О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №576

Гр. София, 22.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д.№4178 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. Д., представляван от адв. Ц. С. – САК срещу въззивно решение № 788/06.07.2021 г., постановено по в.гр. д. № 1419 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд, 1-ви състав, с което е потвърдено решение № 260706/03.02.2021 г., постановено по гр.д. № 15294/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Г. С. Д. сумата от 3 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.248а, ал.2, вр. ал.1 НК, за което е оправдан с влязло в сила на 24.11.2014год. решение по нахд№4012/2013год. по описа на СГС, 15-ти състав и сумата от 200 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за платено за защита в наказателното производство адвокатско възнаграждение, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата от 21.11.2019г. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лв., както и за сумата от 17 734.12 лв. – претендирани като претърпени имуществени вреди, представляващи изтеглени кредити и за сумата от 12 400 лв. – представляващи пропуснати ползи и неполучен девидент.
Касаторът счита, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Оспорва, че критерият за оценка на неимуществените вреди по справедливост правилно е приложен и отказът да бъдат оценени имуществените вреди.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът сочи, че решението е незаконосъобразно и явно несправедливо на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 280 ГПК, неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че наказателната репресия е започнала две години преди образуване на досъдебното производство от 12.12.2012 г., което не е взето предвид. Твърди, че съдът е постановил решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при противоречия между мотиви и доказателства. Позовава се на несъобразяване на критериите за справедливост при определяне на обезщетението, което смята, че е в занижен размер и необсъждане на всички доказателства от значение за определяне на обезщетението.
Ответникът по касация Прокуратурата на Република България не е подал писмен отговор по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване и по допускане на обжалването намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът претендира обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление като образуваното срещу него наказателно производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда – чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. С постановление от 12.12.2012год. на СГП срещу ищеца Г. С. е образувано досъдебно производство №160/2012год. по описа на ГДНП във връзка с постъпил сигнал от 30.11.2012год. от Държавен фонд „Земеделие“ за престъпление по чл.248а, ал.2, пр.1, вр. ал.1 НК. С постановление от 12.07.2013год. на ДП е бил привлечен като обвиняем за това, че на 21.04.2010год. в [населено място] е представил неверни сведения пред старши експерт в ОСЗ-О. купел за подпомагане за кампания 2010год., за да получи средства от фондове на ЕС- престъпление по чл.248а, ал.2, пр.1, вр. с ал.1 НК и е взета мярка за неотклонение „подписка“. По така повдигнатото обвинение Г. С. с решение от 05.11.2013год. на СГС, постановено по нахд №4012/2013год. е признат за невинен и е оправдан, като с окончателно решение от 24.11.2014г на САС по внахд №929/2014год. е потвърдено решението на първата инстанция. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ, след като срещу ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, което обвинение е било незаконно и предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по основание. Приел е, че с оглед на чл. 4 ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При съобразяване на насоките дадени в ППВС №4/68год., при конкретната преценка на това, че срещу ищецът е повдигнато обвинение за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК и е взета мярка за неотклонение подписка, продължилото около две години наказателно производство, считано от образуването му на 12.12.2012год. до влизане в сила на решението за оправдаването му 24.11.2014год. и в рамките на разумен срок, личността на ищеца, образование, възраст е приел, че ищецът е претърпял болки и страдания, негативни изживявания като безпокойство, стрес, несигурност, ограничения и смущения в социалното общуване, нарушения в общото здравословно състояние и които са в рамките на обичайни за личност, подведена под наказателна отговорност и която преди това не е била обект на наказателно преследване и при отчитане на конкретните установени обстоятелства за емоционалното състояние на ищеца с оглед и на свидетелските показания е приел, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 3000лв. Приел е, че не се установява по делото воденото наказателно производство да е засегнало в по-голяма степен от обичайното личността на ищеца, здравословното му състояние и общественото му положение, като не се установява твърдяната връзка между воденото наказателно производство и диагностицирането му с онкологично заболяване и претърпяната от ищеца онкологична операция от 2011год., както и не се установява връзката с твърдените имуществени вреди от понижението му в длъжност и съответно – теглените кредите, както се твърди- за лечение на ищеца. Установено е, че на 12.12.2012 г. е образувано досъдебното производство, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем впоследствие, която дата е възможно най-благоприятната за ищеца за определяне на начало на воденето на незаконно наказателно производство. Поради това всички обстоятелства по делото, възникнали преди този момент няма как да са в причинна връзка с това наказателно производство. Поради това, обезщетение се дължи само за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания и за които се установява, че са в следствие от незаконното обвинение срещу него и които въззивният съд е приел, че с оглед на критерия за справедливст и при конкретно установените обстоятелства относно приживяното от ищеца обезщетението е в размер на сумата от 3 000лв., а в останалата част претенцията до пълния претендиран размер е неоснователна.
При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване поради следните съображения:
На първо място, изложението към касационната жалба не удовлетворява общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. да е формулиран правен въпрос. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г., по тълк. д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В случая касаторът е изложил само аргументи по същество на делото, но не е посочил кои са правните въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК и не е формулирал такива. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъдат посочени конкретни и ясно формулирани правни въпроси. Съгласно постановките в ТР №1/2010год. на ОСГТК на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Също така касаторът навежда твърдения, които се отнасят към материалната и процесуална законосъобразност на изводите на въззивния съд по спорното материално право, при специфичните за спора факти, което предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение въз основа на последните, а не до тълкуването на съответни разпоредби, с цел установяване на съдържащите се в тях правни норми и при приложението на които в обжалваното въззивно решение е дадено разрешение в противоречие с тълкувателни решения на ВКС, постановления на Пленума на ВС или решения на ВКС, в противоречие с актове на КС на РБ или на съда на ЕС, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Още повече, че в случая не е налице и позоваване на такива, като не е налице и допълнителния критерии по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК Произнасянето по законосъобразността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл. 288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР.
С оглед пълнота на изложението, следва да се допълни, че съгласно ППВС № 4/1968 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждащото действие. Размерът на обезщетението се определя по справедливост от съда, който за всеки отделен случай извършва преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор. В практиката на ВКС са дадени разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. В случая тезата на касатора за необоснованост на мотивите не може да бъде споделена. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид вида и тежестта на престъплението, което в случая не е тежко престъпление. Наказателното производство водено против ищеца е продължило близо двегодини, което не е неразумно дълъг период на незаконосъобразно повдигнато обвинение и последиците от него. През посочения период е бил с мярка за неотклонение „подписка“. Не са установени вреди над обичайните като интензитет и вид, като са изложени съображения за това при съобразяване на какви специфични за конкретния случай обстоятелства е определен размерът на обезщетението.
Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 788/06.07.2021 г., постановено по в.гр. д. № 1419 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: