3 Р Е Ш Е Н И Е №170 София, 04 октомври 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 610 по описа за 2017 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалба на подсъдимия Л. М. П. против нова присъда, постановена по внохд № 663/17 г. на Софийски градски съд. Подсъдимият възразява наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. В производството пред настоящата инстанция, по реда на чл.351, ал.3 от НПК е прието допълнение към касационната жалба. Подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата и допълнението, при изложените в тях основания и данни. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 11792/16 г. Районният съд-гр.София оправдал подс.П. по предявеното му обвинение по чл.310, ал.1 във връзка с чл.309, ал.1 от НК. По протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия, по внохд № 663/17 г. СГС отменил посочената присъда на СРС и вместо нея постановил нова присъда - № 80 от 24.03.2017 г., с която осъдил подсъдимия на основание чл.310, ал.1, във връзка с чл.309, ал.1 и чл.54 от НК на шест месеца лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му за срок от три години. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Както се посочи, с касационната жалба подсъдимият и защитата му са ангажирали основанията по чл.348, ал.1 от НПК, без да посочат данни, в подкрепа на което й да било от тях. В допълнението, прието по реда на чл.351, ал.3 от НПК, са заявени данни в подкрепа само на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, а именно: твърди се, че съдът не е изяснил обстоятелство от значение за правилното решаване от делото – „конкретното физическо лице, пред което се поддържа, че са употребени инкриминираните неистински частни документи, чрез които да е доказано съществуването на правоотношение между С. М. и [фирма]; отделно се поддържа, че показанията на св.А. са тълкувани превратно. Съдебният акт е незаконосъобразен, според жалбоподателя, защото в диспозитива на присъдата, а преди това и в обвинителния акт, не е посочено същото лице, за което стана дума. По отношение на явната несправедливост на наказанието, възражението е направено без данни в негова подкрепа, а обвързано с претенцията за несъставомерност на извършеното. Жалбата е неоснователна. При извършената проверка ВКС не установи нарушения при оценката на показанията на св.А.. Те са ценени адекватно на обективното им значение. Основният акцент в жалбата е поставен върху това, че за съставомерността на деянието по чл.309, ал.1 от НК е необходимо да бъде „посочено конкретното физическо лице, пред което се твърди, че са употребени инкриминираните неистински частни документи, чрез които да е доказано, че съществува правоотношение между св.М. и [фирма]”. Безспорно е, че престъплението по чл.309, ал.1 от НК е двуактно и вторият акт се изразява в това, че деецът след като е съставил неистински частен документ „го употреби” с целите, изрично посочени в закона, обобщено – за да докаже съществуването или не на известно правно отношение. С осъществяването на вторият акт извършването на престъплението се довършва. Ако деецът не употреби съставения от него истински документ, възможните хипотези са две – в случаите, когато „деецът пряко и непосредствено се е насочил към употребата на документа, макар още да не го е използвал, той ще отговаря за опит; ако пък преди употребата той се е отказал доброволно от довършване на престъплението, ще намери приложение чл.18, ал.3 от НК” – виж Постановление № 3/82 г. на Пленума на ВС на РБ, т.9. Документът е употребен не само когато е представен на съответното длъжностно или частно лице, но и когато е поставен на тяхно разположение да бъде проверен всеки момент от тях. Настоящият случай се обхваща тъкмо от последно посочената хипотеза. Неустановяването на името на съответно уполномощеното от [фирма] физическо лице, не ограничава процесуалните права на подсъдимия, нито пък препятства съставомерността на извършеното от него. Изложеното дотук, не дава основание да се приеме, че при разглеждане на делото са допуснати претендираните от подсъдимия процесуални нарушения, поради което възражението за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се прецени като неоснователно. В рамките на фактите, приети за установени законът правилно е приложен. Наложеното на подсъдимия наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. Водим от горното като не установи основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 80 от 24.03.2017 г., постановена по внохд № 663/17 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: