението по чл.81, ал.1 т.2 от Закона за здравето, но и с обвързването му съответно с разпоредбите на т.1.7 и т.1.9 /за причинената смърт на плода/ и т.1,9 /за средната телесна повреда на родилката/ от гл.ХIХ на приложението към чл.1, ал.1 от Наредба № 19/2014 г. С така посочената връзка между цитираната норма от Закона за здравето и съответните разпоредби на утвърдения медицински стандарт, за разлика от първоинстанционния съд, който се е позовал на тяхното самостоятелно действие, от страна на втория въззивен състав е постигнато максимално съответствие с изискванията на т.6 от ППВС № 2/79 г. Настоящият състав не споделя и застъпеното в жалбата становище, че наказателната отговорност на подсъдимия не може да бъде ангажирана с посочването като конкретизираща дължимото поведение норма на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, тъй като тя не съдържала конкретно правило за поведение и не предвиждала изпълнение на точно определени професионални задължения от страна на подсъдимия като лекар – гинеколог, още повече че в случая правната конструкция на обвинението е усложнена с оглед формата на изпълнителното деяние като бездействие. Действително до някъде вменените като неизпълнени задължения на лекаря могат да бъдат възприети като общи принципи и стандарти, които следва да бъдат спазвани в добрата медицинска практика. От друга страна, в мотивите на решението изрично е отбелязано, че съобразно чл.81, ал.1 от ЗЗ, с който на нуждаещите е предоставено право на медицинска помощ, съответства насрещното по ал.2 задължение за изпълнението му от лица, упражняващи медицинска професия, при прилагане на трите принципа, от които в конкретния казус е инкриминиран единствено този за качеството. Касационният състав намира, че визираната норма на чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ, допълнително конкретизирана с разпоредбите от утвърдения медицински стандарт за „акушерство и гинекология“, вменени за виновно нарушени от подсъдимия, в достатъчна степен предписват дължимото поведение на д-р А., позволяват да бъдат изведени изискванията към него добросъвестно да изпълнява професионалните си отговорности и да спазва добрата медицинска практика, поради което не може да се приеме, че съдържанието на бланкета на чл.123 и чл.134 от НК е запълнено с друг бланкет. Същевременно това позволява и ефективното упражняване на правото защита на подсъдимия. При безспорно установената пряка причинно-следствена връзка - между нарушените от страна на подсъдимия правни норми и настъпилата смърт на плода на К. Петрова и причинената й средна телесна повреда, напълно законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. Действително Наредба № 19/22.12.2014 г. за утвърждаване на медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“ на МЗ е отменена с решение № 11894/07.11.2016 г. на ВАС, в сила от 14.03.2017 г. От тази дата с възстановено действие е отменената Наредба № 12/21.07.2014 г. със същото наименование и със сходно съдържание, т.е. нарушеното правило за поведение не е отменено. Тази промяна в подзаконовата нормативна уредба правилно не е намерила отражение в постановените съдебни актове, тъй като, съобразно т.2, б. „В“ на ППВС № 1/1983 г., при запълване съдържанието на бланкетна наказателна норма от значение за отговорността на дееца е само и единствено правилото, което е било в сила при извършване на деянието, поради което не може да се сподели изложеното в жалбата, че след отмяната на наредбата не можело да се говори за противоправност на деянието. В изпълнение на указанията, дадени в предходното касационно решение, въпреки отсъствието на възражения от страна на защитата, въззивният съд аргументирано е приел, че престъплението по чл.123, ал.1 от НК, с което е криминализирано причиняването на смърт на „другиму“, се разпростира и върху човешкия живот от момента на започване на процеса на раждането. При установената кръвна циркулация, тегло - 3 750 гр., ръст – 52 см., в 40 гестационна седмица, настъпилите изменения в подзаконовата нормативна уредба при съответния утвърден медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, действащи от извършване на деянието до настоящия момент, не водят до промяна на извода за годността на плода като непосредствен предмет на посегателство по чл.123 от НК, независимо дали той е роден жив или мъртъв, а от там и до несъставомерност на деянието. Като взема предвид, че съдържанието на решението представлява единство между диспозитив и мотиви, в които изрично е посочено /л.15/, че инкриминираното поведение е разгледано и е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия в съответствие с обвинението и осъждането му единствено за некачествена медицинска помощ, а не и за останалите два принципа, касационният състав счита, че с постановеното изменение на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.1 от НПК, не се е стигнало до по-широко по обем съдържание, чрез разширяване на кръга на обвинението, с включването на принципите за своевременност и достатъчност на медицинската помощ, както се твърди в жалбата. Използваната от страна на въззивния състав процесуална техника – отсъствието на изрично посочване като единствено нарушен принцип на качество, не може да бъде адмирирана, но предвид отсъствието на подмяна на обвинението, а наличие само на корекция на постановеното с присъдата осъждане, не следва да се прави допълнително изменение на изменението. Касационният състав напълно се солидаризира с извода на предходната инстанция относно вината на подсъдимия, под формата на професионална непредпазливост, в хипотезата на самонадеяност. При отчетените - образование, специалност и многогодишен опит, а и отличното познаване на здравния статус на пострадалата Петрова от предходното й раждане и проследяването на настоящата бременност, д-р А. е съзнавал повишения риск от настъпването на руптура, застрашаваща живота на родилката и на плода, но е подценил тази ситуация, като счел, че използваните от него методи на родоразрешение ще възпрепятстват настъпилия резултат. Законосъобразно въззивният съд е отказал да приложи привилегирования състав на чл.123, ал.4 от НК, тъй като към момента на оказването на помощ - привеждането на родилката в операционната зала и извършеното впоследствие секцио, плодът вече се е намирал в коремната кухина, в безжизнено състояние, т.е. помощта не е била навременна. Правилно така оказаната помощ, изразяваща с осъществяването на последната манипулация в хода на общата хронология на събитията, е взета предвид, съобразно чл.134, ал.4 от НК, единствено като законно смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието за причинената средна телесна повреда на родилката. По изложените съображения касационният състав намира, че материалният закон е приложен правилно и не може да се удовлетвори претенцията на защитата за оправдаване на подсъдимия. Въззивният съд е подложил на внимателна, задълбочена и обективна преценка всички обстоятелства, които са от значение при индивидуализацията на наказанията. Безспорно чистото съдебно минало, влошеното здравословно състояние на подсъдимия и възрастта му – 77 години, добрите характеристични данни, включително и професионалните му качества и благородна дейност, която е продължил да упражнява в значителен период след пенсионна възраст, очевидно породена от необходимостта от допълнителни средства за грижите по отглеждането и издръжката на внучето му, както и отчетеното наличие на предпоставките по чл.134, ал.4 от НК характеризират А. като личност с ниска степен на обществена опасност. Същевременно визираните смекчаващи отговорността обстоятелства, макар и не малко на брой, не представляват съществено отклонение от типичните случаи и не притежават онази изключителност, извънредност и необичайност, която законодателят изисква за приложението на чл.55 от НК, но най-вече те не са достатъчни за обуславянето на извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко и несъответно на извършеното. Правилно въззивният съд е отчел като отегчаващи обстоятелства неуведомяването на приемащия лекар д-р Н. за предприетата от подсъдимия индукция на раждането с „Цитотек“ и добавения „Окситоцин“, тъй като те не са включени в обвинението и не са елемент от състава на всяко от двете престъпления. Не е останало извън вниманието на съда, че подсъдимият е осъществил деянието при престъпна самонадеяност, която е по-укорима от небрежността. Касационният състав не споделя възприетите от въззивния съд съображения за завишена степен на обществена опасност на извършеното деяние, обусловена от поредицата грешки, недопустими с оглед професионалния стаж и опит на подсъдимия, в резултат на упоритото прилагане на противозаконни при конкретния пациент методи, което значително е завишило риска от настъпването на общественоопасния резултат, а като страничен ефект – снижаването в много сериозна степен възможността от последваща бременност. В случая неправилно са отчетени елементи, инкорпорирани във фактическия състав на всяко от двете престъпления и е недопустимо те да се отчитат повторно във вреда на подсъдимия. По тази причина настоящият състав споделя изложеното в жалбата, че извършеното от подсъдимия не сочи на завишена степен на обществена опасност на деянието, сравнено с останалите обичайни престъпления от този вид. Независимо от гореизложеното касационният състав отчита, че индивидуализацията на наказанието не представлява механична и формална съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към индивидуалните особености на конкретния случай. В този контекст съдът е на становище, че при така отчетените определящи отговорността обстоятелства, определеното за всяко едно от престъпленията наказание при баланс, с лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, е законосъобразно и съответно за постигане целите по чл.36 от НК, поради което не следва да бъде ревизирано в желаната от жалбоподателя насока. Законосъобразно определеното общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода е отложено за изпълнение с минималния, предвиден в закона изпитателен срок, като е отчетен изминалият не малък период от време след извършване на деянието. По отношение на наложеното на основание чл.160 вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание правилно е мотивирана направената от предходните инстанции преценка, че в случая се налага обществото да се предпази от лекарската практика на подсъдимия с оглед спецификата на допуснатите от него нарушения, въпреки многогодишния му опит в родилната помощ. Определеният срок на лишаването от право да упражнява професията на лекар – „акушер - гинеколог“, наложен за престъплението по чл.123, ал.1 от НК и присъединен по реда на чл.23, ал.2 от НК, е в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.49, ал.2 и 3 от НК. По тези съображения касационният състав счита, че така определената комплексна санкция съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на останалите определящи отговорността обстоятелства, а и на целите на наказанието, поради което не е явно несправедлива. Ето защо касационната жалба се явява неоснователна и направените в нея искания не могат да бъдат удовлетворени, т.е. въззивното решение следва да се остави в сила. На основание чл.189, л.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частните обвинители разноски в размер на 2 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 42/14.04.2020 г., постановено по внохд № 190/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд. ОСЪЖДА подсъдимия П. М. А., с ЕГН [ЕГН], да заплати на частните обвинители К. Х. П. и Н. С. П. сумата от 2 000 /две хиляди/ лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: