Ключови фрази


7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 04.07.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4896/2021 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Т. Д.-Р. и Д. П. Р. против решение № 690 от 09. 04. 2021 г. по в. гр. д. № 275/2021 г. на ОС – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 941 от 06. 03. 2019 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на РС – Варна в частта, с която подадената от Д. П. Р. и Д. Т. Д.-Р., на 31. 01. 2019 г., молба е оставена без уважение в следните части: а/. в частта й, с която се иска допълване, на осн. чл. 250 ГПК, на решение № 5315 от 21. 12. 2018 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на РС - Варна, като в точка 1 от същото, след „Поземлен имот с идентификатор ....., с адрес: [населено място], ул. „....“, № ....., с площ по скица 944, с предназначение : урбанизирана територия, при съседи№ ....., ....., ....., ....., идентичен с вилно място – лозе, находящо се във вилната зона на [населено място], съставляващо УПИ № ....– ...., в кв. ....., с площ по НА 930 кв.м.“ се допълни: „заедно с построените в него сгради“; б/. в частта й, с която се иска, ако не бъде допълнено въззивното решение с израза: „заедно с построените в него сгради“, да се допусна поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247 ГПК, в решение № 5315 от 21. 12. 2018 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на РС – Варна, като след описанието на поземления имот се допълни: „заедно с построените в него сгради“; г/.в частта й оставяща без уважение искането на Д. Т. Р. за освобождаването й, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, от такси и разноски в производството по гр. д. № 2290/2013 г. на ВРС, приключило с влязло в сила решение № 5315 от 21. 12. 2018 г.; д/. в частта й оставяща без уважение искането за изменение, на осн. чл. 248 ГПК, на посоченото решение в частта за разноските.
В касационната жалба са развити съображения за нищожност на влязлото в сила решение № 5315 от 21. 12. 2018 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на РС-Варна, по извършване на делбата, с което е постановено изнасяне на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, на допуснатия до делба поземлен имот, ведно с построените в него две жилищни сгради и гараж, на решение № 941 от 06. 03. 2019 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на РС – Варна и на решение № 690 от 09. 04. 2021 г. по в. гр. д. № 275/2021 г. на ОС – Варна. Поддържа се и неправилност на въззивното решение № 690 от 09. 04. 2021 г. по в. гр. д. № 275/2021 г. на ОС – Варна, поради постановяването му в нарушение на чл. 247 и чл. 250 ГПК, чл. 83, ал. 2 ГПК, чл. 355 ГПК и чл. 78 ГПК. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Жалбоподателите се позовават и на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 ГПК –нищожност и очевидна неправилност на решението.
Ответникът по касационната жалба К. П. Р. не е подал отговор на същата и не е изразил становище по основателността й.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК, за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
С влязло в сила решение № 5315 от 21. 12. 2018 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на РС – Варна е постановено извършване на делбата по реда на чл. 248 ГПК, чрез изнасяне на публична продан на допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор .....по одобрените КККР на [населено място], с площ по скица 944 кв.м. и адрес [населено място], ул. „....-та“, № ...., ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор ....., жилищна сграда с идентификатор .....и гараж с идентификатор .....по одобрената КККР на [населено място], и разпределяне на получените при проданта суми между съделителите Д. Т. Д.-Р., Д. П. Р. и К. П. Р., съобразно квотите им в съсобствеността.
С решение № 941 от 06. 03. 2019 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на РС – Варна подадената от Д. П. Р. и Д. Т. Д.-Р., на 31. 01. 2019 г., молба е уважена в частта й, с която е поискано допълване, на осн. чл. 250 ГПК, на решение № 5315 от 21. 12. 2018 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на РС – Варна, чрез допълнителна индивидуализация на допуснатите до делба сгради чрез посочване на данните за тях, съдържащи се в представените скици, както и частично – по искането по чл. 248 ГПК. В тези части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е оставена без уважение искането по чл. 250 ГПК в частта й, с която се иска допълване на решението по извършване на делбата чрез добавяне на израза „заедно с построените в него сгради“ след описанието на поземления имот с идентификатор ....., въззивният съд е приел, че решението не е непълно, тъй като съдържа индивидуализация на всяка една от сградите, които се изнасят на публична продан и съдът се е произнесъл в пълнота по извършването на делбата, съгласно искането на страните.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 247 ГПК, въззивният съд е приел, че липсва несъответствие между формираната в мотивите към решението воля на съда и отразяването й в диспозитива на същото.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е оставена без уважение искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивният съд е приел, че целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да даде възможност за защита на субективни материални права на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите за съдебното производство. Същата е приложима само, когато таксите и разноските се дължат предварително по силата на чл. 76 ГПК, но не и когато страната е осъдена за такси и разноски с влязло в сила съдебно решение. Споделена е практиката на ВКС, според която с оглед същността на съдебното производство за делба, в което се осъществява правото на делба на всеки от съделителите да прекрати съществуващата съсобственост и по което всеки съделител има задължение да понесе такава част от таксите и разноските, която съответства на размера на неговия дял в прекратената имуществена общност, освобождаване от дължимата при извършване на делбата държавна такса при условията на чл. 83, ал. 2 ГПК не може да се иска. Цитирани са и определения на ВКС в посочения смисъл.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е оставена без уважение искането по чл. 248 ГПК, за изменение на решението в частта за разноските чрез осъждане на съделителя К. П. Р. да заплати на Д. П. Р., на осн. чл. 38, ал. 2 ГПК, адвокатско възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално представителство на Д. Т. Д. от съделителката Д. П. Р., нейна дъщеря и адвокат, въззивният съд е приел, че производството по съдебна делба е особено исково производство и процесуалноправните норми, които го уреждат, са специални спрямо процесуалноправните норми, уреждащи общия исков процес. Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната дела е винаги възможна, недопустим е отказ от иск за съдебна делба, предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другите съделители, страните в делбеното производство имат двойно качество (на ищци и ответници един спрямо друг) и отговорността за разноски, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в чл. 78 ГПК, а се понася от всеки от съделителите така както са направени. Отговорността за държавни такси и други разноски (извън тези за адвокатско възнаграждение) се понася от съделителите според стойността на дяловете им в имуществената общност. Разпоредбата на чл. 78 ГПК е приложима само за присъединените искове в делбеното производство, както и за разноските, направени във въззивното или касационно производство, в случай, че е била подадена въззивна или касационна жалба срещу решението по извършване на делбата. Цитирана е и практика на ВКС в този смисъл.
За законосъобразно е преценено първоинстанционното решение и в частта му, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез отмяната му в частта, с която съделителите Д. Р. и Д. Р. са осъдени да заплатят на К. Р. сумата 150 лв. разноски за възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза за определяне пазарната стойност на делбените имоти. Прието е, че изводите на районния съд съответстват напълно на разпоредбата на чл. 355 ГПК. За законосъобразно е преценено първоинстанционното решение и в частта му, с която е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК в останалата му част – за присъждане на разноски за данъчна оценка, за нотариална заверка на представени документи, за вписване на решението по допускане на делбата, тъй като тези разходи не са свързани със самото съдебно производство, не обуславят провеждането му.
В изложението на основанията по чл. 280 ГПК жалбоподателите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
1. „Във втората фаза на делбата заедно или поотделно следва да бъдат изнесени на публична продан допуснатите до делба вилно място, застроено със сгради на основно и допълващо застрояване?“
Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 89 от 12. 07. 2019 г. по гр. д. № 3607/2018 г. на ВКС, 1 г.о.
2. „За статута на вилното място като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и как следва да се извърши делбата на вилното място, когато до делба са допуснати построените в него сгради?“.
Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 229 от 30. 11. 2015 г. по гр. д. № 1755/2015 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 145 от 11. 07. 2013 г. по гр. д. № 1986/2013 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 138 от 09. 01. 2019 г. по гр. д. № 36/2018 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 201 от 20. 01. 2020 г. по гр. д. № 2616/2018 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 69 от 29. 10. 2018 г.по гр. д. № 2935/2017 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 656 от 22. 07. 2011 г. по гр. д. № 1381/2008 г. на ВКС, 1 г.о. и др.
3. „Докато делбеното производство е все още висящо и определените такси и разноски все още не са внесени, дали е приложима разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на съделител от заплащане на държавни такси и разноски?“
Твърди се решаването му в противоречие с определение № 226 от 25. 11. 2019 г. по ч. гр. д. № 1229/2019 г. на ВКС, 1 г.о. и с определение № 8 от 12. 01. 2015 г. по ч. гр. д. № 5476/2014 г. на ВКС, 1 г.о.
4. „Дължи ли се адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в първата фаза на делбеното производство, когато в тази фаза съделителят – ответник е повдигнал спорни въпроси за включване в наследствената маса на чужд имот, за изключване на съделител, за размера на дяловете по намаляване на дарение и законността на сградата?“.
Твърди се решаването му в противоречие с ППВС № 7/1973 г., определение № 69 от 11. 04. 2018 г. по ч. гр. д. № 394/2018 г., 1 г.о., определение № 197 от 04. 10. 2017 г. по ч. гр. д. № 3472/2017 г., 1 г.о., определение № 7 от 22. 10. 2012 г. по ч. гр. д. № 594/2012 г., 4 г.о.
5. „Дължи ли се възнаграждение за вещо лице за допълнителна оценителна експертиза, допусната по доказателствено искане на съделител, оспорил експертизата за пазарната стойност на делбения имот? Когато държавните такси са определени въз основа на пазарните оценки от първата експертиза, а не от допълнителната експертиза, следва ли оспорването да се приеме за успешно?“
Твърди се разрешаването му в противоречие с ППВС № 7/1973 г., т. 9 и определение № 335 от 01. 07. 2015 г. по ч. гр. д. № 2020/2015 г. на ВКС, 1 г.о.
6. „Дали разходите, извършени за скици на делбените имоти, за вписване на исковата молба, за вписване и отбелязване на решението по допускане на делба, за заверени преписи и за данъчна оценка се включват в необходимите разноски по делбеното производство, разпределяни по правилото на чл. 355 ГПК, съответно дали разходите извършени за съдебни и общински удостоверения и за заверени преписи на строителни книжа от архива на общината се включват в разноските по повдигнатите спорни въпроси, възлагани по общите правила на чл. 78 ГПК?“ – твърди се разрешаването му в противоречие с ППВС № 7/1973 г. и определение № 685 от 23. 10. 2015 г. по ч. гр. д. № 4028/2015 г. на ВКС, 4 г.о.
Касаторите се позовават и на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Решението не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 ГПК, тъй като не съществува вероятност да е нищожно. Същото е постановено от надлежен орган, в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е, а волята на съда е изразена ясно и разбираемо.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, тъй като изводите на въззивния съд съответстват на събраните доказателства и не противоречат на правилата на формалната логика. Сочените от касаторите пороци на съдебния акт представляват касационни основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК и, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия и втория въпрос.Тези въпроси касаят решението по извършване на делбата - решение № 5315 от 21. 12. 2018 г. по гр. д. № 2290/2013 г. на РС – Варна, което е влязло в сила и нямат никакво отношение към обжалваното въззивно решение - решение № 690 от 09. 04. 2021 г. по в. гр. д. № 275/2021 г. на ОС – Варна в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта оставяща без уважение част от исканията по чл. 250 ГПК, изцяло исканията по чл. 247 ГПК и по чл. 83 ГПК и част от исканията по чл. 248 ГПК. Въпросите не са релевантни към производството по допълване или поправка на очевидна фактическа грешка на влязло в сила решение, нито към производството по освобождаване от държавна такса, по изменение на решението в частта за разноските или към отговорността за разноските. В този смисъл и с оглед разясненията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, въпросите не отговарят на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – същите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и дадените по тях отговори не биха повлияли на крайния изход на производствата по чл. 250 ГПК, чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по третия въпрос. Въпросът не съответства на данните по делото, тъй като в случая делбеното производство във втората му фаза е приключило с влязло в сила решение, а не се касае за висящо делбено производство, при което предстои внасяне на такси и разноски. А изводите на въззивния съд, според които разпоредбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е неприложима за държавните такси, които съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят с решението по извършване на делбата, според стойността на дяловете си в делбеното имущество, са съобразени напълно с практиката на ВКС, формирана във връзка с приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по четвъртия въпрос. На първо място, въпросът касае отговорността за разноските за адвокатско възнаграждение, направени от съделител в първата фаза на делбеното производство, приключила с решението по допускане на делбата. На следващо място, въпросът не е разрешен в противоречие с ППВС № 7/1973 г., определение № 69 от 11. 04. 2018 г. по ч. гр. д. № 394/2018 г., 1 г.о., определение № 197 от 04. 10. 2017 г. по ч. гр. д. № 3472/2017 г., 1 г.о., определение № 7 от 22. 10. 2012 г. по ч. гр. д. № 594/2012 г., 4 г.о. В случая не се касае за разноски, направени във връзка с присъединени искове във втората фаза на делбеното производство (например по повод предявени по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки), нито се касае за разноски, направени при въззивно или касационно обжалване на решението (решението по извършване на делбата е влязло в сила, като необжалвано).
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по петия и шестия въпрос. На първо място, в присъдените с решението по извършване на делбата разноски са включени както направените разходи за вписване на исковата молба за делба, така и направените разходи за издадени съдебни удостоверения, в общ размер 77, 60 лв.. Не са присъдени разходи за данъчна оценка на делбените имоти, за нотариални заверки на документи, за издаване на заверени преписи от съдебното решение по допускане на делбата и за вписването му, тъй като извършването на такива разходи не е било необходимо за образуването, движението и провеждането на делбеното производство. Тези изводи на първоинстанционния съд, възприети като законосъобразни от въззивния, не противоречат на посочената от касаторите практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер.
В обобщение, не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 3 и ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 690 от 09. 04. 2021 г. по в. гр. д. № 275/2021 г. на ОС – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: