2 решение по гр.д.№ 982 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 222 София, 24.06.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 982 по описа за 2010 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. К. срещу решение № 101 от 14.05.2010 г. по в.гр.д.№ 129 от 2010 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 70 от 22.01.2010 г. по гр.д. № 2640 от 2009 г. на Старозагорския районен съд В ЧАСТТА МУ за допускане на делба на бившо семейно жилище между П. Т. К. и И. С. С. при равни квоти и за отхвърляне на възражението на П. Т. К. за признаване на пълна трансформация на лични средства при закупуването на това жилище. В касационната жалба се твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 09.07.2010 г. и в съдебно заседание пълномощникът на ответника по жалбата И. С. С. оспорва същата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди доводите на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: Подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/ , в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 97 от 02.02.2011 г. по настоящото дело. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /дали до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи/ настоящият състав на ВКС счита следното: Не съществува законова презумпция, че дареното от родителите на единия съпруг е само за него, а не за семейството, поради което обстоятелството, на кого е дарена парична сума или имот, подлежи на доказване на общо основание от страната, която твърди, че дарението е направено в нейна полза. При решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение: Ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля да приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор права върху подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение- чл.20 от СК от 1985 г. и аналогичния чл.22, ал.1 от сегадействащия СК. Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е съпружеска имуществена общност и не може да е основание за приемане на трансформация на лични средства при придобиването на семейното жилище. Както бе изложено по-горе, обаче, обстоятелството между кои лица е бил сключен договорът за дарение /тоест каква е била волята на дарителите- да надарят собственото си дете или семейството/ на основание чл.154, ал.1 от ГПК подлежи на доказване от страната, която черпи права от този факт. Тоест, съпругът, който твърди, че паричните средства са дарени само на него, следва да докаже това свое твърдение, а този, който твърди, че паричните следства са дарени на семейството, също да докаже това. Не може съдът да решава в чия полза е било направено дарението на парични средства само въз основа на обичайно съществуващото намерение на родителите да надаряват само собствените си деца, тоест само въз основа на една житейска, но не и законова презумпция. Това е така, тъй като съгласно чл.154, ал.2 от ГПК и чл.156 от ГПК на доказване не подлежат само фактите, за които съществува установена от закона презумпция, общоизвестните и служебно известни на съда факти. А фактът, че родителите даряват парични средства за закупуване на семейно жилище само на собственото си дете, а не на семейството, не е нито общоизвестен, нито служебно известен на съда факт, нито факт, за който съществува установена от закона презумпция. Поради това настоящият състав на ВКС счита, че приетото в решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр.д.№ 809 от 1995 г. на ВКС,Първо г.о. е неправилно. Правилно е становището в обжалваното решение на Старозагорския окръжен съд, че не може да се предполага, че дареното от родителите на единия съпруг е дарено само на този съпруг. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна поради следното: Видно от бракоразводно решение №142 от 11.12.2007 г. по гр.д.№ 1322 от 2007 г. на Старозагорския районен съд и нотариален акт № 60, том X. по нот.д.№ 3473 от 01.09.1994 г., апартаментът, чиято делба се иска /апартамент № 12, находящ се в [населено място], [улица]/ е бил придобит по време на брака на съделителите П. Т. К. и И. С. С. възмездно за сумата 106 000 лв. В нотариалния акт е записано, че към 01.09.1994 г. купувачката П. Т. е заплатила сумата 26 000 лв., а остатъкът от 80 000 лв. се задължава да плати в срок до края на м.септември 1994 г. Действително, от платежно нареждане от 01.08.1994 г. и от разписки от 31.08.1994 г. се установява, че непосредствено преди покупката на апартамента майките на съделителите /майката на П. К.- Т. И. П. и майката на И. С.- Т. С. са изтеглили от банки свои спестени средства. При преценката на всички събрани по делото гласни доказателства обаче се достига до извода, че тези средства не са били дарени на семейството или на един от бившите съпрузи, а са дадени в заем, който впоследствие е бил върнат със семейни средства. В този смисъл са показанията на дъщерята на съделителите А. С., които следва да се приемат за най-достоверни, тъй като А. С. е безпристрастен свидетел, който има най-непосредствени впечатления от фактите, за които свидетелства. Правилно не са кредитирани показанията на св.Т. П.- майка на ответницата, с оглед родствената й връзка с ответницата и с оглед на това, че нейните показания противоречат на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Свидетелките З. А. Д. и М. Д. Ч., макар да заявяват, че парите за апартамента били дадени от майката на П.- Т. П. за П., признават, че П. К. дълги години е работела на пазара при майка си, по какъвто начин според другите свидетели бил връщан дадения от Т. заем. С оглед на тези доказателства, не е доказано, че родителите на бившите съпрузи са дарили парични средства за закупуването на процесния апартамент /доказателствата сочат на дадени в заем пари/, поради което правилно съдът е приел, че не е налице трансформация на лични средства и делбата на апартамента е допусната между бившите съпрузи при равни квоти. Неоснователен е касационния довод за неправилност на решението поради допуснато от съда процесуално нарушениена чл.147 от ГПК, тъй като допуснал доказателства за доказване на въведени от ищеца в първото съдебно заседание нови факти и твърдения, коренно различни от тези в исковата молба, които са му били известни и са могли да бъдат изложени още с исковата молба- а именно, че апартаментът- предмет на делбата е придобит със спестени средства, със средства от продажба на строителни материали за строеж на вила, със средства, заети от майката на ищеца и от майката на ответницата, които били върнали през периода от 1994 г. до 2000 г. Тези твърдения на ищеца по същество не са нови и различни от твърденията в исковата му молба. В нея ищецът е твърдял, че процесното жилище е било придобито от двамата съпрузи по време на брака им с общи на съпрузите средства. Твърденията, че апартаментът е придобит със спестени средства, със средства от продажба на строителни материали за строеж на вила, със средства, дадени в заем от родителите на бившите съпрузи, не представляват нови твърдения, а само уточняват твърдението в исковата молба, че апартаментът е придобит със семейни средства, като посочват конкретно произхода на тези семейни средства. Неоснователен е и доводът за неправилност на решението поради допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в допускане и приемане на писмени и гласни доказателства след първото по делото съдебно заседание: Приемането на писмените доказателства и допускането на поисканите от ищеца свидетели за придобиването на недвижимия имот и спорните движими вещи в съдебно заседание, проведено на 01.12.2009 г., не представлява процесуално нарушение, тъй като именно в това съдебно заседание съдът е докладвал делото, а съгласно чл.143, ал.2 от ГПК и чл.146, ал.3 от ГПК до приключване на съдебното заседание, в което съдът е докладвал делото, ищецът може да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника и да ангажира доказателства за фактите,за които в доклада си съдът му е указал, че не сочи доказателства. Нещо повече, ако първоинстанционният съд въобще не е направил доклад по чл.146 от ГПК и не е дал указания на страните за доказателствената тежест и за фактите, за които не сочат доказателства, техните доказателствени искания не се преклудират и могат да бъдат направени и пред въззивния съд. Неоснователен е и доводът за неправилност на решението поради допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в това, че не е изключил от доказателствата представените от ищеца несвоевременно гласни доказателства: Както бе изложено по-горе, приемането на писмени доказателства и допускането на гласни доказателства в съдебното заседание, проведено на 01.02.2009 г., не е процесуално нарушение, поради което не представлява процесуално нарушение и обсъждането от въззивния съд на тези доказателства. Поради гореизложеното и на основание чл.293, ал.1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 200 лв. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101 от 14.05.2010 г. по в.гр.д.№ 129 от 2010 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 70 от 22.01.2010 г. по гр.д. № 2640 от 2009 г. на Старозагорския районен съд В ЧАСТТА МУ за допускане на делба на бившо семейно жилище между П. Т. К. и И. С. С. при равни квоти и за отхвърляне на възражението на П. Т. К. за признаване на пълна трансформация на лични средства при закупуването на това жилище. ОСЪЖДА П. Т. К.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Д, ет.4, ап.12 да заплати на И. С. С.- ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора 12, чрез адв.Б. Н. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.