Р Е Ш Е Н И Е № 343 Гр.София, 9 септември 2011 година Върховният касационен съд на Република България,Първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ДАНИЕЛА ОКОЛИЙСКА и в присъствието на прокурор МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 1768/2011 г. Подсъдимият А. Д. М. чрез свой защитник е обжалвал по касационен ред решението на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена осъдителната присъда спрямо него на Благоевградския окръжен съд. Първоинстанционната присъда – 180 от 28 октомври 2010 г. по нохд 63/10, е за държането на 21 август 2009 г. с цел разпространение на високорисково наркотично вещество (марихуана) в голямо количество (11 кг и 693 г на стойност 46 772 лв., с 0, 65 тегловни процента тетрахидроканабинол) – престъпление по чл.354а, ал.2 НК, за което М. е наказан с 3 г. лишаване от свобода при строг режим и с изтърпяване в затвор, и с 10 000 лв. глоба. Присъдено е отделното изтърпяване на още 2 г. л.св. при общ първоначален режим – общо наказание за 2 други престъпления в съвкупност, за които М. е бил наказан условно по две дела на БлОС, завършили със споразумение. Второинстанционното (въззивно) решение – 138 от 6 април 2011 по внохд 49/11, е постановено също по жалба от името на подсъдимия. В сега подадената (касационна) жалба има позоваване на всички основания за отмяна, както и доводите, които подателят й смята за относими към тях и към искането за оправдаване на подсъдимия още в тази съдебна инстанция или за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, или за намаляване на наложеното наказание. Жалбата е поддържата и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според прокурора е неоснователна. ВКС намери жалбата за основателна, макар и само по отношение на справедливостта на наложеното наказание. Основателността й се свежда само до него, тъй като ВКС не приема възраженията преди всичко за недоказаност на търсената от подсъдимия отговорност. Тези възражения не винаги са формулирани по този начин, и дори понякога погрешно са отнесени към несвързаното поначало с тях основание нарушение на материалния закон (по т.1 на чл.348, ал.1 НПК) – например когато д о к а з в а н е т о на умисъла за разпространяване на наркотичното вещество е отнесено към правната квалификация по чл.354а, ал.2 НК. По-важно, разбира се, е, че оспорването на жалбоподателя не държи сметка за особеностите на доказването с косвени доказателства, каквото именно е проведено по делото – например от мястото на намиране на канабиса да се правят изводи за авторството на държането му, а също така, че макар и да съдържа упрек за необективност, това оспорване е на свой ред такова – например с твърдението, че намерените при огледа стръкове канабис са резултат от разчистване на мястото. Въпреки обаче правилно установено и правно квалифицирано като престъпно, поведението на подсъдимия е санкционирано твърде строго. Минималното по закон наказание 3 г.л.св. и глоба 10 000 лв. е преценено като „съразмерно тежко” (по аргумент за обратното в чл.55, ал.1 НК), а според ВКС неговата несъразмерност е очевидна при съпоставката му със семейното положение на М.. При индивидуализацията на наказанието САС се е задоволил с посочването на няколко иначе правилни общи положения, за да потвърди съответните изводи на БОС, но в мотивите към присъдата „тежкото материално и семейно положение на подсъдимия” е само констатирано, а оценката му като непринадлежащо към приложното поле на чл.55 ТНК – голословно. Явно несправедливо според ВКС е подценяването като изключително смекчаващо положението, че подсъдимият е единствено работещият в четиричленното му семейство с две малолетни деца, едното от които инвалидизирано по рождение като епилептик и умствено недоразвито, а нетрудоспособността на другия съпруг е по същите причини. Наказанието 1 г.л.св., при това непридружено от глоба (чл.55, ал. 3 НК), ВКС намира за напълно достатъчно в конкретния случай, още повече при необходимостта М. да изтърпи отделно общото наказание 2 г. л.св., определено му по двете предишни дела. [В последната насока трябва да бъдат отбелязани три грешки на съдилищата в предходните инстанции, които или няма нужда, или няма как да бъдат отстранени: първата – че законът е позволявал избор да не бъде определяно общо наказание, а наказанията по двете предишни дела да бъдат изтърпявани последователно 2 + 2 г. (въпреки че двете престъпления са в съвкупност); втората грешка – че е било възможно да не бъде съобразен чл.68, ал.1 НК, въпреки че последното престъпление е извършено в изпитателните срокове на условните наказания и по двете предишни дела (по тези въпроси вж. повече от р.265 от 28 май 2010 г. по нд 202/10 на І н.о., необнародвано, както и цитираните в него касационни решения, като например р. 475/03-І, Бюл.12/03); третата грешка – че първоначалният режим на общото наказание трябва да бъде общ ( по този въпрос вж р. 287/10-І, Бюл.8/10, както и р. 493/10-І, Бюл.12/10) .] Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1, и ал.2, т.1 НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И : Изменя решение № 138 от 18 април 2011 г. по внохд 49/2011 на Софийския апелативен съд само по отношение на потвърденото с него наказание 3 години лишаване от свобода и глоба 10 000 лв., което намаля на една година лишаване от свобода. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: