Ключови фрази
Делба * самостоятелен обект * определяне на квоти * отчуждаване * реална част * общинска собственост * забрана за придобиване по давност * доказателствена сила на нотариален акт * благоустройствени мероприятия

Р Е Ш Е Н И Е

№ 288

София, 13.07.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 юни две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1055 /2010 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 250 от 17.03.2010г. е допуснато касационно обжалване на възивно решение № 411 от 30.03.2010г. по гр.д.№ 652/ 2008г. на Варненки окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 117 от 07.01.2008г. по гр.д.№ 2317/2004г. на Варненски РС, в частта му с която е отхвърлен иска за делба, предявен от И. И. Й., [дата на раждане] , починал в хода на производството на 24.01.2005г, заместен от сина си И. И. Й., [дата на раждане] срещу ответниците А. И. Й., Ж. К. И., К. И. И., И. Ж. И., В. И. И., И. Ж. И., Н. И. Н., С. И. К., Г. И. Л., П. И. Т. и Община [населено място], на недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица], съставляващо ПИ 5220 в кв.831 по плана на 16-ти микрорайон с площ 400 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда по касационна жалба на И. Й..
В касационната жалба на И. Й. се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон предвид приетото от съда, че имота не е обособен като самостоятелен и от останалата не отчуждена площ не може да се образува самостоятелен парцел. Твърди нарушение на процесуалните правила и необоснованост, тъй като не са обсъдени събраните доказателства
Касационно обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК по въпроса “правилен ли е мотивът на съда, че щом от останалата не отчуждена част не може да се образува самостоятелен имот не следва да се допуска съдебна делба”.
Ответниците по касация, физически лица не вземат становище.
[община] не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
По делото е установено следното: С н.а. № 32/1952г. И. И. Ю. /Й./ и други две лица купуват лозе от един декар, което по първия план от 1056г. е заснето като три имота 5220, 5221 и 5222. Съсобствеността между тях не е установено да е делена, но имот 5220 е записан само на името на И. И. Й.. Наследникът му със същото име, който подържа иска за делба навежда в хода на производството довод за придобивна давност като основание за възникване на правото на собственост върху процесния имот 5220. Към момента на покупката и упражняване на владението, И. Ю. е бил в брак с И. И. Ю., починала на 27.07.1992г. Проведена е отчуждителна процедура през 1964г., при която от И. Й. са отчуждени 224 кв.м. от имот 5220 за [улица] кв.м., стая, строена 1950г. и паянтова жилищна сграда на 63,4 кв.м., които сега не съществуват в този вид. След смъртта на И. И. Й. на 27.07.1992г, нейни наследници освен преживял съпруг И. И. Й. са и пет деца – ответниците И. И. Й., [дата на раждане] А. И. Й., С. И. К., Г. И. Л. и П. И. Т.. С Решение № 1063 от 08.01.1993г. е отказана отмяна на отчуждаването на И. Й., който е заявил, че отказва да върне дадения му в обезщетение недвижим имот. Той подава втора молба през 1997г. и с Решение № 25/03.04.1998г. на кмета е отменено отчуждаването за 134 кв.м., тъй като за останалите 90 кв.м. мероприятието било реализирано. След връщане на полученото обезщетение на 10.04.1998г. е издадена заповед № АО-1-7703/280/16.06.2003г. на Областен управител за отписване от актовите книги на 134 кв.м., съставляващи идеална част от имот с площ 224 кв.м. В акт за частна общинска собственост № 2852 остават актувани 157 кв.м. в идеална част от имот 5220 с площ 400 кв.м. С н.а. № 128, т.1/1998г. И. Й. /баща/ прехвърля на сина си И. Й., роден 1938г. възмездно по време на брака му с Ж. К. В. реституираната част от 134 кв.м. Преобредателя по този нот. акт е признат за собственик по давност на 266 кв.м. от имот 5220 с н.а. № 29.01./1998г. С н.а. № 54,т.ІІ/1999г. И. Й., роден 1038г. продава на двамата си сина К. и В. частта от имота с площ 266 кв.м. в идеална част. Към този момент те са в брак с ответниците И. и И. И.. С н.а. № 102,т.2/1999г. П. Т. е призната за собственик по наследство на 1/12 ид.ч. от цялото дворно место от 400 кв.м. и подобренията в него и с н.а. № 304,т.1/1999г. дарява на сина си Н. И. Н. тази своя идеална част. С влязло в сила решение на 04.04.2001г. по гр.д.№ 1500/1999г. е признато за установено по отношение на ответниците по настоящото дело И. И. Й., [дата на раждане] , Ж. К. И., К. И. И., И. Ж. И., В. И. И., И. Ж. И., че ищецът по същото дело Н. И. Н. притежава по дарение 1/12 ид.ч. от дворно место с площ 266 кв.м., съставляващо идеална част от имот с площ 400 кв.м. и са отменени н.а. № 29/98г. и 56/99г. до размер на 1/12 ид.ч. С влязло в сила решение по гр.д.№ 143/1999г. е отхвърлен иска, предявен от И. и Ж. Й. против Н. И. Н. за предаване владението върху 134 кв.м. от целия имот от 400 кв.м., ведно с построените в него паянтова и полумасивна жилищни сгради. От назначените СТЕ се установява, че по кадастралната карта, одобрена 2008г. имота е заснет с идентификатор 10135.3515.1146 с площ 356 кв.м., а по последния план от 1984г. е 398 кв.м. Общественото мероприятие е реализирано частично, а в имота са изградени и други сгради с идентификатор 1 с площ 49 кв.м. и с идентификатор 2 с площ 29 кв.м.
В частта, с която е отхвърлен иска на Н. И. Н. за установяване, че е изключителен собственик на имота, решението не е допуснато до касационен контрол и е влязло в сила.
С обжалваното решение, искът за делба е отхвърлен, тъй като реституцията не е произвела действие, защото е постановена с второ решение, след постановяване на влязъл в сила отказ по първата молба и защото от останалата не отчуждена площ не може да се образува самостоятелен парцел.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК по въпроса “правилен ли е мотивът на съда, че щом от останалата не отчуждена част не може да се образува самостоятелен имот не следва да се допуска съдебна делба”.Този извод е неправилен, тъй като не може да се иска делба само на не отчуждената част от поземлен имот, освен ако тя не е прилежащ терен към самостоятелен изграден обект на собственост. Ако се дели само наследство, включващо такава част от дворно место, тя може да бъде предмет на делба като част от наследствената маса.
В настоящия случай изводът на съда не съответства и на данните по делото. Делба е поискана на целия имот 5220 с площ 400 кв.м., като в хода на производството пред възивният съд имота е уточнен с актуалното му състояние съобразно одобрената кадастрална карта през 2008г. Общината, която притежава отчуждената част от имота е посочена като ответник по делото и е участвала в производството. С диспозитива на решението, възивната инстанция на практика се е произнесла по целия предмет на спора, защото е потвърдила решението на РС изцяло, а в него съдът се е произнесъл за целия имот, като е отхвърли иска за делба. Изложеното сочи на допуснато процесуално нарушение, което налага отмяна на решението.
Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС се произнася по същество по иска за делба.
Общината е отчуждила 224 кв.м. от имот 5220, целия с площ 400 кв.м. за обществено мероприятие. При това основание за отчуждаване, следва да се приеме, че е отчуждена реална част, но тя заема средата на имота, а останалите неупълномерени части не са предадени по регулация към съседни парцели. Предвид това и факта, че мероприятието не е изцяло изпълнено и не може точно да се индивидуализира отчуждената реална част, следва да се приеме, че към настоящия момент Общината е собственик на 224/400 ид.ч. от имота. В съставения А. № 2852/29.01.2004г. също е отразено, че се касае за отчуждаване на идеална част. Факта, че в този акт е посочена по-малка площ не обвързва съдът, тъй като няма основание общината частично да изгуби правото си на собственост. Правилен е изводът на възивният съд, че решението за отмяна на отчуждаването от 1998г. е постановено след влязъл в сила отказ, който не може да бъде изменян, т.е. то не е произвело действие. Общинска собственост не може да се придобива по давност, съгласно чл. 86 от ЗС и пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собственоста.. Затова общината е останала собственик на 224/400 ид.ч. от имота, който сега е с площ 356 кв.м. Останалите 176/400 ид.ч. от имота са принадлежали на съпрузите И. и И. Й.. След смъртта на И. Й., преживелия съпруг получава от имота общо с частта си от прекратената съпружеска общност 7/12 ид.ч., а всяко от петте деца – по 1/12 ид.ч. от 176/400 ид.ч. И. Й. /баща/ е продал на сина си по време на брака му с Ж. 134/400 ид.ч., но поради това, че тази идеална част не е постъпила в патримониума му, поради това, че рестиутцията не е произвела действие, той е могъл да продаде само останалата си част – 7/12 ид.ч. от 176/400 ид.ч. Тази квота е по-малка от продадената от него, поради което предмета на продажба се намалява до размера на това, което е притежавал. И. И. Й. и съпругата му Ж. Й. са признати по давност за собственици на 266/400 ид.ч. от имота. По отношение на тях и на техните правоприемници К. и И. и В. и И. И. е установено, че Н. И. е собственик на 1/12 ид.ч. от 266/400 ид.ч., но следва да се има предвид, че квотата 266/400 следва да се редуцира от 176/400 ид.ч. предвид това, че отмяната на отчуждаването не е породила действие и общинска собственост не може да се придобива по давност. Тази част Н. е получил от майка си П. И. по дарение, т.е. тя се е разпоредила с придобитата по наследство от майка и идеална част. Останалите наследници на И. Й. – А., Г. и С. не са оспорили нот. акт № 29.01./1998г., с който И. Й. /син/ е признат за собственик по давност на 266 кв.м. от имота в идеална част, т.е. 266/400 ид.ч., а не оспорват акта и в това производство. Тъй като той е официален документ, съдържат изводи на нотариуса, които не са оборени, доказва правото на собственост на титуляра в него. Така И. и Ж. И. са могли да прехвърлят на двамата си сина освен 7/12 от 176/400 ид.ч., придобити от бащата И. Й., придобитата по наследство от И. Й. /син / от майка му 1/12 ид.ч. и не оспорените от сънаследниците му 3/12 ид.ч. от 176/400 ид.ч. Затова синовете му К. и В. са придобили по време на браковете си със съпругите си И. и И. общо 11/12 от 176/400 ид.ч., разпределени между двете съпружески двойки по равно, т.е. по 11/24 от 176/400 ид.ч. /което е 336/600 ид.ч./ а Н. И. притежава другата 1/12 ид.ч. от 176/400 ид.ч. /което е 22/600 ид.ч. Останалата квота от 224/400 ид.ч. /равняващи се на 336/600 ид.ч./ е собственост на общината. При тези квоти следва да се допусне делба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 411 от 30.03.2010г. по гр.д.№ 652/ 2008г. на Варненки окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 117 от 07.01.2008г. по гр.д.№ 2317/2004г. на Варненски районен съд, в частта, с което е отхвърлен иска за делба, предявен от И. И. Й., [дата на раждане] , починал в хода на производството на 24.01.2005г, чийто иск се поддържа от наследника му със същото име И. И. Й., [дата на раждане] и вместо това постановява:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица], съставляващо ПИ 5220 в кв.831 по плана на 16-ти микрорайон с идентификатор 10135.3515.1146 с площ 356 кв.м., а по последния план от 1984г. е 398 кв.м., ведно с изградените в имота сгради с идентификатор 10135.3515.1146 .1 с площ 49 кв.м. и с идентификатор 10135.3515.1146 .2 с площ 29 кв.м. между К. И. И., И. Ж. И., В. И. И., И. Ж. И., Н. И. Н. и Община [населено място] при квоти:
За К. И. И., И. Ж. И. – 11/24 от 176/400 ид.ч. / 121/600 ид.ч./ в режим на съпружеска имуществена общност.
за В. И. И. и И. Ж. И. 11/24 от 176/400 ид.ч. / 121/600 ид.ч./ в режим на съпружеска имуществена общност.
за Н. И. Н. - 1/12 ид.ч. от 176/400 ид.ч. /22/600 ид.ч./
за [община] - 224/400 ид.ч. /336/600 ид.ч./,
като отхвърля иска за делба по отношение на А. И. Й., С. И. К., Г. И. Л. и П. И. Т..



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: