Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 409   София, 15 октомври 2009 година                                               В   ИМЕТО  НА НАРОДА          Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 октомври две хиляди и девета  година, в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                              БЛАГА ИВАНОВА           при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 460/2009 година.       Производството е образувано по жалба на подсъдимия И. Т. Д. против въззивно решение № 68 / 28.04.2009 год. по в.н.о.х.д. № 89/09 год. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба, поддържана и в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивното решение, е релевирана материална незаконосъобразност, изразена в нарушение на чл.56НК и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за изменение на атакувания съдебен акт, с приложение института на условното осъждане. Гражданският ищец Е. Г. Т. не участва в това производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.   Върховният касационен съд, като съобрази становище на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С въззивният съдебен акт, е потвърдена присъда № 7/20.01.09г, постановена по н.о.х.д. № 2042/08г на Окръжен съд-гр. Пловдив, с която е признат подсъдимия И. Т. Д. за виновен, в това че на 07.05.2008 год., запалил сграда със значителна стойност-36 598.63 лв., като е имало опасност пожарът да се разпростре върху съседни имоти и е представлявал опасност за живота на Г. Г. и Г. Д. , поради което и на основание чл.330, ал.3, пр.І-во, във вр. с ал.2,т.1 и т.2 и чл.55, ал.1,т.1 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален” общ” режим. Предявеният граждански иск е уважен изцяло.   Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Касационната инстанция намира, че в съответствие със задълженията си, визирани в чл.339, ал.2 НПК, Апелативният съд е изложил подробни съображения, при отхвърляне на аналогичните доводи, развити във въззивната жалба. Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК, което не освобождава съда от задължението да извърши анализ на доказателствената съвкупност. Инстанциите по фактите са обсъдили събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал – обясненията на подсъдимия Д, показанията на свидетелите Г. Г. , Г. Г. Г. , Г. М. , И. Х. , Г. Д. , Я. , пожаро - техническата и оценителна експертизи и същите правилно са оценени съвкупно, в тяхната взаимна връзка и обусловеност. На базата на установените правно значими факти и обстоятелства, е изведен законосъобразният правен извод за авторството на деянието и вината на дееца. Определеното на касатора наказание, е съобразено със степента на обществена опасност на извършеното деяние – драстично посегателство, с няколко квалифициращи белега и само своевременната намеса на пожарната служба е предотвратила настъпването на по-тежък резултат. Личната обществена опасност на подсъдимия е оценена през призмата на събраните за него данни – ангажиментите му във връзка с издръжка на семейството, той е с чисто съдебно минало към датата на постановяване на съдебния акт/ с оглед настъпилата реабилитация по право/, но с изявени прояви, характеризиращи го в негативен план, проявената упоритост и изключителна безотговорност към последиците, както и че деянието е извършено в нетрезво състояние. Размерът на наказанието е правилно определен при условията на чл.55НК, в съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК. При съвкупния анализ на индивидуализиращите му белези, верни са изводите на въззивния съд - определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, за постигне на целите, визирани в чл.36 НК. Не е налице заявеното явно несъответствие между определеното наказание / по-точно с отказа за „условно осъждане”/ и извършеното от подсъдимия Д релевираното касационно основание по смисъла на чл.348,ал.5, т.2 НПК. Вън от всякакво съмнение и в съответствие с разпоредбата на чл.56 НК, при индивидуализация на наказанието не са смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Но това не освобождава съдилищата от задължението, при всеки конкретен случай, да оценяват специфичните характеристики на извършеното от дееца. Следва да бъдат изложени подробни съображения с какъв вид и размер наказание и начин на изтърпяване, се постигат целите в личен и обществен план. Апелативният съд при отказа на приложението на условното осъждане, в изпълнение на процесуалните си задължения, е фокусирал вниманието си върху по-големия брой квалифициращи белези, които съображения не са в разрез с чл.56 НК, поради което твърдението в жалбата в същата насока, е несъстоятелно. В случай на условното осъждане, законът поставя акцента върху индивидуалната превенция, което не означава, че общопревантивното въздействие на наказанието, следва да бъде игнорирано. В настоящия казус, като се съобрази високата лична обществена опасност на дееца и въздействието, което наказанието оказва върху останалите граждани - с условното наказание не се постига този ефект, поради което искането на касатора не може да бъде удовлетворено.   По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,че жалбата на подсъдимия И. Т. Д. следва да бъде оставена без уважение, а въззивният акт - в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №68 от 28.04.2009год.по в.н.о.х.д. №89/09 год.на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: