2 решение по гр.д.№ 1277 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 329 София, 11.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на пети откомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1277 по описа за 2010 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Център за спешна медицинска помощ”- С. срещу решение № 282 от 08.06.2010 г. по в.гр.д.№ 305 от 2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 495 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 762 от 2008 г. на Разложкия районен съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявените от А. А. Д., Е. Г. Д., М. Д. Д. и Г. Д. Д. срещу „Център за спешна медицинска помощ”-С. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху два недвижими имота- бивши ниви, представляващи сега поземлени имоти с идентификатор 21498.352.316 и 21498.352.327 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 15.12.2007 г. на Изпълнителния директор на А.-С. и иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на намиращите се в тези два имота постройки. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 04.10.2010 г. ответниците по жалбата А. А. Д., Е. Г. Д., М. Д. Д. и Г. Д. Д. оспорват същата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ГПК, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 390 от 26.04.2011 г. По основателността на жалбата: За да постанови решението си за уважаване на предявените искове по чл.108 и чл.109 от ЗС, въззивният съд е приел, че ищците са си възстановили валидно правото на собственост върху процесните имоти- бивши земеделски земи с решения на ОСЗГ-гр.Б., а ответникът Ц. няма основание да ползва тези имот. Прието е, че изградената в имотите почивна база на Ц. не е пречка за реституцията на земеделската земя, тъй като тя била незаконна- без необходимите строителни книжа и тъй като при изграждането й на ответника не било предоставено /учредено/ право на ползване върху процесните имоти. Така постановеното решение противоречи на практиката на съдилищата /конкретно на решение № 89 от 11.02.2009 г. по гр.д.№ 6440 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 857 от 07.10.2008 г. по гр.д.№ 3008 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 1200 от 13.07.2004 г. по гр.д.№ 585 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о., както и на влезлите в сила решение № 151 от 23.06.2010 г. по в.гр.д.№ 163 от 2010 г. на Благоевградския окръжен съд и решение по гр.д.№ 759 от 2010 г. на Разложкия районен съд, касаещи същата почивна база/, в която се приема, че осъществяването на комплексно мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ е пречка за реституция на земеделски имот, независимо от това дали мероприятието, респективно строежът са законни или не. Същото е прието и в постановената вече към настоящия момент задължителна практика на ВКС /решения по реда на чл.290 от ГПК, като например решение № 310 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 494 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 865 от 23.06.2011 г. по гр.д.№ 1533 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др./, която настоящият състав на ВКС напълно споделя. Разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността да възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Поради това, решението на въззивния съд, което е постановено в противоречие с горепосочената практика /в обжалваното решение е прието, че не съществува пречка за реституция на земеделската земя, тъй като осъщественото върху нея мероприятие по чл.10б от ЗСПЗЗ не било законно/, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като след отмяна на решението не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, делото следва да се реши по същество от ВКС. Видно от заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, върху целия имот № 21498.352.216 и върху 200,31 кв.м. от имот № 21498.352.327 още преди влизането в сила на ЗСПЗЗ е осъществено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ: през 1986-1987 г. върху тези имоти, които са част от бившия парцел I-1101, кв.76 по регулационния план от Д. от 1990 г., е изградена почивна база на Центъра за спешна медицинска помощ-С.. Базата е комплексно мероприятие на държавата, тъй като включва не само трайно прикрепени към земята дървени бунгала, но и изградена в парцела инфраструктура- водоснабдяване, канализация , алеи, детска площадка, градинска част, помощни складови помещения и др. Поради това по отношение на тези имоти е била налице пречка по чл.10б от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на наследниците на бившия собственик. Ето защо, постановените в тяхна полза решения на ОСЗГ-гр.Б. са материално незаконосъобразни и като такива не доказват правото на собственост на ищците върху тези имоти. С оглед на това искът по чл.108 от ЗС за тези имоти следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователен е и следва да се отхвърли като такъв и искът по чл.108 от ЗС по отношение на останалата част от имот № 21498.352.327, който се намира извън оградата на почивната база на Ц., поради липса на третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск: Безспорно установено е, че ответникът Ц. не осъществява фактическа власт върху тази част от имота /тази част се намира извън оградата на почивната база на Ц. и извън отредения за тази база бивш парцел I-1101 по регулационния план на Д. от 1990 г./. Тъй като ищците не са собственици на застроената част от горепосочените имоти, неоснователен се явява и като такъв следва да се отхвърли и искът с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне намиращите се в имотите сгради. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ищците са длъжни и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 7032 лв., представляващи 6822 лв. адвокатско възнаграждение за трите инстанции, 30 лв. държавна такса за касационната жалба и 180 лв. възнаграждение за вещо лице. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 282 от 08.06.2010 г. по в.гр.д.№ 305 от 2010 г. на Благоевградския окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от А. А. Д.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Е. Г. Д.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], М. Д. Д.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Г. Д. Д.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] срещу „Център за спешна медицинска помощ”-С., [улица] искове с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следните недвижими имоти: бивши ниви, сега представляващи поземлени имоти с идентификатор 21498.352.316 и 21498.352.327 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 15.12.2007 г. на Изпълнителния директор на А.-С. и с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на намиращите се в тези два имота постройки. ОСЪЖДА А. А. Д., Е. Г. Д.- М. Д. Д. и Г. Д. Д. с горепосочените адреси да заплатят на „Център за спешна медицинска помощ”-С. на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 7032 /седем хиляди тридесет и два/ лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.