Р Е Ш Е Н И Е № 221 [населено място], 17.01.2018 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1388/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.307 от ГПК вр. чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по постъпила молба от [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК на част от влязлото в сила решение №110/06.11.15г.,постановено по т.д.№249/15г. по описа на Апелативен съд Б.,с която е отменено решение №5/23.03.15г. по т.д.№30/14г. по описа на Окръжен съд Сливен в частта,с която е прието за основателно направеното от [фирма] възражение за прихващане със сумата 120 261 лв. и същата е прихваната срещу задължение на [фирма] /н/ от 136 421,24 лв. до размер на тази сума и вместо това молителят е осъден да заплати на дружеството в несъстоятелност сумата 120 261 лв.,представляваща стойност на изпълнени и незаплатени СМР по договор от 02.04.09г.,ведно със законната лихва.Отмяна се иска и на частта от решението на БАС,с която е потвърдено решението на С. , с което дружеството е осъдено да заплати на [фирма] /н/ сумата 116 892,15 лв.,представляваща лихва за забава на плащания по фактури,издадени във връзка с договора от 02.04.09г. /при неуважено второ насрещно възражение за прихващане/. Молителят е поискал посоченото решение да бъде отменено по реда на чл.303 и сл. от ГПК,тъй като след влизането му в сила /с постановяването на определение №62/06.02.17г. по т.д.№984/16г. на ВКС,ТК,първо отделение,с което въззивното решение не е допуснато до касационен контрол/ се снабдил с новооткрити от него писмени доказателства – писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ от 05.08.10г.,установяващо неотстранени щети на строежа и пълна демобилизация на строителя; констативен протокол от 07.07.10г.; констативен протокол от 18.06.12г., съставени и двата след посещение на място на строежа от комисия от представители на строителния надзор; акт- образец 2а – откриване на строителна площадка; акт- образец 12 за установяване всички видове СМР,подлежащи на закриване /последните два - установяващи качеството на две от лицата,подписали констативните протоколи/ и 4 бр. писма за потвърждаване на салда по Закона за счетоводството от Агенция „ПИ“ – за 2009,2010 и 2011г. Молителят счита,че тези доказателства са от съществено значение на делото,тъй като биха променили изводите на съда по спорното материално право.Твърди,че същите му били предоставени след влизане в сила на въззивното решение.Невъзможността същият да се снабди своевременно с тях и да ги ангажира по делото се твърди да не е свързана с процесуално бездействие на страната. Претендира се, след отмяна на решението на БАС, делото да се върне на същия съд за разглеждане от друг състав с попълване на същото с посочения доказателствен материал и ново произнасяне при съобразяване на същия. Ответникът по молбата [фирма]/н/,представляван от синдика, я е оспорил с твърдения за недопустимост и за липса на основания за отмяна.Изложил е съображения ,че молителят е могъл своевременно да се снабди с посочените доказателства , съществуващи в хода на исковото производство и да ги представи по делото, поради което пропускът то да бъде взето предвид при постановяването на съдебното решение,чиято отмяна се претендира,е резултат изцяло от процесуалното поведение на страната. Счита и,че тези доказателства не са относими към спора и не биха довели до промяна на крайния резултат. Върховният касационен съд,Търговска колегия, Първо отделение, намира подадената молба за допустима, като депозирана от надлежна страна в процеса в срока по чл.305 ал.1 от ГПК. За да се произнесе по същество,съобрази следното: Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено в гл.24 от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда,ползващи се със сила на пресъдено нещо. Основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване,предвидени в чл.281 от ГПК.В съдебното производство по отмяна правилността на решението не е предмет на проверка. Върховният касационен съд проверява единствено наличието на обстоятелства,осъществяващи сочения от молителя фактически състав на чл.303 ал.1 от ГПК. В молбата , с която е сезиран настоящият състав на ВКС , молителят се е позовал на наличието на основанието,посочено в разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК.Според тази норма, влязлото в сила решение подлежи на отмяна,когато молителят докаже откриването на нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да му бъдат известни при решаването му или,с които не е могъл да се снабди своевременно. Ангажираните като такива от молителя в производството пред настоящия състав писмени доказателства не обосновават предпоставката за отмяна, осъществяваща хипотезата на предл. 2 на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. За да е налице такава следва да са изпълнени две предпоставки: новооткритите доказателства следва да са съществували преди постановяването на решението и невъзможността страната да ги ангажира своевременно в процеса при разглеждането на спора по същество следва да са се дължали на обективни причини,а не на субективното поведение на страната.При това новите писмени доказателства следва да бъдат от такова естество,че да биха могли да променят постигнатия правен резултат по делото. Производството по т.д.30/14г. по описа на С. е образувано по предявени от [фирма]/н/,чрез синдика на дружеството,срещу [фирма] искове за плащане на задължения по фактури,издадени във връзка с изпълнени от ищеца СМР по договор за възлагане на проектиране и изпълнение на СМР по проект „Актуализация на ПСД за изграждане на съоръжения при км 27+100, км 30+360 и изграждане на съоръжения при км 27+100, км 29+840, км 30+60“, „Транзитни пътища IV-Л. 2“,сключен между страните на 02.04.09г.Исковете са предявени в общ размер 485 408,11 лв. /включително главници и лихви/. Оспорвайки предявените срещу него искове по основание и размер с доводи за недължимост и с твърдения за наличие на отправено от него материално-правно изявление за прихващане с насрещни вземания,ответникът е предявил и евентуално съдебно възражение за прихващане със същите задължения на ищеца,от които 231 440,60 лв.,представляващи неустойка за забавено изпълнение на СМР,предвидена в договора, 120 261 лв.,дължима му съгласно договора сума за възстановяване на извършени през 2011г. от него и за сметка на изпълнителя разходи по отстраняване на дефекти,появили се в гаранционния срок,както и 115 584 лв. за възстановяване на такива разходи,извършени през 2013г.След като е намерил исковете за основателни и доказани в размер на 354 967,38 лв. главници и 128 284,24 лв. лихви за забава, първоинстанционният съд е разгледал направените от ответника правопогасяващи възражения.Приел е съществуването на насрещно вземане на ответника срещу ищеца за неустойка,дължима,съгласно договора в максималния й размер от 218 546,14 лв.,поради неизпълнение на възложените работи в уговорения срок,поради което е прихванал това вземане срещу признатите в тежест на ответника задължения за плащане към ищеца.Намерил е за настъпил материално-правният погасяващ ефект на отправеното от ответника изявление за прихващане със сумата 120 261 лв.,поради което е приел,че с тази сума е намален остатъкът от вземането за главница по фактурите до размер на сумата 16 160,24 лв.,която е присъдил в полза на ищеца.Отказал е да уважи съдебното възражение за прихващане на претенцията за лихва със сумата 115 584 лв.,поради което е присъдил такава в установения с помощта на вещо лице размер от 128 284,24 лв. Споделяйки само изводите на С. за основателност на исковете,както и тези,въз основа на които съдът е извършил прихващане спрямо тях с насрещното вземане за неустойка,но не и тези за осъществено извънсъдебно прихващане с вземане за 120 261 лв. , въззивният съд е променил резултата по делото,като е присъдил в полза на ищеца посочената сума като стойност на изпълнени,но незаплатени СМР по договора от 02.04.09г. За да приеме , че възраженията за прихващане със сумите 120 261 лв. и 115 584 лв. са неоснователни /във връзка с втората БАС е потвърдил решението на С./, съдът се е позовал на клаузата на чл.29 от договора между страните,предвиждаща отговорност на изпълнителя само за възстановяване на разходи,извършени от възложителя по повод отстраняване на дефекти в строителството, появили се в гаранционния срок.Посочил е,че претендираните с възражението разходи на ответника касаят заплатени от него суми на трето лице [фирма],с което същият е сключил два договора – от 30.09.11г. и от 01.10.13г. с предмет „почистване на съоръжения – мост при км 27+100, км 29+840, км 30+60“. От една страна е прието,че въпреки вмененото по силата на ЗУТ задължение на строителя да съхранява изграденото от него, в случая преустановяването на дейностите по обекта и невъвеждането му в експлоатация не е по вина на ищеца,доколкото от разменената между страните кореспонденция е установено, че причина за това е решение на Агенция „ПИ“ за възобновяване движението през прохода Х. през м.август 2009г.От друга страна съдът се е мотивирал и с това,че разходите за установените като извършени от третото лице работи /почистване руслото на реката, заскаляване на устои,ремонт на комбинирана ограда,изсичане на храсти и млада гора/ и то години след приключването на работата от строителя,не би могло да се приемат като направени за дейности по отстраняване на появили се в гаранционните срокове дефекти по строежа,а уговорка,задължаваща ищеца да поеме подобни разходи, няма в сключения между страните договор. Така постановеното от въззивния съд решение не е допуснато до касационно обжалване с определение №62/06.02.17г. по т.д.№984/16г. на ВКС,ТК,първо отделение. Отнесени към установените по делото факти и направените въз основа на събраните в исковото производство доказателства изводи на съда,представените с молбата за отмяна писмени такива не осъществяват изискванията на основанието по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК. От тях акт- образец 2а – за откриване на строителна площадка; акт- образец 12 – за установяване всички видове СМР,подлежащи на закриване /последните два - установяващи качеството на две от лицата,подписали констативните протоколи/ и 4-те бр. писма за потвърждаване на салда по Закона за счетоводството от Агенция „ПИ“ – за 2009,2010 и 2011г. са изцяло неотносими към предмета на спора,по който е образувано т.д.№30/14г. по описа на С.,тъй като не се явяват в подкрепа на съответни установими с тях твърдения и възражения на страните. Писмото,носещо изходящ или входящ /не се чете/ номер от дата 06.08.10г., подписано от член на УС на Агенция „ПИ“ относно проекта „Транзитни пътища IV-Л. 2“,в неговата цялост, съдържа изявление на автора за направена в резултат на проверка констатация,че изпълнителят на проекта е спрял работа към 27.07.10г. и строежът не е предаден на възложителя с акт обр.15 по установения ред.Писмото е адресирано до Консорциум „Б. - Пътни строежи Л. 2“ чрез инж.В. – ръководител проект,а видно от поставената върху него резолюция,то е достигнало до адресата си. Двата констативни протокола от 07.07.10г. и от 18.06.12г. установяват състоянието на мостовите съоръжения при км 27+100, км 29+840, км 30+360,аналогично на това,което е установено и посочено в приетите по делото в производството пред първата инстанция /на лист 64 и лист 83/ писмо от [фирма] до [фирма] изх.№162/17.06.11г. и протокол №1, съставен въз основа на комисия,конституирана от изпълнителния директор на ответното дружество, за извършване на проверка на същите съоръжения в периода 10.07.12г. – 12.07.12г. И трите писмени доказателства,които обективно са съществували,но не са били ангажирани в исковото производство, не могат да бъдат определени като „такива от съществено значение за делото“ по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК,тъй като не биха могли да установят други факти,извън установените по делото,които още повече да са от естество да променят резултата по спора. Писмото на Агенция „ПИ“ касае отношенията на същата в качеството й на възложител на проекта „Транзитни пътища IV-Л. 2“ в неговата цялост с изпълнителя по него - Консорциум „Б. – Пътни строежи Л. 2“, поради което не установява пряко факти, относими към поведението на ищеца като страна по договора , от който произтичат претенциите на страните по делото. Двата констативни протокола не установяват факти,които да не са били вече констатирани по делото,доколкото това е станало с други писмени доказателства. Тези факти с влязлото в сила решение съдът вече е отрекъл да са относими към правото на възложителя да претендира обезщетение от изпълнителя по съображения,че касаят състоянието на части от строителния обект по договора между страните,за което последният не носи отговорност. Не е налице и втората предпоставка за уважаване молбата за отмяна на посоченото в нея основание. Писмото от 06.08.10г. е изпратено до и получено от инж.Г. В. в качеството му на ръководител на проект „Транзитни пътища IV-Л. 2“,изпълняем от Консорциум „Б. – Пътни строежи Л. 2“. Същият е бил член и на комисията,съставила и подписала двата констативни протокола. Видно от данните по делото и от служебна справка за вписванията по партидата на ответното дружество в Търговския регистър, Г. В. законно е представлявал [фирма] през периода 29.12.11г. – 17.12.15г. /т.е.,както към момента на подаването на отговора на исковата молба – на 22.04.14г.,подписана лично от него,така и към датата на постановяване на въззивното решение/. След като същият е получил писмото на Агенция „ПИ“ и лично е участвал в съставянето на двата констативни протокола /последното изрично се признава от процесуалния представител на дружеството-молител в проведеното на 20.11.17г. открито съдебно заседание/, не би могло да се презумира,че до момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство страната /представляваното от него юридическо лице/ е била в обективна невъзможност да се снабди с тези писмени доказателства, поради незнание за съществуването им.Напротив – непредставянето им по делото пред С.,когато те вече са били факт,се дължи не на обективни причини ,а на процесуален пропуск на страната,което е основание за отхвърлянето на молбата й за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. При този изход на делото молителят дължи да заплати в полза на процесуалния представител на ответника по молбата адв.А. В. Т. възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Отговорът на молбата за отмяна е изготвен и подписан от адв.Т. с приложени към него пълномощно и договор за правна защита и съдействие.С последния е уговорено безплатно представляване по чл.38 ал.1 т.2 ЗА,предвид това,че дружеството- ответник по молбата [фирма] е в производство по несъстоятелност,което презумира липса на средства за покриване на разноските за упълномощения адвокат. Изчислено на основание чл.9 ал.4 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението следва да се присъди в размер на 5734 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК на част от влязлото в сила решение №110/06.11.15г.,постановено по т.д.№249/15г. по описа на Апелативен съд Б.,с която е отменено решение №5/23.03.15г. по т.д.№30/14г. по описа на Окръжен съд Сливен в частта,с която е прието за основателно направеното от [фирма] възражение за прихващане със сумата 120 261 лв. и същата е прихваната срещу задължение на [фирма] /н/ от 136 421,24 лв. до размер на тази сума и вместо това молителят е осъден да заплати на дружеството в несъстоятелност сумата 120 261 лв.,представляваща стойност на изпълнени и незаплатени СМР по договор от 02.04.09г.,ведно със законната лихва,както и на частта от решението на БАС,с която е потвърдено решението на С. , с което дружеството е осъдено да заплати на [фирма] /н/ сумата 116 892,15 лв.,представляваща лихва за забава на плащания по фактури,издадени във връзка с договора от 02.04.09г. /при неуважено второ насрещно възражение за прихващане/. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] ул.“С. шосе №5 да заплати на адв.А. В. Т. с адрес на упражняване на дейността [населено място] [улица],партер и адрес за призоваване [населено място] [улица] Бизнес център ет.1 офис 4 на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.9 ал.4 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на [фирма]/н/ в размер на 5734 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.