Р Е Ш Е Н И Е № 6 С о ф и я , 06 февруари 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 я н у а р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1098/2017 година. Касационното производство е инициирано с жалба на защитника на подс.П. Н. М. от П. адв.Д.Р. от АК-Бургас срещу присъда № 178 от 14.07.2017 г., постановена по ВНОХД № 667/2017 г. от Бургаския окръжен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1-3 от НПК и искане за отмяната й и оневиняването му от касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подс.М., лично и чрез защитника си адв.Р. поддържат жалбата по изложените в нея и в допълнението й съображения и направените искания. Върховният касационен съд провери правилността на присъдата в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 95 от 10.05.2017 г. по НОХД № 1796/2017 г. Бургаският районен съд е признал подсъдимия П. Н. М. от П. за невинен в това на 03.04.2017 г. в Бургас да е управлявал МПС – лек автомобил марка „Ф.”, модел „Е.”, с рег.№ , след употреба на наркотични вещества по смисъла на ЗКНВП и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за осъществено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Разпоредено е с вещественото доказателство по делото. Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Бургас с доводи за нейната неправилност, необоснованост, материалноправна незаконосъобразност с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда от въззивния съд за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение. С нова присъда № 178 от 14.07.2017 г. по ВНОХД № 667/2017 г. Бургаският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда и като е признал подсъдимия М. за виновен, го е осъдил на основание чл.343б, ал.3 от НК, при условията на чл.54 от НК на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и на 500 лева глоба в полза на държавата. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат срокът на задържането му по ЗМВР от размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 2 години от влизане на присъдата в сила, от който срок на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднат срокът на лишаването му от правоуправление по административен ред, без този срок да е конкретизиран. Разпоредено е вещественото доказателство – 1 бр.касета от техническото средство „Dreger Drug Test 5000” е постановено да остане да се съхранява по делото до внасянето му в архив. В касационната си жалба защитникът на подсъдимия навежда доводи за неправилно приложение на материалния закон, за неспазена процедура по установяване на признаците на престъплението и за явната несправедливост на осъждането му с искане за отмяната на въззивната присъда и оневиняването му от касационната инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Доводите на защитника визират неправилност на изводите на въззивния съд относно процесуалната годност на ползваните от него доказателствени средства и изведените фактически обстоятелства, позовавайки се на нарушения на разпоредби на Наредба № 30/2001 г. (отм.ДВ бр.61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) и на т.4 от „Методически указания относно реда за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с техническо средство „Dreger Drug Test 5000” и спазване на процесуалните изисквания при образуване и провеждането на разследване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК”, на главния секретар на МВР от 2010 г., както и заради противоречивостта в съображенията на съда да не се възприеме претендираната от тях недоказаност по реда и със средствата на НПК на деянието на подс.М. като престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като се настоява до такива правни изводи да достигне касационната инстанция и да оневини подсъдимия. По-конкретно, оспорва се приложимостта на отменената Наредба № 30/2001 г. за установяване с посоченото техническо средство на употребата на безспорно наркотичните вещества амфетамин и метамфетамин, наложило заменянето й с новата Наредба № 1/2017 г. (в сила от 29.09.2017 г.), но след момента на извършване на инкриминираното деяние, както и извършения от окръжния съд анализ на показанията на св.Й.И. и на недопустимите, според защитника, показания на св.Н.М., като се прави извод за извеждане на правно релевантните факти по „предположения”, при допуснати съществени процесуални нарушения, и за недоказаност на обвинението по несъмнен начин в нарушение на материалния закон, довело до явно несправедливото наказване на подсъдимия. Всички тези доводи са били поднесени и на въззивния съд и са получили своя убедителен и законосъобразен отговор. От защитника се смесват контролната дейност на съответните органи на МВР и разследващата дейност по установяване на дадено деяние като престъпление по реда на НПК. Съгласно чл.5, ал.3 (нова ДВ бр.54/2010 г.) от ЗДвП, на водача на МПС е забранено „да управлява МПС под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”, последните определени в § 42 от ДР на ЗДвП като „всяко вещество, природно или синтетично, включено в списък І и списък ІІ на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г.”. Несъмнено е, че наркотичните вещества са упойващи – според § 1, т.11 от ДР на ЗКНВП, в сила от 10.11.2011 г. - "наркотично вещество" означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКНВП. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗКНВП, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм”. Редът за установяване на такава употреба е определен съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието и въз основа на това им правомощие е била приета Наредба № 30/2001 г., действаща към момента на извършване на инкриминираното деяние на подс.М.. С изменението обаче на ЗДвП (ДВ бр.101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), в ал.3 и ал.4 забраната да не се управлява МПС след употреба на „друго упойващо вещество” е заменена с „наркотични вещества или техни аналози”, като е отменен § 1, т.42 от ДР на ЗДвП с препращане с § 1 от ДР на Наредбата към даденото определение на тези понятия в т.9 и т.11 на § 1 от ДР на ЗКНВП, но тази законодателна промяна в ЗДвП не е намерила отражение в Наредбата (до отмяната й с новата Наредба № 1/2017 г., ДВ бр.61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) и редът по първата се прилага, доколкото не противоречи на закона (вж § 10 от ПЗРЗДвП). В чл.1, ал.2 от цитираната Наредба е уредено, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява със съответни технически средства и/или медицински и лабораторни изследвания, а според ал.4 техническите средства за установяване на „друго упойващо вещество” се определя със заповед на министъра на вътрешните работи след одобряването им от ИА по лекарствата към МЗ. В настоящия случай такова одобрено техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества е „Dreger Drug Test 5000". По този начин законодателят е въвел алтернативност в зависимост от обстоятелствата и желанието на нарушителя при избиране на реда за установяване съдържанието на упойващи, респ. наркотични вещества. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.2 от Наредбата, която сочи, че в случаите на оспорване на показанията на техническото средство по искане на водача употребата се установява чрез медицинско или лабораторно изследване. Т.е. съдържанието на наркотични вещества може да се установи както чрез използуване на техническо средство, така и чрез лабораторно изследване, като последното не е задължително. То се прави при оспорване показанията на техническото средство. Ето защо Наредба № 30/2001 г. е предвидила използването на технически средства и/или химико-токсилогично изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ на водача да получи талон за медицинско изследване, неявяване в медицинско заведение за изследване или отказ да даде кръв за изследване, меродавно е показанието на техническото средство - чл. 6 от Наредбата. В настоящия случай подобно оспорване на показанията на техническото средство не е налице, като безспорно е установена употребата на наркотични вещества, което не се и оспорва от жалбоподателя. Подс.М. е подписал АУАН без възражения, също и протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества с отразените в него показания на техническото средство – положителния тест за наличие в биологичния материал (слюнка) на следи от амфетамин и метамфетамин. Подписал е и издадения талон за медицинско изследване. Отведен в определеното лечебно заведение, не е дал кръв за анализ, отразено саморъчно в протокола за медицинско обследване. При тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.6 от Наредбата, според която съдържанието на алкохол или упойващо вещество се установява въз основа на показанията на техническото средство, т.е. като достоверен се взема резултатът, посочен от техническия уред. По делото не са правени възражения, обратно, са събирани доказателства за изправността на техническото средство, с който е отчетено наличието на наркотични вещества, както и че осъщественият с него тест е валиден. Показателите на приложеното като веществено доказателство техническо средство – касета, са отчетени съобразно изискванията на Методическите указания относно реда за установяване употребата на наркотични вещества от водачите на МПС с орален тест „Dreger Drug Test 5000”. Протоколът за извършената проверка е попълнен стриктно съгласно посочените указания. От показанията на св.И. не се установява по никакъв начин да е допуснал нарушение при осъществяване на посочената в методическите указания процедура. Той е категоричен, че тестът е бил валиден и е отчел положителен резултат за двата вида наркотични вещества. Д. на защитника обаче се позовава на неспазване от св.И. на някои от изискванията, разписани в горепосочените Методически указания от 2010 г. Следва да се отбележи, че те не са издадени от оправомощения на законово ниво орган, тъй като главният секретар на МВР е ръководител и отговорен за оперативната дейност на определени структури на МВР, но не е министър или заместник министър, още по-малко неговите указания могат да бъдат въздигнати в процесуални разпоредби или да са в изпълнение на правомощията на посочените трима министри, утвърдили коментираната Наредба (а и новоприетата Наредба № 1/2017 г.). Всъщност, възраженията на защитника визират действия на контролния орган при вземане на биологичен материал от проверявания водач за провеждане на теста за установяване употребата на наркотични вещества, изводими от неговите показания. Те правилно са били кредитирани от въззивния съд като правдиви и безпристрастни, а то е видно и от постигнатия положителен резултат от теста – доказана е употребата на амфетамин и метамфетамин и това и пред настоящата инстанция не се оспорва. Приемането на определено количество течност и изчакване във времето без поемане на храни или тютюнопушене е само с цел избягване провокирането на проверката с техническото средство, а в случая постигнатият положителен резултат за употреба на наркотични вещества обезмисля така наведеното възражение. И друг път ВКС е имал основание да посочи, че не всяко нарушение на правило на Наредбата води до елиминиране на резултатите от проведената проверка за такава употреба, а само ако нарушението е дотолкова драстично, че злепоставя достоверността на изследването с техническото средство или медицинското и/или лабораторно изследване на пробите. В случая няма допуснато такова нарушение. Дотук е контролната дейност на съответния орган от структурата на МВР. Съставените протоколи за извършената проверка с отразяване на постигнатия резултат са официални удостоверителни документи (писмени доказателства, арг.чл.93,т.5 от НК) и няма как по друг начин да бъдат приобщени по делото, освен с приемането им от разследващия орган и прилагането им по делото. Това е редът по НПК, той е спазен и по това не се спори. Такива са и съответните протоколи за резултатите от евентуално медицинско и/или лабораторно изследване на взетите по реда на Наредбата кръвна проба или проба на урина, включително и при изследване на контролна проба по искане на полицейския орган, на органа по разследването или на нарушителя, като разследващият орган би могъл да ползва и експертна помощ с назначаване на съответна експертиза по правилата на НПК. Или, оттук нататък са действията по разследването, съответно развитието на наказателния процес в съответните му фази. Окръжният съд е имал основание да не се съгласи с фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Районният съд всъщност е изложил противоречиво становище – хем е приел да е установено с теста употребата на наркотични вещества от подс.М., хем е отрекъл този тест да има своето правно значение според Наредбата, тъй като тя се отнасяла за установяване употребата на „друго упойващо вещество”, а не на „психотропните вещества” амфетамин и метамфетамин и това било основание да се изключи от доказателствената съвкупност постигнатият при изследването с техническото средство резултат, тъй като то не било „годно доказателствено средство по НПК”. Това сочи на непознаване на теорията и съдебната практика за допустимите доказателства и доказателствените способи и средства в наказателния процес. Въззивният съд е осъществил прецизна аналитична преценка както на законодателната основа за извършената проверка с техническо средство заради видимо неадекватното поведение на водача М. за употреба на алкохол, последвано от такава за употреба на наркотични вещества, така и на относимия доказателствен материал за извличане на фактическите обстоятелства от предмета на доказване по делото. Неоснователно е възражението за оказаното от него доверие на показанията на св.Й.И., извършил техническото изследване, както и на показанията на св.П.Р., св.В.К., св.В.Г., описващи състоянието на водача като причина да се пристъпи към съответната проверка. Правилно е изкоментирано и свидетелстването на мл.р.Н.М. относно извънпроцесното признание на М. да е употребил преди смяната си „пико”, свързано с постигнатия при тестовото изследване резултат именно за употребата на такова наркотично вещество. Дори и да се игнорират неговите показания, останалият доказателствен материал е достатъчен за обосноваване на направените от съда фактически изводи. Поради това ВКС приема, че доказателствените източници правилно са били оценени от въззивния съд като допустими, те са ценени обективно и в тяхната взаимовръзка, според действителното им съдържание и няма пренебрегнати или превратно оценени, като е даден съдържателен и законосъобразен отговор на всички наведени от страните, основно от защитата на подсъдимия, доводи и възражения. Не са налични процесуални нарушения на правилата на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, като съдът в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за намеса на касационната инстанция. Правилното приложение на материалния закон се атакува от жалбоподателя заради фактическа недоказаност на обвинението, което с горепосочения анализ е преодоляно от окръжния съд. Правилно са изведени обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК и е приложен законът, който е следвало да се приложи. Изяснено е в правната теория и съдебна практика, че повечето от общоопасните престъпления не са на просто (формално) извършване, като техният престъпен резултат е поставяне в опасност живота и здравето на гражданите, намиращи се на територията на РБ. При настъпване (умишлено или по непредпазливост) на „повече” от този резултат, са предвидени съответни материалноправни наказателни норми. При управляването на МПС след употреба на алкохол законодателят е предвидил настъпване на такава опасност при концентрация на алкохола в кръвта на водача над 1,2 или над 0,5 промила (чл.343б, ал.1 и 2 от НК), като законодателят е имал предвид научно установените промени в съзнанието на водача при приема на алкохол в посочената концентрация и не е необходимо доказване на конкретното им проявление в поведението на дееца заради допуснати или не нарушения на правилата за движение с причиняване или не на съставомерен престъпен резултат (ППлВС № 1/1983 г., т.4, б.”а”,”в”,”д”). Безспорно, подобен ефект имат и наркотичните и други упойващи вещества, а с оглед многообразието им и последиците от техния прием или „гладът” за прием на такива, съчетано или не и с лекарства, може обективно да доведе до непригодност на водача за такава правилна оценка на пътните условия, като общоопасен резултат на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. За разлика от алкохолната употреба, където по тълковен път съдебната практика е утвърдила възприемането на квалифициращия признак „пияно състояние” при наличие на над 0,5 промила алкохол в кръвта на водача на МПС, то при установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози все още такъв „качествен” показател не е дефиниран от науката. В конкретния случай правилно съдът се е позовал на възприятията на полицейските служители за неадекватното поведение на водача М.. От друга страна, с тестовото изследване на биологичния материал от него обективно е била установена употребата на наркотични вещества, като е установена и промяната в поведението му, от което е изведен и умисълът му при осъществяване на деянието. При тази фактическа рамка законосъобразно е прието да е осъществен съставът на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Не е налице и явна несправедливост на наложеното на подс.М. кумулативно наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 2 години лишаване от право да управлява МПС. При индивидуализация на наказанието съдът е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Неоснователно защитникът възразява срещу възприемането като отегчаващо обстоятелство миналите му осъждания, които били за други по вид престъпления, но като се пропуска, че инкриминираното деяние е извършил само 4 месеца след освобождаването му от пенитенциарното заведение, съобразено от окръжния съд. Приемайки превес на смекчаващите вината му обстоятелства, съдът е наложил двете кумулативни наказания на законовия минимум, като с основание е отрекъл наличие на предпоставките на чл.55 от НК. Правилно е постановено ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при първоначален строг режим, като е приспаднал от размера му срокът на задържането му по ЗМВР, а от размера на наказанието по чл.343г от НК – срокът на лишаването му от правоуправление по административен ред с изземване на СУМПС при съставяне на АУАН. Като се имат предвид и данните за миналото му като водач на МПС с множество наложени административни наказания за нарушения на правилата за движение, то така наложените наказания не се явяват явно несъответни на обществената опасност на деянието и на дееца и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 вр.ал.5, т.1 от НПК за намеса на ВКС. Касационната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 178 от 14.07.2017 г., постановена по ВНОХД № 667/2017 г. от Бургаския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :