Р Е Ш Е Н И Е № 165 гр. София, 01 декември 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - първо наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ:НЕВЕНА ГРОЗЕВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретаря и Мира Недева с участието на прокурора Тома Комов , като разгледа докладваното от съдия Грозева к.д. № 646/20 г. по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура- Велико Търново срещу присъда на Окръжен съд- Велико Търново от 19.06.2020 г. по внохд № 133/20 г. В протеста са заявени касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК и е направено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на прокуратурата да докаже тезата си и до неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста с подробно развитите в него доводи и настоява за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото на въззивната инстанция. Подс. И. не се явява пред ВКС. Защитникът на подсъдимия – адв. Л. Б., оспорва протеста и настоява за оставяне в сила на присъдата. В пледоарията си изразява съгласие с оценката на доказателствата, която е направена в съответствие със закона, поради което изводът, че не е установен елемент от състава на престъплението – употребата на наркотични вещества е правилен. ВКС- Първо наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в рамките на правомощията си по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното : Протестът е основателен. С присъда №7 от 20.01.2020 г. постановена по нохд № 571/2019 г. РС-Велико Търново признал подс. С. Н. И. за виновен в това, че на 25.01.2019 г. в [населено място] управлявал МПС лек автомобил А. Р. с ДК [рег.номер на МПС] след употреба на наркотични вещества, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, както и на глоба в размер на 500 лв. На основание чл. 343Гот НК лишил подс. И. от право да управлява МПС за срок от една година, като зачел времето, през което е лишен от право по административен ред. На основание чл. 68, ал.1 от НК привел в изпълнение наложеното наказанието по нохд № 1502/16 г. на ВТРС „лишаване от свобода“ в размер на една година, което е постановил да изтърпи при „общ“ режим. Постановил унищожаване на вещественото доказателство по делото, след влизане на присъдата в сила. На основани чл. 189, ал.3 от НПК осъдил подс. И. да заплати направените по делото разноски в размер на 456 лв. по сметка на ВТРС и 5 лв. държавна такса за издаването на изпълнителен лист. По жалба на адв. Б. –защитник на подс. И. във ВТОС е образувано внохд № 133/20 г. С присъда № 60 от 18.06.2020 г. присъдата на ВТРС е отменена и вместо, на основание чл. 304 от НПК, подс. И. е признат за невиновен в това, че на 25.01.2019 г. в гр. В. Търново управлявал МПС след употреба на наркотични вещества- престъпление по чл. 343б,ал. 3 от НК. С оглед изхода на делото разноските са останали в тежест на държавата. Становището на настоящия съдебен състав е, че заявените в протеста на Окръжна прокуратура –Велико Търново оплаквания, с които е аргументирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК са основателни, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. По този начин се прегражда възможността касационната инстанция да обсъди второто релевирано касационно основание в протеста-неправилно приложение на материалния закон и до оправдаване на подсъдимия. 1.По възраженията в протеста за допуснати съществени процесуални нарушения по см. на чл. 348,ал.1, т. 2 от НПК В съответствие с правомощията си, произтичащи от чл. 327 от НПК ВТОС провел съдебно следствие, като изслушал обясненията на подс. И. в съдебно заседание, провело се на 18.06.2020 г., предявил талон за изследване №0021761 /л. 25/, писмената разпечатка от тест №72 от 25.01.2019 г. и извършил оглед на вещественото доказателство по делото. В мотивите към атакувания съдебен акт съдът декларирал, че споделя практиката на ВКС /в преобладаващата част от решенията му/, съгласно която за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК : не се изисква надлежното установяване /по съответен ред/ на употребата на наркотичното вещество, не се поставя изискване за установяване на количеството му и е ирелевантно дали управлението на МПС е станало под въздействие на наркотичните вещества. Заявил е също така, че правнозначимите факти, подлежат на установяване с всички допустими доказателства и доказателствени средства, след което е направил нов прочит на събраните доказателствени материали като : - констатирал противоречия в показанията на двамата полицейски служители Г. и П. по отношение на това какъв е бил повода за спирането на водача и какво е било поведението му - поради това отказал да кредитира показанията на св. Г. и св. П., че пред тях подсъдимият признал употребата на наркотични вещества и приел резултата от извършения тест - кредитирал обясненията на подс. И., че не е дал кръвна проба, защото му било обяснено, че трябва лично да я заплати, - приел, че след като подсъдимият е задържан за 24 часа със заповед по ЗМВР в 15,35 ч., то не е имало възможност да му бъде извършено изследване на кръвта с талон в медицинско заведение, - отчел наличието на три различни резултата на техническото средство „Дрегер дръг тест“ 5000 в проба № 072 /кокаин, опиати -грешен, два резултата - амфетамин и метамфенин - положителен и два резултата бензодиазепин и метадон- отрицателни/. -приел, че след като техническото средство е отчело грешен, положителен и отрицателен тест, то съгласно инструкциите и методическите указания на главния секретар на МВР, двамата служители следвало да пристъпят към извършването на нова проба. Вместо това те съставили протокол за проверката, в която вписали положителната проба за амфатамин и метамфетамин и изготвили талон за изпращане на медицинско изследване. Констатирал е още нарушения в т. 4.2 от инструкцията, в която било предвидено, че преди началото на пробата, тестваното лице трябвало да изпие четири глътки вода и да не поставя нищо в устата си в продължение на десет минути, както и на точка 4.3.3 от методическите указания, относно състоянието на дисплея, върху който се визуализира наличието или липсата на упойващи вещества. Според съда липсва яснота в методиката как следва да се процедура при грешен или невалиден тест. Съдът е отделил специално внимание на допълнителните указания за пробовземане и анализ от вносителя на апарата „Дрегер дръг тест“ 5000 и указанията на управителя на дружеството- вносител, според които „накрайникът за пробовземане трябвало да се движи непрекъснато в устата между и венеца и бузата, докато индикаторът не стане син “ и т. н. По нататък, детайлно е изследван въпроса на какво се дължи отчетените три резултата и отразяването им на заснетия от дисплея на техническото средство резултат, като на хартиения носител резултатите са писани като отрицателен, погрешен и положителен. Съпоставени са часовете, отразени при заснемането на дисплея на техническото устройство и часовете отразени в писмените документи по делото и т. н. Въззивният съд, най- накрая приел, че неспазването на процедурата по Наредба №1/2017 г. и на инструкциите на главния секретар са опорочили резултатите от теста, поради което те „са негодни да породят предвидените за тях правни последици, а самото изследване „губело меродавност и истинност“. / л.19 от мотивите /. Внимателното запознаване с мотивите, налага извода, че съдът е заместил дейността по анализ на доказателствата и излагането на собствени разсъждения по правната им оценка, с възпроизвеждане на части от решение № 126 от 5.07.2019 г. постановено по к. д. № 540/19 г. на ІІ НО на ВКС. В мотивите е илюстрирано отстъпление от тезата, че установяването на употребата на наркотично вещество става чрез всички допустими и годни доказателства и доказателствени средства, събрани по реда на НПК, а не по административен - по реда на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Прави впечатление, че при осъществяване на аналитичната си дейност, съдът се е отдалечил от заложения в закона стандарт и от изискванията на чл. 13 и чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК, като по този начин е опорочил процеса на формиране на вътрешното си убеждение. Извършил е едностранчив и тенденциозен анализ на доказателствата, като за извеждане на фактическите изводи е дал приоритет на изискванията на Наредба № 1/ 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози, като е игнорирал разбирането, че нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК не поставя изискване, употребата на наркотично вещество да е установена по „надлежен ред“. Подценил е значението и съдържанието на гласните и писмени доказателства и доказателствени средства. Пропуснал е възможността да ги обсъди поотделно и в тяхната взаимна връзка и да отдели спорното от безспорното, относимото от неотносимото, осланяйки се на процесуалните норми. Не е изложил убедителни съображения за отказа си да се довери на показанията на св. Г. и св. П. в частта, в която те са заявили, че подсъдимият се съгласил с резултата от извършения тест и съобщил пред тях за употребата на наркотични вещества, като лаконично и без аргументи е дал вяра на обясненията на подсъдимия, в които той е отрекъл тези два факта. По принцип такъв подход би бил напълно законосъобразен, ако изводите на съда се основават на обективен и детайлен прочит на целия доказателствен материал , а не на фрагменти и избирателна интерпретация. Констатираните противоречия в показанията на св. Г. и св. П. са свързани с причината за спирането на управляваното от него МПС - неработещ фар, криволичене на автомобила или затъмнени стъкла / л.15 /, факти, които не са от съществено значение за съставомерността на деянието. Това е налагало, съдът да даде отговор доколко, съществени за правилното решаване на делото са тези противоречия, на какво се дължат и влияят ли на преценката на тяхната надеждност като източник на факти. Съществуват ли обстоятелства, които компрометират, като цяло, предоставена от двамата свидетели информация и които биха поставили под съмнение тяхната добросъвестност и обективност изобщо. Едва след даването на отговори на тези въпроси, съдът следва да вземе становище по достоверността на тези доказателствени източници и след това да прави изводи за доказателствената не/обезпеченост на обвинителната теза. При отказ да се кредитират показанията на свидетелите е задължително излагането на ясни и логични съображения за причините, през призмата на информацията съдържаща се в останалите доказателства по делото. В тази връзка съдът следва да прецени, дали с кредитирането на производен доказателствен източник /каквито са показанията на двамата свидетели/, при „достъпност“ на първичния, може да се поддържа тезата на обвинението и доколко останалите доказателства, събрани по предвидения в НПК ред, допринасят за това. В заключение, аналитичната дейност на ВТОС е извършена в отклонение на принципни положения, залегнали в НПК, съгласно които в наказателния процес доказателствата нямат предварително установена от закона тежест и че съдът дължи разкриване на обективната истина чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При новото разглеждане на делото, ВТОС следва да направи свой, независим от предходната съдебна инстанция прочит на цялата доказателствената съвкупност, при съблюдаване на процесуалния закон и правилата на формалната логика, след което да вземе становище кои факти приема за установени и каква е тяхната правна оценка. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд , първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 60 от 18.06.2020 г. постановена по внохд№ 133/20 г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.