5 Р Е Ш Е Н И Е № 372 гр.София, 16.10.2012г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1266 описа за 2011год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 20.06.2011г. по гр.д.№1068/2010г. на АС Пловдив, в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение за прекратяване производството по искове с правно основание чл.40 ЗЗД, като делото е върнато в тази му част за произнасяне по съществото на спора от районния съд. С определение от 19.03.2012г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за допустимостта на производство по иск с правно основание чл.40 ЗЗД когато като страна по делото не е канституиран пълномощника, а само страните по сделката, с оглед на преценката за това задължителни другари в процеса ли са страните по сделката и пълномощника, представлявал едната от тях при сключването й, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Жалбоподателките А. Т. Г. и В. К. Г., чрез процесуалния си представител поддържат, че обжалваното решение е неправилно и молат да бъде отменено като бъсе отхвърлен предявения срещу тях иск. Ответникът А. К. А. в писмено становище чрез процесуалния си представитерл поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отменил решение от 02.07.2010 г. по гр.д. № 2873/2008 г.на ОС Пловдив, в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по предявените от А. К. искове срещу А. Т. и В. К. за обявяване на договорите за наем, сключени между тях на 28.09.2007 г. и вписани съответно под № 27293/28.09.2007 г., № 27297/28.09.2007 г. и № 27299/28.09.2007 г. на СВ -гр. Пловдив, за нищожни на основание чл. 40 от ЗЗД, като сключени във вреда на представлявания и е върнал делото на Пловдивския окръжен съд за разглеждане на тези искове. Като е потвърдил решението в останалата му част съдът е отхвърлил предявените искове за обяваване договорите за наем като нищожни поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие, на основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД и в тази си част същото като необжалвано е влязло в законна сила. Установено е по делото, че ищецът-ответник по жалба А. К. е собственик на недвижими имоти, представляващи магазин с площ от 168 кв.м, ведно с избените помещения под него и магазин с площ от 79 кв.м, ведно с избено помещение под него и с пълномощно рег. № 6061/04.10.2002 г. е упълномощил Т. Г. да го представлява в Република България, като възложил на последния да търси наематели на процесиите магазинни помещения. Поради възникнали в средата на 2007 г. спорове между ищеца-ответник по жалбата и неговия пълномощник първият уведомил пълномощника, че оттегля пълномощията си, поискал да му върне оригинала на пълномощното и да му даде сметка за извършените действия. Установено е по делото, че след това Т. Г. отдал под наем на дъщеря си -жалбоподателката А. Т. недвижими имоти - с договор от 28.09.2007 г., 77/168 ид.ч. от магазин, състоящ се от търговска зала и складови помещения, с обща квадратура от 168 кв.м, от който магазин наемателят ползва реално 77 кв.м, представляващи северната част от търговската зала на магазина срещу сумата 1 000 евро на месец, като според договора наемателят е заплатил 12 000 евро наем за първата година, както и 1 000 евро капаро и договорът е със срок 13.01.2009 г. до 13.01.2019 г. , който договор не е доведен до знанието на ищеца, нито е установено същият да е получил сумите по него. Прието е по делото, че с договор от 28.09.2007 г. Т. Г. след оттегляне на пълномощното отдал под наем на дъшеря си и 64/168 ид.ч. от същия магазин, с обща площ от 168 кв.м, от които наемателят да ползва реално 64 кв.м, представляващи южната част от търговската зала на магазина, със срок на договора от 16.01.2009 г. до 16.01.2019 г. и срещу наем 800 евро на месец, като според договора наемателят е заплатил 14 400 евро предплата за 18 месеца, както и 800 евро – депозит, като ищецът не е получил и сумите по него. Установено и също така, че пълномощникът Т. Г. е отдал под наем на съпругата си - ответницата В. К., с договор от 28.09.2007 г., имот с площ от 79 кв.м, ведно с построения в него двуетажен магазин с площ 75 кв.м., ведно с избено помещение под цялата сграда с вход откъм магазина, ведно с таванско помещение с полезна площ 22 кв.м. находящо се в източната част на сградата, със срок на договора от 20.11.2008 г. до 20.11.2018 г. и с наемна цена от 900 евро на месец, като в договора е записано, че наемателят е заплатил 10 800 евро - предплата за 12 месеца, както и 900 евро – депозит, за които суми също не е установено да са получени от ищеца. При тези данни съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.40 ЗЗД, тъй като ищецът е поддържал, че процесиите три договора са сключени от пълномощника му в негова вреда, тъй като уговорената наемна цена е нереално ниска спрямо пазарните цени, а и посочените в договорите като предплатени суми не били получени, нито наемателите са разполагали с реално с такива средства към момевна на сключване на договорите. Въззивният съд като е констатирал, че по исковете за прогласяване на договорите за нищожни на основание чл.40 от ЗЗД, като сключени във вреда на представлявания, първоинстанционният съд е прекратил производството като недопустимо, е приел, че изводът на съда, за това че атакуването на процесиите сделки на посоченото основание изисква задължителното участие и на пълномощника, който е представлявал една от страните по сделката, е незаконосъобразен. Изложил е съображения, за това, че пълномощникът не е страна по сделката, нейното правно действие настъпва изцяло в правната сфера на страните по сделката, а не и на техните пълномощници. Приел е, че прекратяването на производството по делото по отношение на пълномощника Т. Г., поради оттегляне на иска по отношение на него с молба с вх. № 8041/09.04.2009г., не представлява процесуална пречка да се разгледа спора по чл.40 ЗЗД без участие на пълномощника, тъй като правното положение на пълномощника не е идентично с това на страните по сделката, правните последици от която настъпват само в техния патримониум, но не и в правната сфера на пълномощника. Изложил е съображения, за това че в случая не е налице задължително другарство между пълномощника и представляваното лице, поради което съвместното им участие им като ответни страни в процеса не е задължително и не представлява условие за надлежното упражняване на правото на иск. Изложил е съображения за това, че надлежни страни по исковете за нищожност, включително и иска по чл.40 от ЗЗД са страните на сделката, а не и техните представители по пълномощие и производството неправилно е прекратено в частта, относно предявените искове с правно основание чл. 40 ЗЗД, поради което е отменил решението в прекратителната му част по този иск и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по тези искове. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за допустимостта на производство по иск с правно основание чл.40 ЗЗД, когато като страна по делото не е канституиран пълномощника, а само страните по сделката, с оглед на преценката за това задължителни другари в процеса ли са страните по сделката и пълномощника, представлявал едната от тях при сключването й. В отговор на поставения въпрос настоящият състав намира, че нарушаването на изискването за съвместно предявяване на иска от или срещу няколко другари е нередовност на исковата молба, за която съдът слуди служебно само при задължителното другарство, при което неразделността на делата на отделните другари е така сила, че участието на всички другари е условие за допустимост на процеса. Необходимо е делата на другарите по своя предмет да са тъждествени и еднаквостта на спорното правоотношение да налага еднакво разрешение спрямо всички другари. Хипотезата на чл.40 ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. В разпоредбата на чл.40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност, следва да я установи, като установи и наличието на увреждане на неговите интереси. Разрешаването на спорното правоотношение не изисква задължителното участие в процеса на пълномощника, който не е страна по атакуваната сделка, а изразява само изявената от упълномощителя воля в упълномощителната сделка. Ако представителят е действувал добросъвестно, което се предполага (в тежест на страната която твърди недобросъвестността е да докаже както недобросъвестността на представителя, така и знанието на третото лице), договорът произвежда действие за упълномощителя и той следва да поеме последиците от лошия избор на представител. Ако бъде уважен иск с правно основание чл.40 ЗЗД ще настъпи промяна в правната сфера единствено на упълномощителя и третото лице, страна по сделката, а не и в тази на пълномощника. Ето защо не може да се приеме, че предяваването на иск по чл.40 ЗЗД от едната страна по сделката срещу другата, без участието и на пълномощника като страна по делото, води до недопустимост на производството по този иск. С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Изводите на въззивният съд, за това че в конкретния случай не е налице задължително другарство между пълномощника и представляваното лице, поради което съвместното им участие им като ответни страни в процеса не е задължително и не представлява условие за надлежното упражняване на правото на иск, е правилен. Първоинстанционният съд ще следва да се произнесе по същество по предявените срещу двете жалбоподателки искове с правно основание чл.40 ЗЗД и да прецени недействителни ли са атакуваните сделки по отношение на упълномощителя, като сключени в негова вреда. Съдът ще следва да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски с оглед изхода по спора. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : оставя в сила решение от 20.06.2011г. по гр.д.№1068/2010г. на АС Пловдив, в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение за прекратяване производството по искове с правно основание чл.40 ЗЗД и делото е върнато в тази му част за произнасяне по същество по исковете на А. К. А.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: